XXI ВЕК бр.1, стр.4, година VIII 2002г.

Ако една страна не изпълнява критериите, членството може да се превърне в катастрофа


Ръководителят на
Делегацията
на ЕК в София
Димитрис Куркулас
пред сп. "Европа 2001":

Димитрис Куркулас е роден на 29 декември 1954 г. У нас е от октомври 2001 г., а преди това е ръководил Делегацията на ЕК в Ливан. Завършил е право в Атинския университет, а след това специализира административно и икономическо право в Университета в Бон и прави следдипломна специализация по икономика в Кьолнския университет. Практикува за кратко адвокатска професия, след което работи две години като редактор в гръцката редакция на Радио "Дойче веле". От 1981 г. до мисията си в Ливан през 1997 г. работи в Европейската комисия.


Димитрис Куркулас следи отблизо развитието на отношенията на ЕС със страните от Централна и Източна Европа още от самото начало на преговорите за асоцииране, 1987-1988 г. Тогава работи в точно този отдел - за Източна Европа. Затова е много щастлив да види какво впечатляващо развитие претърпяха тези отношения. Помни и началото на присъединителния процес на България през 1996 година, когато според думите му членството не е било още гарантирано. Напротив, за онова време може да се каже, че перспективите България да участва в същия предприсъединителен процес заедно с другите страни от Източна Европа практически бяха нулеви, спомня си той.
Смята, че интеграционният процес е много полезен процес - за България, за ЕС, за цяла Югоизточна Европа. Присъединяването на страната ви в съюза ще увеличи стабилността и сигурността не само на България, но и на целия Балкански регион, който премина през много труден период, казва новият ръководител на Делегацията на Европейската комисия у нас.
Тези страни сега имат възможността да следват пътя на неговата страна, а той беше прекрасен, категоричен е Димитрис Куркулас. Не само по отношение на финансовите помощи, които ЕС отпуска на по-слабо развитите региони, но и по отношение на засилването на демокрацията, правата на човека, изграждането на гражданско общество. Въобще практически във всички сфери на икономическия, политическия и обществения живот, обобщава той.
   - Преговорите на моята страна преминаха твърде бързо. Тактиката на Гърция бе за колкото се може по-бързи преговори и колкото се може по-скорошно членство. Точно обратен бе случаят с Испания и Португалия, които искаха повече време да преговарят и да се подготвят за членството. Моята страна бе приета в съюза през 1981 година, а започна преговорите през 1976 и подписа договора за присъединяване през 1979.
Най-напред трябва да се каже, че на времето самият Европейски съюз бе много по-различен. Това е нормално, защото говорим за време преди 20 години. Тогава беше много по-лесно да се стане член, имаше 9 страни-членки и Гърция стана десетата. Общото европейско законодателство беше много по-просто и по-малко като обем. Това е обяснимо, защото тогава нямаше нито обща монетарна политика, нито обща политика за външните отношения и сигурността. Дори, ако щете, само заради това, изискванията към страните-кандидатки бяха далеч по-лесни за изпълнение.
Нещо повече, тогава нямаше и толкова много кандидати. Не казвам това, за да сравнявам процеса на преговори и присъединяване на България и останалите страни-кандидатки. През тези години и самият ЕС осъществи огромно развитие.
Заради тази тактика за бързи преговори Гърция не беше добре подготвена, когато се присъедини към общността, и пропиля първите години на своето членство, които не се оказаха толкова успешни. Страната нямаше инфраструктура, нямаше административен капацитет. Трябваха ни 6-7 години, за да започнем да се възползваме пълноценно от членството и да бъдем конструктивни, да допринасяме и ние на съюза. Защото членството в един съюз не означава само да се черпи полза, но и да се дава на другите.
  - За което може би не си даваме още сметка в България.
 - Да, за членството има задължения. Има ги и рисковете на пазарната икономика, тъй като националната икономика е изложена на конкуренцията на свободния пазар. Но след първия период, който бе пропилян от Гърция, равносметката е много положителна. Във всички сфери. Днешна Гърция дължи много на своето членство в ЕС.
Мисля, че и за България членството ще бъде от полза, дори съм сигурен в това. ЕС има ефективна система за разпределение на финансови помощи за слабо развити региони. И тъй като България има едно относително... има един доход на глава от населението... (тактично търси по-мек израз, че България има нисък БВП на глава от населението).
  - Можете да бъдете искрен, ние си го знаем.
 - ... така че ще ползва структурните и регионалните фондове, макар че е много рано да говорим конкретно по тази тема. Но това, което е по-важно от сумата на получаваните помощи, е тласъкът, който страната ще получи за модернизация и развитие. В членството има ползи и предимства, които не могат да се измерят с цифри, и мисля, че това са по-важните му аспекти. Те променят цялата система на производство, администрацията, дори образователната система трябва да бъде адаптирана към новите изисквания. И това не са лесни за извършване неща, защото не са въпрос за преговори, които водят дипломатите, министрите или министър-председателят, а това са неща, които трябва да извърши цялото общество.
  - Мислите ли, че едно общество, което все още е много разединено, без средна класа, едно твърде младо гражданско общество, е готово да се присъедини към съюза?
 - Това наистина е сериозен проблем. България, както и останалите страни от региона, трябва едновременно да отговорят на предизвикателствата на промените за членство в ЕС и в същото време да реформират своята система, която беше държавно планирана до 1989 година. Това е една допълнителна трудност в сегашния процес на разширяване в сравнение с преди. Това са два паралелни процеса - на интеграция в ЕС, и в същото време трансформация на икономиката, която беше държавно планирана. Това отнема повече време в сравнение със страните, които са били с пазарни икономики, преди да поискат членство в ЕС.
