Настояще
БАЛКАНИТЕ - ЧЕРНО НА БЯЛО
Георги АПОСТОЛОВ

Тъкмо беше започнал да избледнява споменът от босненската кървава баня, и сблъсъците в Косово възродиха страховете от мащабен въоръжен конфликт на Балканите. На пръв поглед, като че ли нищо не се е променило и полуостровът все още заслужава полупрезрителното название "барутен погреб на Европа." Едно проучване обаче показа, че урокът от Босна не е изцяло забравен и в балканските общества покълва едно ново за района наднационално съзнание. Макар и още скромни, отделни оптимистични признаци подсказват, че един ден и Балканите могат да се променят. Под натиска на зараждащите се граждански общества, рано или късно, управниците на отделните държави ще трябва да захвърлят нащърбеното оръжие на шовинизма, за да проявят политическа воля за съвместен мирен живот.

Вече три години асоциацията АКСЕС със седалище в София осъществява първа по рода си програма, наречена "Балкански съседи", с подкрепата на Института "Отворено общество" в Будапеща. Първоначалната задача на проекта бе да следи печатните медии в 7 балкански страни - България, Румъния, Гърция, Турция, Македония, Югославия и Албания - и да вади на бял свят все още широко битуващите в тях етно-религиозни предразсъдъци и враждебни стереотипни представи за "другия". В хода на програмата бе изградена добре действаща информационна мрежа, обхванала седемте съседни държави. Но именно в разгара на косовската криза тази мрежа бе задействана за първи път с друга цел - да се получи обща картина на реакциите в обществата на един горещ проблем, който засяга всички страни в района, било то по-пряко, или косвено. Част от резултатите бяха предсказуеми, но наблюдаването на медиите от 1 до 11 март поднесе и някои сюрпризи.

Не беше изненада, че албанският печат в един глас говореше за "война", "геноцид" и "етническо прочистване", докато сръбските медии размахаха заплашително призрака на "тероризма" и "сепаратизма". Турският печат извади утвърдения по времето на войната в Босна стереотип на "кръвожадния сърбин", а гръцкият, верен на "малцинствения синдром", през цялото време пишеше само за "говорещо албански език население" в Косово. Гърция не признава съществуването на национални малцинства на своя територия, с изключение на "мюсюлманско", което е евфемизъм на турско малцинство. Подобен синдром прояви и румънският вестник "Адевърул", който по традиция се противопоставя на исканията на унгарското малцинство в Румъния за повече права. Всекидневникът описа кръвопролитията в Косово като "тежки ексцесии от страна на албанците по време на законна акция на сръбските сили на реда".

Не липсваха и крайности. Тиранският в. "Албания" призова: "Албанците в Албания, Косово, Македония, Черна гора, от диаспората и навсякъде другаде трябва да са готови да реагират хладнокръвно и решително като една нация, за да защитят земите си от сръбската агресия в Косово". А агенция ТАНЮГ, широко тиражирана от подкрепящите Слободан Милошевич вестници, представи реакциите в света като "пълна подкрепа за борбата срещу тероризма", която водел Белград.

Но именно на този фон още по-голямо значение придоби едно безпрецедентно за Югославия събитие. Властите в Белград започнаха следствие срещу 5 независими вестника, обвинени в разпространяване на невярна информация за Косово и в подкрепа на албанския тероризъм. Един от поводите беше, че независимият печат съобщи за невинни жертви в резултат на полицейските акции в Косово, докато близките до режима медии тръбяха за успешна операция, засегнала само отделни въоръжени терористи. Всъщност за жертви сред цивилното население призна на 10 март пред Би Би Си и самият сръбски министър на информацията, но това не беше достатъчен повод за властите да прекратят следствието.

На практика петте сръбски всекидневника надскочиха войнственото патриотарство на официозните медии и се опитаха да дадат по-пълна картина на събитията в Косово. Един от тях дори атакува сръбския парламент, че е отдал почит само на загиналите в Косово сръбски полицаи, а е отминал с пълно мълчание невинните жертви сред албанците.

Но дори и подкрепящият Милошевич печат не си позволи да сложи знак на равенство между "албанец" и "терорист". Разбира се, основната причина за това е, че според официален Белград само отделни "сепаратистки елементи" разбунват областта, докато "честните албанци" са лоялни към "майка Югославия".

