Тази кореспонденция получихме по Интернет в отговор на публикациите в "Европа 2001", посветени на взрива от престъпност в България през последните години. Авторът предлага паралел с действителността в САЩ, където и престъпността, и борбата с нея са любопитни и поучителни не само за България, но и за цяла Европа. Оказва се, че в страната на легендарните престъпници и на знаменитите детективи борбата с подземния свят се води рутинно, педантично и далеко от екранната показност. Този стил и тези усилия вероятно ще са бъдеще и за България. Публикуваме разказа на г-н Ушев с увереност, че утрешният ден изисква повишено внимание.

Прелиствам личен полицейски седмичен отчет. Отчетът следва определен шаблон и поради това включва много материал (описания, определения, данни), който невинаги е пряко свързан с разглежданата полицейска дейност. Този материал заема близо 200 страници, или около 80% от целия доклад. Шаблонни описания, определения и данни не ме интересуват, защото причината за моето прелистване е да видя примери на полицейска дейност при всекидневното поддържане на обществения ред. Започвам да прескачам. Но скоро осъзнавам, че пропускам страници, които изреждат чудати имена и адреси. Някои са безобидно странни, като "Лудогъзи тълпари", други са просташки, като "Долу Гъз Сводници", а доста са злокобни и садистични, като "Кървав камък" или "Осакатители от училищния двор". Като адреси фигурират паркове, улични ъгли, части от квартали...

Зачуден, спирам прелистването и почвам да търся началото и края на раздела с тези странни имена. Той заема около 70 страници, с по 40 реда на страница, като всеки ред съдържа чудато име, адрес и полицейски разпознавателен код. Това прави...

- Близо 3000 банди - разчита изчисленията ми стоящият до мен полицай.

Изглежда лицето ми е изразило непроумяващ шок, защото полицаят се усмихва и повтаря, бавно и отчетливо:

- Банди. Близо 3000 банди.

- Не знаех, че има толкова много банди в САЩ! - възкликвам аз.

- Не, не в САЩ! - поправя ме полицаят. Той пък от своя страна е шокиран от моето неведение. - Говорим само за Южна Калифорния. Само за околностите на Лос Анжелес и Сан Диего.

- 3000 банди? - аз все още недоумявам. - Сигурен ли сте?

- Не, разбира се, че не съм сигурен! Кой може да е сигурен?! Това са само банди с престъпни прояви. По-точно, бандите, които сме успели да свържем с престъпни прояви. Те са около 3000. А иначе броят им е по-голям. По мое мнение гони 5000.

- Какъв е този ужас?! - питам аз.

- А, положението не е чак толкова зле - успокоява ме полицаят. - От тези 3000 проявили се банди само около 200 и нещо са способни на редовна и сериозна престъпна дейност. Говорим за престъпления, надвишаващи т.нар. граница на сериозност. Граница са престъпленията против личността: убийства, изнасилвания и т. н. Както и изнудванията, рекетьорството, наркотърговията. Но последната е така разпространена, че и в нея имаме граница на сериозност според наркооборота и пазарния обхват. Тези 200 и нещо банди са в територията на сериозна престъпност и сериозна наркотърговия. Най-опасните от тях действат в затворите, или даже имат командни центрове там. Има още около повече от 100 други банди, които от време на време прекрачват границата.

- Според моето ограничено разбиране по въпроса това наподобява национално бедствие...

- Зависи от гледната точка. За да имаш общество, нуждаеш се от обществена структура. Щом положиш структурата, разполагаш населението на това общество в обществени категории. Тези категори са на статистическа обосновка спрямо номинален граждански стандарт. Щом категоризираш така населението и го подложиш на такива граждански стандарти, аксиоматично следва, че дадено малцинство от него няма да може да бъде поместено в обществената структура. Част от това малцинство се самонасилва в нагаждане към структурата. Друга част не може, или не желае. Това са гениите от едната страна на обществения спектър и престъпниците - от другата страна. Впрочем по отношение на интелекта, от съзидателен гений до изобретателен, успешен рецидивист няма голяма разлика. Следователно съществуването на престъпен свят, а от там и на бандите, е неизбежен, да го наречем отпадъчен продукт на общественото съществуване. Кога този отпадъчен продукт прераства в бедствие? Сигурно и тук има някаква граница на сериозност, на бедственост, но засега изглежда не сме я приближавали.

