Версии
МИСТЕРИЯТА НА ТАТУЛ
Валентина РАДИНСКА

Ако пътувате на юг от Момчилград и отминете село Равен, след няколко километра ще се озовете в малка откъсната махала, наречена Татул. Къщите са пръснати из скалистата местност, наоколо се издигат скалисти върхове, тук-там обрасли с редки ниски храсти, и нищо не подсказва близостта на един от най-интересните и най-малко проучените древнотракийски паметници у нас - оброчище от пети век преди Христа, условно наречено по името на селцето - Татул.

Ако не ви придружава някой местен човек, и то добре познаващ пътя и най-вече козите пътечки до върха, на който е разположено светилището, никога не бихте го намерили. От пътя то изглежда като най-обикновена скала, една от многото, измамно близка, измамно достъпна. Кога местните хора са открили наличието на тракийското оброчище, не е известно. От 1981 насам то се проучва както от изследователите от местната астрономическа обсерватория в Кърджали, така и от проф. Никола Николов, един от малкото представители на археоастрономията у нас. Но по-точно е да се каже - проучвало се е. След смъртта на директора на обсерваторията Славей Златев изследванията замират. Няма пари - другата всеобща болест, тя също поразява ентусиастите и оброчището край Татул постепенно е изоставено. Но какво все пак е доказано абсолютно точно до този момент? Не случайно го наричат "българския Стоунхендж". Определението е на проф. Николов. Основанията да се прави паралел с прочутия мегалитен паметник във Великобритания са следните: Татул освен светилище за пренасяне на жертви на древните тракийски божества съвсем сигурно е бил и средище за наблюдение на изгрева и залеза на Слънцето в определени дни от годината - в деня на зимното слънцестоене, например при изгрева си Слънцето е попадало на "мушката" на един специален скален процеп. Скалата с форма на пресечена пирамида, притаила светилището, не прилича на никоя друга, открита по нашите земи. В нея са изсечени стъпала, водещи нагоре към върха й, където пък съществува странен "саркофаг", чиято дължина е точно 170 см, и около който има улей. Специалистите предполагат, че по този улей се е оттичала кръвта от положената в саркофага жертва. Може би това са били млади девойки, или пък траките са били дребни на ръст? Това е тема за изследователите. Известно е, че траките са почитали Слънцето и обредността им е свързана именно с този култ. Така че по всяка вероятност жертвоприношенията са се извършвали при изгрев (или залез).

Под скалата, на разстояние може би от 300 - 400 метра височина има абсолютно равна поляна, запазена и досега. Изследователите смятат, че може би там, долу, се е събирало множеството, пред чиито очи най-достойните сред тях са изпращани като дар на боговете, за да ги омилостивят или пък да измолят нещо. Отстрани в скалата е издълбана ниша, която по всяка вероятност е имала за цел да съхранява даровете, донесени допълнително в чест на ухажваните божества.

Интересен детайл е фактът, че саркофагът е ориентиран в посока северозапад-югоизток и в горната му част има нещо като жлеб, което навежда на мисълта, че може би този саркофаг се е затварял с капак. Дали това е било предпазна мярка - да се направи тялото на принесения в жертва недостъпно за горските зверове и за лешоядите? Което пък от своя страна навежда на предположението, че то може би е престоявало в този саркофаг някакво време.

Какво е най-загадъчното и най-сензационното в "българския Стоунхендж"? И защо неговото проучване е належащо и не бива да се отлага? Без да е специалист, а само любител, пишещата тези редове се досеща за един любопитен паралел. А той е със саркофазите в пирамидите в платото Гиза, които според последните проучвания, датирани само от преди няколко години, за древните фараони не са били нищо друго, освен... съоръжения за прераждане. Родопите са култова планина, владенията на Орфей, който не е само мит, а реалност, и е бил един от най-великите учители на човечеството. Неговите контакти с египетската цивилизация, пребиваването му в тайните египетски школи отдавна са известни на науката. Впрочем, за това има потвърждения и у нас. Край Силистра например е намерен слънчев часовник, датиран от трети век, на който са изобразени Изида и Озирис - върховните египетски божества. А под тях, свирещ на лира, е седнал Орфей.

Дали Татул не е ключът към едно ново разбиране за преливането на знанията от древната египетска цивилизация към нашите земи, мост за което е бил самият Орфей? Дали по земите ни няма и други доказателства за връзките между нашите култури? Дали загадъчните траки, тъй странно изчезнали, не са отломки от друга древна цивилизация? Много са въпросите, които поставят загадките на Татул. Отговорите им несъмнено трябва да бъдат дадени от специалистите. Съдбата на "българския Стоунхендж", както и съдбата на много други тъй важни неща, не може да се отлага безкрайно. Може би разгадаването на тайните, които крие древното светилище в Родопите, ще бъде не само една сензация, но и ще ни донесе ново знание за миналото. А то пък от своя страна - самочувствие за бъдещето.