Испания е страната на тореадорите - известната борба с бикове. Тя е и родината на световната графика. Оттук започва славата на ненадминатия Франсиско Гоя и последователите му Пабло Пикасо, Салвадор Дали, Федерико Гарсия Лорка и Хуан Миро.
Националната галерия за чуждестранно изкуство притежава богата колекция - графика, живопис и скулптура. Най-многобройни са графичните листове, понеже са и най-лесно преносими. Някои от съвременните художници даряват творбите си по случай 1300-годишнината от създаването на българската държава. Останалите творби са закупувани в Испания, Германия или от самите автори.
Несъмнено най-голям интерес предизвикват сериите "Капричос", "Диспаратес", "Ужасите на войната" и "Торомахия" от Гоя.
Офортите "Капричос" първоначално са замислени не просто като просветителска сатира, а като най-жлъчната от всичко създадено дотогава във времето на френското Просвещение. Сатирата е отражение на чувствата на художника, загубил вярата на наивния човек на ХVIII век.
Защото вече осъзнава, че щастието на света се подчинява на дребните неща - на управлението на разумните или неразумни владетели, на добрите или не чак толкова добри закони, на съществуващата справедливост или липсата на такава. Следователно щастието и нещастието са преходни категории, наподобяващи усещането за топло и студено. Затова в офортите "Капричос", създадени в периода 1797-1798 година, Гоя концентрира цялата несправедливост, предразсъдък и страх на Испания пред настъпващите промени в Европа - Френската революция. В резултат от нея Испания се превръща в един център на монархията. Това е мотото на четирите главни серии - в седемдесет офорта. С помощта на "Капричос" художникът си позволява да наруши спокойствието на неговите бездушни съвременници. Нещо повече - ужасявал ги със зрелищата, подчинени на тяхната поквареност, лишавал ги от ореола на неприкосновеността.
Известно е, че "Капричос" са издадени не през 1798-а, а през 1799 година във вид на комплекти, като цената на единия от тях е била 320 реала. Самата дума капричио означава живописно или графично произведение, изобразяващо пейзаж или архитектурен изглед, в който са съчетани реални или въображаеми елементи.
Националната галерия за чуждестранно изкуство притежава и един изключително рядък офорт "Окованият". Втори негов екземпляр се съхранява в Националната библиотека в Мадрид.
Салвадор Дали е несъмнено един от най-популярните художници на 20-ото столетие. Известен не само със своята живопис и графика, но и като участник в създаването на няколко филма - "Андалуска песен" (1928), "Златен век" (1930). Същевременно и автор на ескизи за костюми и декорации на театрални постановки. И дори автор на либрето и на около двадесет литературни произведения, обединени от общата идея за една мистифицирана автобиография "Тайният живот на Салвадор Дали" (1942) или "Дневникът на един гений" (1964).
Националната галерия за чуждестранно изкуство представя четири творби на Дали - "Портрет на Пикасо" и "Портрет на Данте". "Надбягване" съществува в 76 екземпляра по цял свят. Галерията притежава 55-ото негово копие. "Портрет на Гоя" от серията "Капричос" обаче е само 22-ро копие от общо 200.
Салвадор Дали активно работи за разпространението на сюрреализма (буквално означава надреализъм) извън границите на Франция, където живее. Той нееднократно пътува до САЩ и Европа. 1938 година е изключителна за неговия творчески път - запознава се с вдъхновителя на сюрреализма Зигмунд Фройд. След периода на американска емиграция той се връща в Испания. Следвоенните произведения на Дали свидетелстват за опита му да модернизира сюрреализма с новите изисквания на времето.
Традициите на испанската графика продължават такива съвременни автори като Хосе Кабайеро, Рафаел Каногар, Еусебио Семпере, Хосе Санчес. Те също са представени с отделни цикли - "Алхамбра" на Семпере, "Осеана" на Кабайеро, "Мрежите" на Рибера или абстрактните композиции с преге на Габино и хиперреалистичния цикъл срещу режима на Франко от Каногар.
Днес творбите на Салвадор Дали достигат цени до 15 000 щ. д., а на Гоя - 50 000 щ. д.