- Щом не е бедствие, не можем да говорим за национален мащаб на несъществуващото бедствие, нали? - питам аз.

- Национален мащаб? И това зависи от гледната точка. Борбата срещу бандите гълта потресаващо много ресурси! Примерно само в нашия окръг имаме около 200 полицейски специалисти по банди. Това са следователски, "мозъчни" длъжности. Всяка такава длъжност води верига от помощен личен състав. Фотографи - да следят развитието на графитите и бандитските символи. Картотекари - да категоризират работата на фотографите по банди и клонове на банди и да я документират и обработват за анализ. Анализатори - да събират данни за бандите и да ги синтезират в помагала за полицейската дейност... Има и социолози, и психолози, и какви ли не други специалисти - чак до химици за химически анализи на наркотиците, анестезиолози за новостите в наркопроизводството, дерматолози за татуировките, зъболекари за разпознаване на трупове по зъбни останки. Има и историци - да изучават и следят развитието на бандите и техните взаимоотношения. Няма смисъл да изреждам всичките. Някои от тези специалисти са на пълен щат, някои биват привличани като консултанти.

- Такова усилие, предполагам, изисква участие на агенции над нивото на вашия окръг.

- О, разбира се! Започва се от кметствата, те ни осведомяват за появата на графити и ги премахват. Това е дребна работа, но оттам започваме, защото графитите са "бойните знамена" на бандите. После сме ние, на околийско ниво. Следва щатското ниво. И най-горе се включват федералните власти. Участие вземат ФБР, БАТОО*, ННА** и разни филиали. И опираме до вашия въпрос: дали положението с бандите представлява национално бедствие. Според нашата гледна точка бедствие няма. Операционните разчети на въвлечените организации, приведени спрямо нашия окръг, са между 5 и 10 милиона долара годишно. Редно е да удвоим тези цифри, за да включим разноските на съдебните органи и на затворническата система. Говорим за няколко десетки милиона годишно. Естествено това е само за нашия окръг, а в САЩ те са много. Но пък повечето от тях са чисти, без банди, примерно в Колорадо или Уайоминг. Проблемите са локализирани в около стотина. Сто окръга по 20 милиона примерно, това са два милиарда разход в борбата срещу бандите. Но два милиарда са нищо за американските мащаби. Виж, с тези пари може да се финансира една енергична, динамична балканска война - полицаят се разсмива и ме гледа добродушно.

- В този брой включват ли се организации на мафията?

- Да, техните местни клонове. Но борбата срещу мафиите се води най-вече на федерално ниво. Ние помагаме при нужда.

- Значи, двата милиарда за борба с бандите трябва да бъдат допълнени със сумите, похарчени срещу мафиите? Грубо казано - да ги удвоим.

- Не съм запознат с точните цифри, но даже ако нашите груби предположения са близо до истината, какво са четири милиарда спрямо американския национален продукт? Нека ги удвоим отново, на осем милиарда: пак не са прекомерни.

- Но това все пак не е ли загуба на обществени ресурси?

- Отново зависи от гледната точка. Какво точно е борба срещу бандите? Операции, налагащи закона - да. Предпазни мерки - зависи. Монтаж на удароустойчиви стъкла по училищата, за защита от стрелба - това да. Инсталиране на детектори за метал, за засичане на оръжие - и това да. Бронираните лимузини на околийските надзорници по общественото образование, говорим за дузина лимузини от по 100-150 хиляди долара всяка - едва ли. С дължимото уважение към надзорниците, но кой бандит би си губил времето с тях?

Беше време, когато поддръжката на уличното осветление беше част от градоустройствената поддръжка. Днес това се разглежда като подсилване на обществената безопасност и от там автоматично влиза в разчетите по борба срещу бандите. Поддръжка на зеленината, примерно подстригването на храстите в местния парк: това борба срещу бандите ли е? Защото щяло да им бъде по-трудно да се крият между храстите! В някои училища в тази борба включват разширяванията или ремонтите на тоалетните. Защото намалявали вероятността за стълкновения между учениците.

