ГЕРБОВЕТЕ НА БЪЛГАРИЯ
Лъвът в борбата за независимост

Знаме на четата на Филип Тотю

Фигурата на изправения на задните си крака лъв в хералдическа поза се превръща през XVIII и XIX в. в символ на борбата на българския народ за освобождение от турско робство. "История славянобългарска" (1762 г.) на Паисий Хилендарски слага началото на нашето Възраждане, проявяващо се в консолидация на българската нация и борбата за самостоятелна църква, в движението за новобългарска просвета и култура и светско образование. Националното самосъзнание и възстановяването на историческата памет за държавността са съпроводени от знака на българския герб, описан като изправен коронован лъв на червено поле във формата на испански щит с царска корона над него. Изображения на лъвове, повлияни от българските гербове в "Стематография"-та на Христофор Жефарович, се появяват в някой от преписите на "История славянобългарска".
Темата за принадлежащите към българското царство области е илюстрирана с гербовете на Македония, Тракия, Мизия и Дардания в книгата на Жефарович и подробно е разработена в Рилската преправка на "История слявянобългарска", направена от рилския монах Паисий под заглавието "Болгарскаю землю на четыри части се разделюва". Изброяват се областите и всички селища в тях, с което се показва етническата цялост на България.
В така наречения Ахтаров сборник от 1842 г. наред с цените на различни видове стоки, гръцко-български речник и съкратен препис на "История славянобългарска" са изобразени гербовете на България и Турция. Преписът на Паисиевата история, направен от Петко Р. Славейков, също е илюстриран с 12 герба, сред които е и българският с четирите области. В третия Търновски препис (1845 г.) на историята отново са прерисувани всички гербове и образи на царе и светци.
Продължител на делото през XIX в. става Христаки Павлович, който в своя труд "Царственик" отделя специално внимание на българския герб в трета глава, наречена "Знамение на Болгарских Хоругвах". Това е единственият случай, когато лъвът е изобразен в кръгъл щит.

Знаме на четата на Стефан Караджи през 1866 г. и на четата на Стефан Караджи и Хаджи Димитър - 1868 г. носено и по време на Сръбско-турската война от 1876 г.

През 60-те години на XIX в. се ражда идеята за освобождението на страната чрез всенародна революция. Нейният пръв идеолог Георги Сава Раковски разработва тактиката и символиката на националноосвободителната армия. Въоръжените чети и отряди, които се сформирали на територията на съседните държави, се очаквало при нахлуването си в Българско да предизвикат лавинообразно стичане на доброволци и сформиране на национална армия, способна да постигне политическото освобождение на народа. Знамената на четите на Филип Войвода, Стефан Караджа и Хаджи Димитър носят символа на националната революция - изправения коронован лъв. Клетвата на четниците на Панайот Хитов е в името на националния символ: "Нека ми бъдат свидетели на смъртната клетва... тъй също и лъва на българския знамен."
Лъвът е символ и на знамената на българите доброволци в руско-турските войни. Известно е, че по време на Кримската война в руската армия българските легионери получили подарък - знаме от котленеца Васил Пегрович Вълков Чердаклиев, което се смята за първото знаме със знака на лъва.
Сведение за българския герб намираме и в мемоарите на И. П. Липранди, който през 1867 г. е записал: "Знамето или гербът на България се заключавал в следното: разярен лъв на задните си крака, с разтворени лапи, като че търсещи да хванат нещо; на главата му стоял златния венец на славата."
Образът на лъвът се появява на печатите на революционните комитети и на личните печати. Печат с "лъв български" имал Натанаил Охридско-Пловдивски (Бойкиев от Скопско), предстоятел на Добровецкия манастир в Молдова. С него през 1857 г. той подпечатал документ за предоставена парична помощ на Г. Раковски и Павел Грамадов за подготвяния от тях вестник, който проектирали да издават в Белгия.

Знаме на българските доброволци от Кримската война

На печата на Раковски от времето на Българската легия в Белград има надпис "Българско привременно правителство - 1862" и е изобразен коронован лъв, държащ в десния си преден крак меч, а в левия кръст и тъпчещ символите на турската империя - звезда, полумесец и знамена.
С преминаването от четническата тактика към организирано въоръжено националноосвободително движение - дело на апостола на българската свобода Васил Левски, националната символика на "знака - лъв" се утвърждава в още по-широки мащаби и става достояние на членовете на мрежата от тайни комитети в цялата страна.
През 1871 г. В. Левски поръчва печат за Българския централен революционен комитет, като поставя ясни изисквания "...да е големишьк, колкото един бешлик, в средата с лъвче с корона, из устата му "Смърт или република", от наоколо "Привременно българско правителство в България". Очевидно изискванията му не са изпълнени, защото в писмо до неговия съратник Данаил Хр. Попов от 6 юли 1871 г. той отново настоява "...С Д. Общи получихме писмата и печятът; печятът е в всичко добър, само левът няма корона, защо така? Ако е збъркано трябва друг да ся поръчя..." Убеден републиканец, Апостолът е държал символа на България - изправения лъв, да бъде увенчан с корона, но не като израз на монархическата форма на управление, а изобразяваща прославата, величието и суверенитета на държавата.

Прерисувани гербове в преписи на "История славянобългарска" от ХIХ в.

Печат на легията на Г. С. Раковски в Белград, 1862 г.	Печат на четата на Панайот Хитов, 1867 г.	Печат на Васил Левски