Мисля, че критериите от Копенхаген са обективни и трябва да се изпълняват не само заради интересите на ЕС, но и заради интересите на самите кандидатки. Те не са спуснати, за да вгорчават живота на страните-кандидатки. Тези критерии ги има просто защото ако една държава не е способна да изпълнява задълженията си по членството, това може да се превърне в катастрофа.
  - Това не носи ли отчаяние?
 - Целта на членството в ЕС е да даде по-добър живот на хората. Аз мисля, че интересът към Европа ще се увеличава с присъединяването. В моята страна членството започна да носи своите плодове едва няколко години след присъединяването. Но за това трябва време.
  - У нас има известно отрезвяване, защото след първоначалната представа за ЕС като дойна крава сега става ясно, че парите не падат от небето.
 - Положителните страни на кандидатурата на България да стане страна-членка са вече видими. Не говоря единствено за финансовата подкрепа на ЕС, а и за способността на страната да привлича чужди инвеститори, която е по-висока благодарение на перспективата за членство. Има известен песимизъм и разочарование, че нещата се изпускат от ръцете, защото някои страни-кандидатки ще приключат преговорите през 2002 година. Даже след Лаакен се появиха коментари и заглавия, че това е катастрофа, че България е отхвърлена... Намирам обаче, че подобно отношение е напълно безпочвено. Процесът на присъединяване се движи според плановете, като страната ви успя да отбележи впечатляващ напредък през последните години.
  - По отношение на по-бедните страни ЕС направи един жест за всичките щети, които България и Румъния понесоха заради войните в Югославия. Ще има ли след Лаакен допълнителни стимули за ускоряване на преговорния процес?
 - Като европейска страна, според Римския договор, България и Румъния имат право да поискат членство в Европейския съюз. Основното основание да се започнат преговори е изпълнението на политическите критерии - дали има изградена демокрация, дали се спазват правата на човека. Тогава, през 1999 година, ЕС прецени, че двете страни изпълняват тези критерии.
Следващите критерии са икономически и административни, които трябва да се изпълнят, за да може членството да стане действително. Но не смятам, че на България бе направен подарък. Страната ви има нужда от засилена подкрепа за подготовката за членството. Това вече бе заявено още миналата година през ноември, при оповестяването на Доклада за напредъка на страните-кандидатки.
Комисията предвижда за онези страни, които не са напълно готови с преговорите, да има специална програма, една нова "пътна карта". България вече получава значителна помощ от ЕС. За 2001 година цифрата е 300 милиона евро, което представлява 2,5% от БВП.
Разбира се, по-важно е не размерът, а ефикасното използване на тези помощи. Правителството прави усилия да усъвършенства административната инфраструктура на министерствата, които отговарят за разпределянето на тази помощ.
  - На вас ще се падне тежкото досие за затварянето на 3-и и 4-и блок на АЕЦ "Козлодуй". На какъв етап са преговорите?
 - Доколкото знам, няма нищо ново след споразумението, което България и ЕК сключиха за затварянето на 4-те блока. То предвижда преди края на 2003 г. да се затворят първите два и до края на годината България да посочи срокове за закриването на 3-и и 4-и блок.
Според нашето разбиране срокът за закриването трябва да бъде фиксиран най-късно за 2006-а. Но ние сме още в началото на годината и този въпрос ще се решава през месеците, които идват. От наша страна сме потвърдили нашите ангажименти, а именно финансовата подкрепа за затварянето на блоковете, и сега чакаме решението на българското правителство.
Зная, че има различни мнения по този въпрос. Аз следя дебата в пресата и понякога добивам впечатлението, че българите смятат как ние ще искаме затварянето просто за удоволствие. Мотивите ни са много сериозни. Знаем, че е извършена положителна работа, и ние ще направим необходимото във финансово отношение България да се справи с това затваряне. Въпросът за ядрената безопасност не стои само пред България. Други страни-кандидатки също са изправени пред тези изисквания.
  - Пети и шести блок плашат ли европейците?
 - ЕК не е против ядрената енергетика. Има страни-членки, които развиват производството на електричество в ядрени централи, други не - това е въпрос на суверенен избор. Но всички са съгласни, че трябва да има гаранции за ядрената безопасност. Видно бе, че тези 4 реактора са конструирани по такъв начин, че не могат да бъдат модернизирани според съвременните представи за безопасност.
  - Очевидно Ви чака напрегната първа година на Вашия мандат. Ако Ви остава време, какво предпочитате да правите?
 - Когато човек отива в нова страна, му трябва време, за да я оцени. При това последните месеци бяха изпълнени с много интензивна работа. Наистина, нямам много свободно време. Иска ми се по-често да излизам от София и да посещавам други краища на страната. Знам, че има много красиви места, че природата на България е много интересна. Обичам природата и да правя екскурзии в планините.
  - И все пак някакво специално занимание?
 - Обичам да чета и да слушам музика. Обичам също да се срещам с хора, защото това е най-добрият начин да познаваш хората и по-добре да вършиш своята работа. Приятно ми е и да прекарвам повече време със семейството си. Нямам някакво специално хоби. Но с удоволствие чета книги за българската история, защото трябва да се познава историята, за да се разбира настоящето.
  - Благодаря за това интервю.

Интервюто взе
Валентин Костов