После следват кашите по наркотичните закони. Петима хлапаци, събиращи се за да пушат марихуана - това банда ли е? От отговора на това следва или не следва процедурно - и скъпо - разследване. Ами ако някой от хлапаците има приятел в примерно Орегон, а този приятел отглежда марихуана и изпрати малко за почерпка на нашите хлапаци - това междущатска наркотърговия ли е? Разпределение на наркопроизводство? Установяване на наркопазар? Още разследвания, още ръсене на пари. В крайна сметка, по мое мнение само малка, твърде малка част от закръглените от нас четири миларда са действителни разходи срещу реалната организирана престъпност.

- Все пак, колкото и по-ниски да са действителните разходи, това не са ли пропилени пари?

- Изкушително е да виждате тези пари като пропилени. Но същите тези пари поддържат обществения ред, поддържат готовността на обществената структура да пази целостта си, и - да не го забравяме! - създават поминък на много, много труженици в закононалагащите власти и организации.

- Гледано от твърде циничен ъгъл, ако премахнем престъпниците, създаваме една вълна от безработни - които на свой ред могат да служат като зародиш на нова престъпност?

- Точно за това увеличаването на организаците за борба с престъпността изисква изключително внимателно и дълбоко размишление: ще бъде ли възможно тези организации един ден да бъдат съкратени? Затова най-мъдрият курс за едно общество е да намалява престъпността не чрез увеличаване на полицията, а чрез увеличаване на гражданската съвест на населението.

- Нямаше ли да е за предпочитане вместо с тези 3000 банди да боравите единствено с основните мафии: италианска, колумбийска и пр.?

- Вярно е, че нашите успехи в борбата срещу, както се изразихте, "основните" мафии са разбили структурата на престъпния свят и са позволили появата на много нови престъпни групи. Едно време примерно банда като "Лудогъзите" е нямало да фигурира, поне под това име. Но тя може да е съществувала като клон на голяма мафийна система. Днес сигурно има повече имена на престъпни групи, но - от гледна точка на обществото - не мисля, че броят на организираните престъпници е увеличен.

- Кое е за предпочитане: борба срещу една могъща, но организирана и следваща даден престъпен и делови протокол мафия, или борба срещу същия брой престъпници, надробени в няколко малки, полуорганизирани групички, които не се придържат към "протокола" на престъпния свят?

- Борбата срещу същинската мафия е по-лесна, в това няма съмнение. Но и поражението, което такава мафия може да нанесе на обществото, е повишено. Поведението на такава организация е по-лесно предсказуемо или контролирано чрез вътрешната единна командна структура. Това е много хубаво за нас. Но такава групировка има силата да разбие живота на много, много законни граждани. От друга страна, малките престъпни групи са трудни за следене и разследване, но пък и по-трудно могат да подриват обществения ред. Какво е за предпочитане: десетина безконтролни маниаци, които взривяват една обществена сграда, или престъпна организация, наситена с наши доносници, но способна да координира взривяването на поредица обществени сгради по цялата страна? Вярно, щетите от десетината маниаци са реални, а щетите от голямата мафия са само възможни. Но ако дори само веднъж само част от тези възможности бъде осъществена?

- Все пак, мафиите не са ли делови организации, чиято цел е да печелят пари в рамките на обществения ред, а не да го подриват?

- Да, те могат да бъдат разглеждани като делови организации. Те нямат сметка да рушат обществения ред. Каква полза биха имали от разбиването на американското общество, след като с неговото разбиване всичките техни парични и имотни притежания в САЩ се обезценяват? Но това прави мафиите съперници на съществуващия правителствен апарат. А едно правителство не търпи съперници!

