Когато човек пътува из Чехия или се разхожда из нейните градове, дори да не познава историята на тази страна, невъзможно е погледът му да не бъде привлечен от тънкия силует на полуразрушена кула, извисена на някой връх, или пък от красотата на някоя крепост, замък или дворец. През средновековието както в цяла Европа, така и по чешките земи, материалната култура на църковната и светската шляхта добивала все по-високо ниво, изразено в строителството на мащабни крепости, замъци и градски дворци. Цялото това строителство, неговото разположение, развитието на екстериора и интериора, парковете и градините около сградите, всичко е свидетелство за една определена историческа култура в една определена епоха.

В ранното средновековие феодалът живее в двореца сред поданиците си, свещеникът в манастира, а епископът в своя дворец. В XIII век обаче властващите строят своите жилища на някое извисено място или хълм като символ на мощта си.

През XVI век настъпва прелом в битовата култура на господстващите, които започват да строят в центъра на владенията си ренесансови дворци и градски палати с големи паркове и градини. През втората половина на XVII век постепенно настъпва разцвет на различни стилове като барок, рококо и бароков класицизъм.

За хилядолетието от своето съществуване чешката висша и низша аристократическа каста и духовенство изграждат безброй крепости, замъци и дворци, голяма част от които са останали само върху историческите карти от XVII и XVIII век. Но и това, което се извисява днес, е забележително културно и историческо наследство.

Вишеград - легендарното начало на чешката история

Охрянаваният от природата скалист остров на Вълтава бил обитаван много векове, преди на него да се заселят славяните, но едва при тях той добива значението си на самостоятелна крепост с държавно значение. Според старите предания точно тук княгиня Либуше основала Прага и предсказала на града славно бъдеще, точно тук било и седалището на първия чешки крал.

Крепостта на Вишеград е била изградена през десети век, по подобен на Пражката крепост начин - с ограждащи я ровове и стени. Според Космовата хроника от 1003 година крепостта издържала две години на натиска на полските войски, които не успели да я превземат, и това бил сигнал за по-късното им изгонване от Прага и цяла Чехия. Съществуват и писмени документи, които свидетелстват за важната й роля в живота на държавата. Така например чешкият княз Яромир бил провъзгласен за владетел както в Пражката крепост, така и във Вишеград. Тогава тук се издигал дворец (построен вероятно от Болеслав II), параклисът на Св. Ян Евангелиста, монетен двор.

През XI век Вишеград се превръща в седалище на първия чешки крал Вратислав II, който постепенно се пренася тук заедно с целия си двор. Тогава се построяват редица каменни монументални сгради - църкви, княжески дворци, ново владетелско седалище, и така Вишеград надминал Пражката крепост по своята големина и красота. По това време била построена и най-значителната постройка във Вишеградската крепост, а именно базиликата "Св. св. Петър и Павел", в основата на която лично княз Вратислав сложил 12 камъка и която, въпреки че претърпяла промени през вековете, си останала един от символите на чешката самобитност.

Един от най-ценните ранни писмени паметници в Европа е от Вишеград и това е Вишеградският кодекс, или още го наричат Коронния кодекс, който бил изготвен през 80-те години на XI век, в периода на първата кралска коронация.

През XIV век енергичният и изключително образован чешки крал Карл IV, който се водел не само от чувствата си, но и отдавал голямо значение на предизвикателствата на миналото, я превърнал в монументална готическа кралска крепост, която урбанистически се свързвала с Новия град. Базиликата "Св. св. Петър и Павел" била разширена, построена била още една църква, нова крепостна стена, две централни порти и други сгради.

Следващите векове също оставили своя отпечатък върху Вишеград, но славата му вече била залязла. Разрушенията били повече от строителството. Едва през XIX век интересът към най-старата крепост се събудил отново и поети, и музиканти се надпреварват да пишат за нея. За Вишеград пишат Карел Хинек Маха, Ян Колар, Йозеф Юнгман и много други. Сметана създава смятаната за "най-чешката" до днес опера "Либуше", както и симфоничната поема "Вишеград" от цикъла "Моята родина".

Представата за Вишеград като седалище на княгиня Либуше, по-късно като седалище на първия чешки крал и място за вечен покой на редица князе е повод по-късно Вишеград да се превърне в светиня, където се погребват най-знаменитите личности на Чехия.

Тайнствената крепост Карлщайн

Крепостта Карлщайн е единствената чешка крепост, която никога не е била частна собственост, а винаги е принадлежала на чешката земя и чешкия народ. Нейната защита винаги е била въпрос на чест за цялото кралство, за целия народ. Това е крепостта на неговата съдба.

Карлщайн се намира на югозапад от Прага и пътуването до нея из Карлщайнската долина е приказно. На огромния скалист хълм ненадейно се извисяват фантастичните и причудливи форми на каменната крепост, която няма равна на себе си в цяла Европа.

