Марки
САМО ШЕСТ, НО КАКВИ!
Юлия ТОДОРОВА

В поредицата "Исторически забележителности" тази година излиза серията "Паметници от България в листата на ЮНЕСКО за световното културно и природно наследство". От седемте български паметника в този списък да бъдат представени върху шестте редовни марки от серията са избрани шест - Казанлъшката гробница, Свещарската гробница, Мадарският конник, Боянската църква, Ивановските скални църкви, Старият Несебър. Седмият - Рилският манастир, е отпаднал като най-популярен и често експлоатиран сюжет в българското маркоиздаване.

Зимното рязко покачване на цените, в това число и на пощенските услуги, налага бързото издаване на нови редовни марки с по-високи номинали. Първите три от серията излизат още в края на март, две седмици по-късно - и останалите три.

Върху марките работи познат дует - художничката Мая Буюклийска и к.и.н. Анна Балканска като консултант. Тяхно дело са и "Възрожденските къщи", представени вече в сп. "Европа".

Авторката подрежда паметниците хронологично - най-старият е с най-висок номинал.

Откриването на тракийската гробница при Казанлък през 1944 г. става събитие в световната археология. Гробницата е строена в края на III в. - началото на IV в. пр. Хр. През открито каменно преддверие по тесен коридор с триъгълен свод се достига до куполна гробна камера. Световно известни стават уникалните добре запазени стенописи, покриващи вътрешните стени на коридора и куполното помещение. Изображенията на покойния тракийски владетел и неговата съпруга, пищно погребално угощение и траурни ритуали украсяват 40 кв. м от площта на стените. Изборът на фрагмент от това богатство на фигури и цветове не е никак лесен. Мая Буюклийска се е спряла на сцената "Кочияшът с квадригата", на която с изключително майсторство античният художник е изобразил устрема и безпокоя на четирите коня, впрегнати в погребалната колесница, едва удържани от младия кочияш.

На следващата марка е представена тракийската царска гробница, открита през 1982 г. край село Свещари - забележителен паметник на тракийската култура и изкуство от ранната елинистична епоха. Тя е по-голяма от Казанлъшката, датирана е от същата епоха и е най-скоро откритият паметник от шестте. Гробницата е изградена от каменни блокове. Състои се от открит дромос и три почти квадратни помещения. Гробната камера е с богата пластична и живописна украса. Художничката е избрала една от десетте женски фигури - кариатиди (според легендата десетте дъщери на Земята), които образуват много изпъкнал релефен фриз в интериора на гробната камера.

Като патинирана от вековете е зелената марка с Мадарския конник - произведение на ранносредновековното монументално българско изкуство от VIII - IХ в. Върху марката е изобразена цялата композиция - конник в естествен ръст, вдигнал копие, следван от ловно куче. В краката на коня лежи лъв. Релефът се намира близо до село Мадара и е издялан върху 100-метрова скала, на 23 м от земята. От гръцките надписи, издълбани от двете страни на конника, научаваме за владетели и събития от Първата българска държава. Открит е през 70-те години на миналия век, но е изследван значително по-късно - през 1954 г. Силно увреден от ерозията на скалата, паметникът се вижда трудно. Като постижение на авторката може да се признае яснотата на изображението и точността на детайла.

На марката, посветена на Боянската църква, е портретът на княз Константин. Изографисани от неизвестен ренесансов майстор през 1259 г., стенописите в църквата са обект на изключително внимание от страна на специалистите и любителите на старинното изкуство. В списъка на ЮНЕСКО паметникът е от 1979 г.

През същата година са включени и скалните църкви край с. Иваново. Фреските са много повредени. Но дори и частично запазени, те са внушителни с таланта на безименния творец. Изображението върху марката е фрагмент от евангелската сцена "Измиване нозете на апостолите". Анонимният художник принадлежи към българската средновековна художествена школа от ХIV век и видимо е майстор в изобразяването на лицата и жестовете.

Марката с най-нисък номинал е посветена на Стария Несебър, вписан в списъка през 1983 г. Мая Буюклийска е избрала южната фасада на кръстокуполната църква "Пантократор", строена през ХIV в. Църквата е с богата архитектурна украса и с типичните за този стил арки на фасадата.

Събирането в една серия на живопис, пластично изкуство и архитектура е задача, която авторката е решила с лекота и вкус. Пастелните цветове, изящната рисунка и деликатното общо звучене на марките ненатрапващо, но категорично представят древното изкуство на българските земи, ценно и значимо за световната култура.