- Подобно съперничество може да е и полезно. През 1996 в България видях съпоставка на мафия и правителство. Магазини, застраховани в Държавния застрахователен институт, бяха обковани със стоманени пръти. Говорим за центъра на София! И редом с тези средновековни крепости - магазини без никакви решетки, но с малки лепенки на вратите. Лепенките обозначаваха "застраховка" от местен клон на някоя мафиийна група. Цените на ДЗИ бяха минимални. Цените на българската мафия бяха наричани "изнудване". Но процентът на това изнудване спрямо оборота на застрахования магазин беше значително по-нисък от процента на обикновените американски застраховки и данъци! Българите наричаха българските мафиоти изнудвачи, защото не са се срещали с американските данъчни власти и застрахователни закони. Да ви кажа честно, аз видях българската мафия като делова организация, която върши насъщна обществена функция, предлага насъщен продукт, по-качествено и по-ефикасно от съперничещото българско правителство. Изглежда, че наличието на мафиите дава сила на обществото да се бори срещу некадърно или нежелано правителство. Което е било първопричината за създаване на италианската мафия например.

- Иска ми се да мисля, че американците все още не са докарани дотам да търсят подкрепа от подмолни групи за борба срещу своите правителства - полицаят многозначително свива рамене. После добавя: А има и нещо друго. Даже ако предположим, че част от деловата философия на някоя мафийна група съблюдава общественото благо или е готова на алтруистични действия, целещи общественото благо, или даже случайно съвпада с прокарване или подкрепа на нещо, облагодетелстващо обществото, каква е вероятността такава мафийна група да съществува в САЩ? Съдейки по моя личен опит, вероятността е нула! Всичките изредени тук 3000 банди са чисто и просто престъпници. Това са убийци, изнасилвачи, изнудвачи, които са се сгрупирали в банди не защото целят някаква обществена изява, а за да могат по-лесно и по-безнаказано да си вършат престъпленията. Допускам, че в мафиите има групи, по-точно ниво, където дейността добива обществен характер: дори само заради взаимодействието между обществото и мафийните водачи, адвокати, счетоводители, деловодители и т.н. Но това ниво на мафийни прояви и този калибър мафиози са работа на федералните власти. Ние на окръжно ниво се занимаваме със сган. Най-долнопробната сган. Не само отцедена от редовното общество, но и от обществото на организираната престъпност.

- Не смятате ли, че подходът към борбата с бандите им придава толкова културна определеност, че направо въздига бандитската култура до част от американската национална култура. Ето социолози изучават и без съмнение пишат научни трудове по история на бандите: графити, символи, поведение и прочие. Това ще остане в националните културни архиви.

- О, да видите какво правим с арестантите! Преглеждаме ги за телесни белези. Ако намерим такива, документираме ги, снимаме ги и изпращаме материалите на анализаторите. По това те съдят за промени в личния състав на бандите, в тяхното командване, в техните действия, в отношенията им с други банди...

- Нещо като процедура за обработване на военнопленници!?

- Практически, да! Но военнопленникът няма право на цветен телевизор в килията си, нито на личен нужник! И на меню с избор на ястия от кухнята! Затворниците имат право на безплатна здравна помощ! Колко американци имат право на това?

- Въпросът ми може и да прозвучи грубо, но няма ли да е по-евтино тези телевизори, лични нужници, ястия и прочие да бъдат заменени с по куршум на престъпник? Не само по-евтино, но и решително по-морално и по-справедно спрямо нещастните жертви.

- Пак ме изкушавате да се клатушкам по границата на протокола за поведение! Как да отговоря на такъв въпрос? Ето... Повечето от тези престъпници, да не кажем огромното мнозинство, са рецидивисти и садисти. В един момент законът ни заповядва да ги пуснем и знаете ли какво чуство е да освобождавате професионален престъпник или садист! Законът заповядва, ние изпълняваме. И се молим новоосвободеният гражданин да не намине край нашите семейства или край семейството на който и да е порядъчен американец, преди да го приберем за бъдещото престъпление... Това отговаря ли на вашия въпрос?

- Следенето на 3000 банди сигурно поглъща доста от времето на полицията...

- Изисква достатъчно вглъбяващо усилие, че да изпитваме чувство на удовлетвореност. Доколкото можем (и доколкото законите ни позволяват) да помагаме на обществото. Вашите и нашите деца ще раснат в него: трябва да им го предадем поне донякъде в порядък. Най-малкото - опитваме се...

_____________________________________________________

*БАТОО - Бюро по алкохол, тютюн и огнестрелно оръжие.

**ННА - Агенция за контрол върху наркотиците