Дори изборът на мястото от неговия създател, Карл IV, далеч от всякакви градове и оживени пътища, е символичен. Явно от самото начало Карлщайн било избрано като място далеч от този свят. То трябвало да служи като място за себепознание, размисъл, дори медитация. Отговор на много от въпросите можем да намерим само ако проучим личността и делото на този изключителен чешки владетел, оставил за поколенията собствения си животопис и стремящ се към съвършенство, който не само бил носител на идеята за славянството, но и притежавал буден ренесансов дух. Каквито и да са били подбудите за започналия на 10 юни 1348 година мащабен строеж, Карлщайн винаги ще остане тайнствено свързана с колосалната фигура на немския император и чешки крал Карл IV.

В Карлщайн кралят вероятно е търсел не само отдих и почивка, тук той е обмислял своите грандиозни проекти за разцвета на кралството. И не на последно място тук са били съхранявани чешките светини: съкровищата за короноване и реликвите на империята, защото Карл IV знаел, че трябва да бъде предан на короната и на вярата. Разпределението на отделните сгради сочи, че крепостта трябвало да има култов характер. Крепостите по онова време имали най-много два параклиса, в Карлщайн от самото начало те били пет: на Св. Кръст, на Дева Мария, на Св. Катерина, на Св. Миколаш и накрая един частен императорски параклис на втория етаж на двореца, близко до кралската спалня.

Строежът на Карлщайн се извършил само за седем години, което било белег за превъзходната организация на строителството на готическите постройки от периода на техния разцвет. Не се знаят имената на строителите, но за тези седем години в изграждането на Карлщайн работили стотици, дори хиляди хора.

Строгият триетажен кралски дворец бил дори засенчен от съседната сграда, където Карл IV подредил храм, който бил определен да съхранява кралските реликви и който по-късно бил посветен на Дева Мария. Постепенно възниквала и вътрешната украса, на която се отдавало голямо значение и на която днес се възхищават хилядите посетители на Карлщайн. Това са стенописите в параклиса Св. Миколаш и останалите църковни постройки, стенописите в двореца, изобразяващи люксембургския род, към който принадлежи кралят. Според средновековните обичаи повече от шестдесетте фигури започват с Ной и свършват с последните три люксембургски генерации.

Епохата на Карл IV дава такъв силен отпечатък върху Карлщайн, че въпреки всичките промени, тя си остава решаваща за облика на най-чешката от всички чешки крепости и дворци. Крепостта преживява много промени, но никога и никой не успява да надмине тайнствения и вълшебен XIV век.

Сянката на Кривоклат

Кривоклат с право може да се нарече горска крепост, защото е не само първият чешки ловен замък, но и се намира сред обширни гори в Средна Чехия. През средновековието Кривоклат се превърнал в любимо място на чешките крале, където ги съпровождала не само многобройна ловна дружина, но и голяма част от кралския двор и кралската канцелария.

Най-старият писмен документ, а именно Космовата хроника говори за използването на Кривоклат като място за заточение. През 1110 година княз Владислав I пленил своя братовчед Ото, и когато замъкът бил завършен, той три години бил затворен в него. Така научаваме, че поради разположението си в горите и отдалечеността си крепостта била използвана за държавен затвор.

Четенето на старите хроники е интересно, защото от тях научаваме и за строителството на крепостта Кривоклат. Първоначално тя била дървена или полукаменна, по-късно била превърната в каменна крепост. През периода 1240-1253 година Вацлав I, който имал определено влечение към този замък, построил в източната част на крепостта нови кули и дворци. Неговият син Отакар II наследил бащиното влечение и обичал да пребивава на Кривоклат, който се разраснал и добил внушителни размери.

Нов интерес към крепостта се появил едва при господството на Карл IV, който се връщал тук като в седалището на своите прадеди. Честите му посещения и многобройната му свита били повод за разширяване на строителството на жилищната част на крепостта. В северозападната й част била построена и нова кула, неизвестно защо наречена Худерка, което ще рече беднячка.

Последният средновековен строител на Кривоклат бил Владислав Ягелонски, който на прелома на XV век го обновил, построил нови дворци и оправил крепостните стени.

През XVI век крепостта загубила военното си значение, а и в периода на ренесанса представите за провинциално лятно седалище били други. И така през 1685 година Кривоклат престанала да бъде кралска собственост и била продадена, а с това и славата й угаснала.

Високо се извисява Крумлов

Крумловската крепост невинаги е имала днешния си вид, както и нейните собственици, така и вековете са оставили върху нея своя отпечатък. Тя възникнала през втората половина на XIII век като едно от седалищата на могъщия род Витковци, наричащи себе си "Господарите от Крумлов". Първият представител на рода Витек построил в пограничната област с гъсти и непроходими гори малка крепост, от която днес се е запазила само кръгла кула. По време на ренесанса била доизградена, но и до днес е доминираща за облика на крепостта. Към тази кула принадлежал и замък, който бил свързан с нея чрез падащ мост. Крепостта имала определено отбранителен характер, както повечето строежи от това време.

С течение на времето се разраствала не само крепостта, но и градът под нея. Дървените сгради били сменени от каменни, още в XIII век започнало строителството на катедралата "Свети Вит".

