ПОЛУЧЕНО ПО ИНТЕРНЕТ бр.1, стр.40, година VIII 2002г.

2001 години по-късно:
глобалната справедливост

Мадрид, Мигело БЛАНКО

Мирише зле в Африка и Южна Америка, в Израел и Палестина и в целия Близък изток, мирише зле в Централна Америка и в Куба. И нека не се залъгваме, миришеше зле в Манхатън още преди 11 септември 2001 г. Същата смрад се носи из т. нар. западен свят: "цивилизацията".
САЩ в продължение на години си играят на Господ, участвайки във всички конфликти. Добре е чужди страни да съдействат в разрешаването на проблемите. А и нали в крайна сметка само този, който не прави нищо, не рискува да сбърка, но различно е, когато си воден от лични интереси. Признавам, че се базирам повече на логиката, отколкото на детайлното познаване на фактите, но си задавам въпроса: "Какво стана във Виетнам, в Панама, в Никарагуа, в Куба? Какво се случи в Южна Америка и Персийския залив? Какво става в Руанда и в т. нар. трети свят. Какво ли, къде ли още, за което не сме и разбрали дори.
Президентът Джордж Буш е прав, когато казва, че сме "пред една възможност..." Да, възможност да се запитаме - всички "цивилизовани" страни - какво сбъркахме? Откъде толкова омраза към западния свят? Какво сторихме, за да си спечелим толкова много врагове? Не зная вече кое е най-сигурното място на света, но ми се иска да вярвам, че е моят дом. Ако не си създаваш врагове, няма от кого да се защитаваш.
Масмедиите обявиха авторите на атентатите за религиозни фанатици, а Буш заяви, че това може да е само "дело на дявола". Но много от жертвите в Търговския център вероятно са били фанатици на парите в костюми за 1000 долара, чиято единствена цел е била да имат по няколко коли, паркирани в гаражите на няколкото им къщи с басейни и прескъпи мебели, снабдени с последния писък на новите технологии. Хора, които сигурно са мачкали когото се е налагало, за да постигнат желаното. Не, разбира се, че не са заслужили да умрат, но ако терористите са лошите, ние не можем да затворим очи и да продължаваме да се смятаме за добрите от филма. Не е борба между Доброто и Злото, защото днес никой няма моралното право да представлява доброто. Не е ли най-разумно да се опитаме да разрешим световните проблеми между ВСИЧКИ?
Съществува ли справедлива международна справедливост - повторението си заслужава. Най-важният урок на историята: необходима ни е СПРАВЕДЛИВОСТ!
Всички сме се опитвали да променим света с приятели на чаша кафе, всички сме нищили глобалните проблеми на семейната трапеза. И бабите ни винаги смятат, че светът съвсем се е побъркал. Всички сме мечтали за един по-добър свят!
Сега, днес е моментът да построим едно глобализирано общество без граници и знамена. Защитено единствено от думата СПРАВЕДЛИВОСТ! Искаме свят, в който да сме горди, че живеем, в който няма значение дали си роден в Мозамбик или в САЩ, в Австрия или в Монголия. Свят, в който да не се чувстваме засрамени, когато през витрината на собственото си благополучие надзъртаме и виждаме как други умират от глад или поради липсата на лекарства, които задръстват някой склад на богат фармацевтичен концерн.
Не говоря за комунизъм, липсата на свобода си остана неговата вечна ахилесова пета. Но след атентатите би трябвало да се замислим дали съществуващият капитализъм е най-доброто решение. Имаме нужда от нова идея за света. И трябва да побързаме! Спешно се нуждаем от човешките ценности, върху които да се закрепи новият свят. Трябва да покажем на малките този нов свят и да ги научим чрез нашия пример. Трябва да преосмислим и науката, която толкова отдалечи човека от самия него. Трябва да уважаваме и околната среда, ако не искаме да ни разруши. Трябва да направим толкова много неща. Това е и голямото предизвикателство пред медиите. Новините акцентират върху случката, но може би е време да започнем да разбираме по-добре другите, но най-вече себе си. Необходима ни е дискусия между всички, които искат да говорят и имат с какво да допринесат - хората от улицата, не само беловласите ерудити, които окупират медиите.
2001 години съвременна история. Да не забавяме повече достатъчно забавените вече проблеми и да не ги усложняваме още повече. Да създадем условията, за да може всеки да намери своето щастие, но не с цената на чуждото нещастие. Време е да построим един ГЛОБАЛЕН И ЦИВИЛИЗОВАН СВЯТ с ухание на гордост! Свят, в който да повярваме!