Донякъде по вътрешнополитически съображения, но и левият печат в Албания се противопостави на "националистическия авантюризъм". Опозиционните медии се възползваха от събитията, за да обвинят лявото коалиционно правителство, че носи отговорност за кланетата в Косово, тъй като се отнася много меко към Милошевич. В отговор на това в. "Коха Йоне" обяви: "Косово обединява Балканите". Според вестника поредицата от регионални инициативи е "плод на духа на срещата в Крит, която създаде атмосфера на разбирателство и сътрудничество в този нестабилен район". Събитията в Косово показаха, че балканските страни осъзнават своите проблеми, както и факта, че е "по-добре тези проблеми да се решават като в едно семейство" помежду им, коментира всекидневникът.

Специфичен елемент в информационно-аналитичния поток внесе "Газета шкиптаре". Вестникът се възмути от антиалбанската позиция на Москва, докато албанците искрено са подкрепили хода на демократизацията в Русия. Авторът обясняваше този феномен с отношението на "големия руски брат към по-малкия и досаден сръбски брат". То се корени в "старите връзки, общата религия и славянски произход", коментира "Газета шкиптаре".

Изненади поднесоха и няколко гръцки и турски вестника. На фона на преобладаващата по традиция просръбска, антимюсюлманска и антиалбанска пропаганда в. "Катимерини" си позволи да препечата статия от френския в. "Монд" за проблемите с образованието на косовските албанци. В нея се посочваше категорично, че ситуацията в областта до голяма степен е резултат на нежеланието на властите в Белград да спазват подписаното още през септември 1996 г. споразумение по този проблем. А "Елефтеротипия" отиде още по-далеч. Макар че и този вестник не можа да избяга от мъглявия израз "албански говорещо население", той изтъкна нарушенията на човешките права в Косово и пряко обвини режима на Милошевич в националистическа политика.

Докато повечето турски вестници надаваха призиви да се спасят "албанските братя" от "кръвожадните сръбски убийци", в. "Радикал" помести статия под название "Какво е да си сърбин". В нея се изтъкваше, че решаващ повратен момент за Сърбия е станала нейната изолация от Европа. "Сърбите нямат други приятели освен сърби", твърди вестникът. Ксенофобията на сърбите авторът обяснява с атмосферата, създадена от междинната позиция на Югославия между комунистическия и капиталистическия свят. "В такава обстановка демагозите се развихрят, като лесно превключват от комунизъм към национализъм", посочи "Радикал", като по този начин отказа да приеме опростения стереотип "всеки сърбин е убиец".

Румънските медии заеха по-дистанцирана позиция спрямо кризата в Косово, като се разделиха на три групи. Първата обвини за взрива на насилие албанците, втората - югославските власти, а третата просто информира за събитията, без да заеме нечия страна.

Сравнително неутрално бе отразяването на кризата в македонския и българския печат. Някои македонски медии анализираха ситуацията в Косово от гледна точка на политическата игра в Белград. Според тях Милошевич усеща, че позициите му отслабват и поради това има нужда от нова война, която този път да спечели. В печата в Македония, където местните албанци излязоха на демонстрации в подкрепа на косовските си събратя, най-силно се чувстваше опасението, че страната може да бъде въвлечена против волята си във въоръжен конфликт. Вестник "Вечер" би тревога, че някои чуждестранни медии вече са въвлекли Македония в косовската буря. Той имаше предвид появилите се в други страни съобщения, че Белград е поискал от Скопие разрешение сръбски полицейски сили да преследват на македонска територия албански терористи. Според други информации пък искането било да се прехвърлят сръбски военни части. "Може би най-лошото тепърва предстои", писа "Фокус", като добави, че Косово вече е в "такова състояние, което води към взрив на общо и неконтролируемо насилие".

Като цяло, в българския печат преобладаваше неутралният тон в информирането за събитията в Косово. Едно от изключенията беше вестник "Дума", според който "великоалбански мераци заплашват Балканите".

Като цяло, проучването показва, че за съжаление, в моменти на криза основният тон в доста страни на Балканите се задава от пусналите дълбоки корени в историята на региона шовинистично-враждебни стереотипи. В част от останалите държави пък всяка от страните в един конфликт намира свое медийно лоби.

Но именно на този фон още по-голямо значение придобива фактът, че на практика, в нито една балканска страна гласът на войнстващия национализъм вече не е единствен. Той навсякъде намира своя по-силен или по-слаб опонент, търсещ едно по-широко и по-адекватно на епохата обяснение, а оттам - и изход от порочния кръг на ксенофобските предразсъдъци. Именно това е почвата, върху която дава кълнове един нов тип "небалканско", гражданско и наднационално съзнание. И в неговото укрепване е надеждата, че един ден именно това регионално съзнание, а не нечии "сини каски", ще стане истинският гарант на мира и стабилността на многострадалния полуостров.