Крепостта сменила още няколко владетели, за да я приемат накрая Шварценберговци, които в съответствие с вкуса и модата на XVIII век построили тук още барокова театрална сграда, конюшня, летен дворец и извършили редица поправки в интериора.

Времето било милостиво към Крумловската крепост, тя била пощадена от катастрофи и военни разрушения, затова днес е свидетелство за промените на живота и вкусовете от XIII до XVIII век. Тя се запазила като най-голямата резиденция след Пражката крепост, разбира се, и днес в нея се намира една огромна колекция от художествени и исторически ценности.

Червена Лхота - живот извън времето

Пътят, който минава през неизвестните дори за самите чехи малки селца Самосоли и Дирна, извежда на обширни поляни, после малка горичка и ако човек има късмет да не се загуби, очите му ще се спрат на фантастична гледка: горичка, стари дъбове, синеещо се езеро, а сред него на извисения скален остров - фантастичен замък, появил се сякаш от царството на приказките. Розовият цвят на стените на този замък, къпещи се в синьо-зелената повърхност на водата, е гледка, която не се побира в рамките на нашите представи. Усещането е за нещо странно, фантастично, извън рамките на времето. Тишината, която усещаме тук, е омагьосала всички звуци на настоящето, но и на миналото. Струва ни се, че тук никога не е могло да се случват важни събития, тук всичко е на границата между действителността и съня.

Още по-странни мисли ще ни обземат, ако прочетем епитафията на старата църквица" Света Троица" при гробището на северната страна на езерото: "В годината /15/68, във вторник, деня на Св. Матуш, умря благородния господар Зикмунд, по-младия Каба от Рибняни, а в годината /15/57 умряха благородните господарки Кристина, Мария, Манделина, Алжбета, родни сестри на Каба от Рибняни, също и Буриян Каба, техен роден брат."

Само можем да гадаем какъв е погромът, пред който стоим и който е бил причина за смъртта на всички деца, може би на едно цветущо семейство. Плачът, който е отеквал в застиналия на скалата сред езерото замък, витае наоколо.

Този омагьосан в дълбочината на водната тишина замък, който изглежда няма връзка с нищо и с никого, освен със самотата, през XIV век се е наричал Лхота, това е името на рода, в чието владение е бил той. По това време Лхота бил типичен южночешки дворец с четвъртита форма и вътрешен двор. Около него се издигали крепостните стени. Водата в езерото била допълнителна и непреодолима преграда.

През 1530 година, когато родът Каба наследил крепостта, били извършени редица ренесансови поправки и нови строежи. След тези преустройства Лхота се наричала Нова Лхота. През XVII век барокът оставил своите трайни следи върху замъка, а заради червения цвят на керемидите на покрива бил наречен Червена Лхота.

В сегашния си вид Червена Лхота е пример за лятна резиденция, която съдържа богата колекция от художествени предмети. Но тук освен фантастичната обстановка, може би по-важното е усещането за духа на ренесансовия човек, който е имал същия душевен и интелектуален заряд като нас и е оставил за това безброй доказателства. Какво ли ще оставим ние?!

Кралската Пражка крепост

Не само по своето разположение и пространство, но и по своето значение Пражката крепост се извисява над всички феодални владения в Чехия.

Още преди основаването на крепостта това място било политическо и култово средище на чешките племена. До XII век бил запазен каменният стълб, където се извършвали редица обреди. Между 884 и 888 година след покръстването на Боривой I от Методий била построена църквата на Дева Мария, а местността била оградена с насип, подсилен с варовиков камък. Така Пржемисловският род спечелил контрола върху избора на княз и поставил началото на нововъзникващата държава.

През XI и XII век Пражката крепост била достроявана според романските изисквания, била издигната крепостната стена с подходящи порти и кули, нов княжески дворец, нови църкви. През XII век крепостта била свързана с каменния Юдитен мост с Вишеград, както и с Мала Страна и Старе Место.

По време на владичеството на Карл IV се извършили много готически преустройства, разширили двореца и се започнало строителството на импозантната готическа катедрала "Свети Вит". Зад стените на крепостта били дворците и къщите на знатните чешки феодали, граждани и занаятчии, тук било и епископското седалище. На Пражката крепост заседавал Феодалният съд, тук били съхранявани много реликви и ценности.

От втората половина на XI век, та чак до днешния XX век Пражката крепост претърпяла редица промени и се сдобила с редица нови строежи. Поначало крепостта била символ на мощта и силата на първия Пржемишлов род на чешките крале, които превърнали старото славянско поселище в романска крепост със силно укрепление и репрезентативни сгради.

Пражката крепост, свидетел на драматични исторически промени и събития, и днес е най-вълнуващата част на чешката столица. Разходката из нея е истинско преживяване, независимо дали ще влезем във великолепната катедрала "Свети Вит" с готическата статуя на Свети Иржи пред нея, или ще побродим между старите дворци и манастири, много от които днес са галерии или музеи.