Свободата е идея за божественост!

Хартата за защита правата на човека е открадната радост от съвестта на човечеството - израз срещу една жестокост, несравнима в историята преди това, и един безбрежен копнеж в човешката душа за мир, просперитет и свобода.

Тя безспорно е достижение, но и политически акт на двубоя между двете системи, които си поделиха света. Едната система защитаваше личността в нейната цялост, но в комерческата й тенденция; другата поддържаше идеята за колективното съзнание - унищожаваше личността в колективен гроб. Поддръжниците на тезата за защита на колективната даденост не дават път на индивида, защото той знае да мисли и следователно може и да руши. Другите закрилят личността, но само в съгласие с официалната етика на религиите. Но така или иначе се брани само тялото, в което имало някакъв мислещ апарат.

Изповядваните религии дават достатъчно основание да се защитава и нещо друго освен тялото. Това е ясно казано от Христос: Не се страхувайте от тези, които убиват тялото, а се страхувайте да не бъде убита душата ви (вж. Мат. 10:28). Ето великата тайна! Сега се защитава човек да не бъде убит, но никой не гарантира да не бъде унищожена душата му! Един проблем, който въобще не е поставян, за да се потърси кои елементи убиват душата.

Хартата за правата на човека не удовлетворява само християнското съзнание. Тя е необходима и приложима и за другите религии, които имат свое по-различно измерение в доктрината човек - душа. А къде остана и тезата на Ницше, че между свръхчовека и животното има един мост, наречен човек? Коя субстанция у нас е свръхчовекът и какво се прави относно нейната защита?!

Известна е приказката за мечката, която е ранена, но и оскърбена, когато й казват, че нейният дъх отвратително мирише. Раната след време зараства, но лошата дума остава... След като може да се създаде една такава приказка с преценка за духовни стойности, сравнени с физиологията, значи възможно е да се предвиди защитност и на душевната цялост, на духовното начало на човечеството!

Хората превърнаха вълшебното килимче в ракета, за да отидат на Луната, но все още се отрича вълшебното килимче в човека. Навремето идеята за летене се е приемала като фантазия, като митология, но вече я направихме реалност! Сега не можем да приемем своята душевност като обективност, но тя в третото хилядолетие ще има живот. Човекът стои като прицел в жизнената пътека на историята и безспорно един Ден за защита на правата му е роден като необходимост на приложната воля и мисъл, че човекът е богоосезаема необходимост, че е един бог в развитие.

Няма по-смела дързост в идеята за свобода от това, което Христос дава като право на човека с идеята за равенството и прощението - да бъде не само събожествен, но и свръхчовечен. Свободата като идея за равенство е носена във всички хилядолетия и започва още с първите религиозни трепети - със зараждането на молитвата между човека и Бога. Същността на всенародната Харта за правата на човека е толкова древна, че ако се върнем пет хиляди години назад, ще я намерим в индуската религия в словата на Кришна, който казва, че заради любовта дава живота си. (След това Шандор Петьофи го повтаря.) После Буда - предшественик на Иисус, се бори против кастите (макар че не ги побеждава), а Моисей слага това, което сега с такава защитност и почитание приемаме - права на човека! (Нима Моисеевият закон "Не убивай!" не е право на живот?!) В историческата памет на човечеството и преди Десетте Божи заповеди има подобни прояви за защита - Акадските таблици за съдбата, Дванадесетте таблици на Рим. Всъщност правната доктрина на Десетте Божи заповеди е взета от законите на Хамурапи.

А тогава когато Хартата вече съществува, дискриминацията в Америка шества и е убит Мартин Лутър Кинг. Оскърбително е това, че си затваряме очите за подобни престъпления, а се ласкаем, когато ни подхвърлят някакви детски играчки. Това не са свободи!

Тогава къде е прагът на радостта, че имаме права за свобода, както и правото на живот? Животът е непобедим - другото са сенки на отживени актуалности! Затова идеята за безсмъртието остава, защото идеята за живот е безспорна. И това е изворът, това е и приложната реалност, че човекът е! Следователно всяко настояще трябва да създаде и да гарантира битие, което да осигури на човека право на живот и на труд - защита от унижение, бедност и глад, да опази правото на въображение, защото въображението е свобода като идея за творчество.