Ръцете! Те идват първи. През тях ще протече мисълта на художника; те ще сложат ред в хаоса, те ще превърнат съдържанието на пъстрите бурканчета "Таленс" в цветя, ароматни и свежи, цветя с капризна суетност, позиращи пред възхитените очи на художника... Изящни цветя в гъвкавите пръсти на автора - пръсти трепетни, нетърпеливи, но уверени, знаещи, методични... Те ще топнат в жива емоция върха на четката, ще запалят стъпките й в танц по платното, ще дадат ритъм на гъвкавите й движения, за да я превърнат в крило, очертало в небето на фантазията желанието за изказ, желанието за споделение и съчувствие във възторга пред красотата на природата. И ще стане възможно да усетим колко малко е това, което виждат очите пред прозренията на душата.

Художникът дълго ще прецежда светлината през гъстото сито на платното, деликатна мембрана за пречистване на главно от второстепенно, важно от нищожно, филтър за светло и тъмно в природата, ... както и в самите нас. Ще идват снопове избрани лъчи от очите на самата природа и ще се стичат в сърцето му направо, защото очите са път натам точно. И ще се раждат на вълни нетърпение, охота за работа... Но, каква работа, щом природата вече е сътворила красотата?! Да, работата на художника ще е една молба за участие в пресътворението, в празника на утвърждаване на властта на натурата над фантазията, поредна и вечна изненада при надмощието на природата пред сетивата и мислите ни. Молбата да бъдем допуснати до този велик миг на съпричастие в откровението между художник и модел, миг на духовно единение, сърдечно докосване, където изначало е известно кому е отредено да властва.

Светлината ще влиза през платното и ще огрява лицето на художника с цветни лъчи, дошли от самото му намерение да пресъздава - креативно, одухотворено, пожертвователно... лицето на автора ще е първото платно, където светлината на творческото озарение ще нарисува картината на вдъхновението, на онова всъщност отсъствие на автора от реалността, за да отстъпи място на емоцията в пълното й проявление.

И като в непознат ритуал ще се затвори кръгът - път на изображението, родено в самота, родено някъде над и далеч от художника. Сега, тъкмо сега е моментът на полета от върха на четката към ръба на устните на модела - готови да изрекат отключващата дума от разказа за непонятната материализация на духовно отразената реалност. Там, в картината, като в чудна книга авторът ще остави думи - образи, думи - чувства, ще спре времето като магьосник и пръв ще осъществи Гьотевото желание: "О, миг, поспри! Ти тъй прекрасен си!..." Времето ще загуби своето измерение "сега", докато тънкият скалпел на четката твори черти от духовния образ на художника. Времето мълком ще чака да се избистри идеята, да се очертаят знаците за духовното раждане на единението между автор и творба.

Много по-късно, много по-трезво и много стеснително художникът ще покаже своето произведение. Пред очите на огледалото, първо, пред тях ще застане творбата на ръцете, самата тя сърце на сърцето. През огледалото, защото то е безпристрастно и няма да скрие, няма да вземе, а ще върне образа, ще покаже дори своеобразния автопортрет на художника от момента на спрялото време. Ще се наслагат в светлото отражение реалност и идеално изображение и в общението им ще витае онази притегателна неразделимост, онази магия на невъзможно съчетание между плът и прозрачност, казано и премълчано... И ще изглежда сякаш е зад гърба на художника окото на реалния факт, но той дълго ще остане пред себе си самия заключен в златната кутия на създадената от него приказка, прошепната в сърцето му от самата природа. И ще се почувства властник и подвластен едновременно и ще бъде в миналото и в бъдното в един и същи миг и ще бъде сам той спомен и предчувствие за реалност... В този миг ще го докосне щастието и ще нахрани обилно сърцето му с нов глад за творчество.