ПОЛУЧЕНО ПО ИНТЕРНЕТ бр.1, стр.39, година VIII 2002г.
Отричане на Новото верую
Джеймс БрейвУОЛФ
В тишината на нощта почти неусетно и безапелационно човешките общества се трансформират в евтини имитации на това, което някога са били, и това, което биха могли да бъдат. Все повече и повече световните култури губят оригиналните си качества подобно на парчета хляб, разтворени във вода. Казва ни се, че това е за добро, че бъдещето ни ще бъде ярко и благословено.
И затова сега един глас се чува по целия свят и той шепне: "Преобрази се. Присъедини се към нас или ще загинеш".
Чий е този глас? Кой ни извежда от нашата същност? Защо да позволим да бъдем така лесно убедени да вървим срещу собствената си натура?
Това е гласът на демонична птица, която кръжи над нас, блестяща в неоновите си карнавални светлини, алчно търсеща пътя към нашия ум и сърце. Тя проповядва да отминем издълбаните преди стотици години каменни отломки, които ни правят своя велик подарък, говорейки ни за нашата духовна принадлежност към живели отдавна достойни хора. На нас ни се казва да не слушаме тези беззвучни гласове. Казва ни се, че пътищата на нашите прародители днес са изчерпани от стойност.
Да, сега с акселерацията на обществата човешкият вид е променен. Това е истина и ние, които сме запазили духа на миналото в душата си, сме малко и като че ли сме уловени в капан. И растем уморени от градския свят, където зеленината и топлината на живия живот са ни отказани и вместо това ежедневно сме инжектирани с разрушителната дрога на физическата и душевната перверзия. Хората пият от нея, чуват гласа є и се научават да възприемат света без чувства и сантименталност. Така се появяват първите агенти на новия световен ред. Те не могат, но и не искат да погледнат дълбоко в себе си и да потърсят онези места, където душата им трепери или спи, страхувайки се да говори. Те не искат да бъдат лекувани, защото нямат смелостта и търпението на душевни катерачи - да могат да чуват интуицията си, да търсят ключа, нишката, какво се е случило, за да се затвори така душата им.
*
Въпросът, който трябва да си задаваме, е: "Ние, като дишащи хора, дали не сме нещо повече от придатък на технологиите?"
Религията на новите мисионери отнема силата на душевната ни същност и живителното присъствие на природата, които именно ни правят хора. Тя извежда селянина от земята, всички онези малки нюанси, които правят селския живот богат по един дълбок начин. Веднъж това беше осъществено от комунизма, чиято идеология за индустриализация беше последвана от милиони хора. След това дойдоха понятията "Теоретична доктрина" и "Копнеж". Така беше внушен копнеж за света отвъд селото, отвъд фермерството, отвъд планината, копнеж по далечни страни с високо развити технологии, където се внушава, че само мозъкът в човека създава ценности, уважавани от световния интелектуален елит. Но нима това е истината за всеки човешки живот? Къде остава човешкото сърце, къде и защо се изоставят пътищата на интуитивната мъдрост, благодарение на която ние сами избираме дали да бъдем учени, инженери или естествено живеещи хора в домашния семеен уют в близост до простите, истински неща, които природата ни дава.
Младите хора, които сега живеят преобразени от силата на това внушение, откъснати от истинския си корен, далече извън своя роден дом, смълчани чуват страданието на своите сънародници. Те не могат вече да видят красотата на своята страна, защото не трябва да я видят. Невидимата сила тласка тяхната държава към все по-задълбочаваща се бедност, за да стане тя непривлекателна за живот. Така трябва да бъде, за да се създаде новият тип Човек, човек без корен нито на Земята, нито на Небето. Човек, който е забравил сладостта на храната, която идва от душата, загубил е усещането за приятната прохлада на дълбоката вековна гора, за нежния аромат на малкото полско цвете или за освежителната влага на пролетния дъжд.
Така те, откъснати от страната и натурата си, обезцветени в същността си, оформят еднообразния поток на милиони хора - роботи, които днес градят новия свят.
*
А какво става с тези, които смятат, че не са живели още - младите в Беларус и България, потисканите в Украйна и приспаните в Русия, те изпитват болка, че не са видени, че не изглеждат като новите образи в новите списания. Някои свалят дрехите си пред камерите, без да разбират, че предлагат много повече от външната си красота. Те откриват своя духовен свят и така го правят лесно нараним, но те не го осъзнават още. И така, те свалят дрехите си. Може би за няколко рубли или левове, за долари или германски марки. Бог вероятно ги забравя в тези моменти. Но как те да забравят себе си? Те чуват гласа на праотците, идващ от свещените реки, стичащи се от планинските върхове и течащи по спокойните зелени полета, който създава у тях усещането на естествения срам от похитената им същност. Тогава те се втурват към миналото си, търсейки чистите спомени от отминалото детство там някъде в уютния бащин дом. Те бягат от градовете, където принудително са уловени. Те бягат от блясъка на светлините, от мястото, където са в опасност. Но те чуват как техния собствен глас им се подиграва:
Къде ще отидеш?
Кой ще те вземе? Всички знаят какво си направила.
Тези, които сега са с теб и знаят, не ги е грижа.
И наистина къде могат да избягат те? При кого могат да отидат? Дали е останал някой днес със съхранена всеопрощаваща добродетел?
*
Разводите разделят мъжа и жената, превръщат ги в механизирани самотни птици, живеещи в своите гнезда-апартаменти, носещи се по течението, без воля да мислят, с поглед, обърнат към държавата, която да види болката им и да им помогне. А това е точно, което се иска, защото така започва тираничното настъпление в човешката душа - в онзи момент, когато сме достатъчно слаби, за да можем да се отвърнем от собствените си същностни критерии, без собствена позиция за добро и зло.
*
Отдавна починал германски професор философ някога беше казал, че когато културата си отива, идва цивилизацията. Когато душата отстъпва, идва интелектът. Ако животът може да се оприличи на басейн, пълен с вода, днес тази вода се е превърнала в сива течност, която става все по-сива, среда без кислород и храна. Това е средата на преобразяването на човека днес или както някои още го наричат покръстване - вяра в друга религия.
И сега идва въпросът на тези, които отричат покръстването, което им се предлага. Как да защитаваме себе си, когато пътуваме в постоянната сянка на опасностите на новия свят - свят, изгряващ и разпространяващ се, като че ли роден от заразителния пушек от комина на старата комунистическа фабрика, свят, роден от западния капиталистически цинизъм, намразил всички истински духовни ценности.
Аз предлагам този съвет:
"Опитайте се да носите своята истинска същност високо пред себе си. Това е достойна цел. Цел на боец. Тогава ще дойде ден на победа, когато ние всички заедно ще бъдем като велика армия и ще бъдем много повече от самите себе си и от нас сега."
*
Време е да сънуваме нашите собствени сънища. Сънувай своя сън и слушай душата си. Тогава няма да те убедят, че твоят собствен глас е знак на заблуда или болест.