Наблюдател
СРАМУВАТЕ ЛИ СЕ ОТ ПАСПОРТА СИ?
Иван КРЪСТЕВ

В средата на 70-те години американските студенти не обичат да пътуват в Европа. Обвиненията, че Вашингтон е столица на световния империализъм, карат мнозина представители на Клинтъновото поколение да се срамуват от своите паспорти. Париж, Западен Берлин, столиците на Третия свят, навсякъде младите американци трябва да отговарят на въпроса защо тяхното демократично правителство подкрепя диктатори и какво дава право на Америка да се намесва в политиката на суверенни държави. През 1969, 1970 г. американските студенти се чувстват в университетите на Западна Европа по начина, по който младите руснаци се чувстват в Прага или Варшава. Радикални европейски студенти и активисти от Латинска Америка горят чучела на Никсън и бойкотират "Кока-кола" и "Макдоналдс". Антиамериканизмът се превръща в основна идентификационна черта на "новата левица". В деня, в който е загубила този, когото е обичала (Съветския съюз), левицата изцяло се посвещава на този, когото продължава да мрази (САЩ). Войната във Виетнам, подкрепата за авторитарните режими в Латинска Америка, расовото неравенство, както и много аспекти на вътрешната политика, превръщат САЩ в синоним на реакционност. Да обичаш Америка през 70-те, значи да си десен, конформист или да си избягал от Източна Европа. Припомням модата на "Blame America", защото той е ключ за разбирането не само на новия антиамериканизъм, но и на предизвикателството, пред което са изправени Клинтън и новото поколение американски политици.

Последните няколко месеца бележат завръщането на модата на антиамериканизма. "Избухването" на френската преса след срещата на Г-7, промяната на тона, с който американската политика се коментира в някои влиятелни германски вестници, новият курс на откровен антиамериканизъм, провеждан от Москва, както и европейските коментари по повод на сделката на "Газпром" и френската "Тотал" с Техеран очертават тенденция Вашингтон да се рисува като "столицата на световната арогантност". Сгромолясването на азиатските тигри допълнително възпали надигащия се антиамериканизъм. Премиери, министри и финансисти от региона на кървящите тигри се надпреварват да говорят за "западен", "еврейски" или просто "американски" заговор срещу азиатското чудо. Америка - това са и МВФ, и Световната банка, и големият финансов капитал. И ако реакцията на страните от Югоизточна Азия и Близкия Изток изглежда по-лесно обяснима, то дискретният антиамериканизъм в Европа има нужда от по-задълбочен анализ. Защо десният Ширак, левият Жуспен и газовият Черномирдин така лесно намериха своя общ антиамерикански език? Дали става дума за запазване на европейската идентичност пред арогантността на една малолетна империя, или за нещо друго?

Връща ли се времето на 70-те години?

През 70-те години антиамериканизмът е политика на младите, маргиналните, на тези, които отказват да приемат всеоправдаващата логика на студената война. През 70-те години антиамериканизмът е част от опита на самата Америка да преоткрие себе си след виетнамската травма и Уотъргейт. Днес ситуацията изглежда по-различна. Първо, разпадането на СССР и краят на комунизма освободиха Европа от задължителната й привързаност към Америка, но второ и по-важно, днес Америка е популярна именно сред младите и неформалите, а противопоставянето на Америка идва от средите на европейския Истеблишмент. През 70-те години съпротивата е срещу "липсата на ценности" в американската политика, днес противопоставянето е именно срещу ценности, които Америка предлага. През 70-те години критиките срещу САЩ са от либерални позиции, днес критиките срещу САЩ са критики срещу англо-саксонския модел на либерализъм.

Излагам тези характеристики на европейския антиамериканизъм, защото в огромна степен разногласията между САЩ и Франция днес много напомнят напреженията между Горбачов и застарелите източноевропейски лидери в средата на 80-те години. Нежеланието на Живков, Хусак или Хонекер да либерализират своите режими най-често се изразяваше като стремеж за запазване на уникалния характер на чешкия или на българския социализъм.

В много отношения критиките срещу американската външна политика след края на студената война са основателни и точни. Америка продължава да се разкъсва между желанието да остане глобален хегемон и нежеланието на американското общество да плаща за един бъдещ хегемонизъм. Америка продължава да се разкъсва между благородното желание да предлага и имперското желание да налага своите ценности. Това води до мятане между доктрините за "просветения империализъм без империя" и желанието американските войници да напуснат Босна. Америка не е невинна. Но това, което смущава в европейския антиамериканизъм е, че той скрива нежеланието на голяма част от сегашните европейски елити да реформират своите общества и да носят отговорност за глобалния световен ред. Той скрива страха на Франция от свободния пазар и конкуренцията, той скрива нежеланието на Германия да води политика на ценности. И ако наистина Америка вече не харесва на Европа, какво предлага Европа?