Как може да се говори за културна политика там, където съществува малокултурна цивилизация? Или малокултурната цивилизация е "осъдена" да се върти, докато си намери пътя, който є е предначертано да поеме. Трябва є месия, който да запали искрата, от която ще пламне огънят. Вероятно тази искра е тръгнала още от нашите прадеди прабългарите, с които ние днес се родеем. Така или иначе, те ни дават името на държавата. Не са им чужди и процесите на обединението, с които ние днес толкова се гордеем. Тяхното обединение със славяните дава своите плодове не само в победите над Византия и непрекъснато разширяващите се граници. България е първата варварска страна, която приема християнството. Първи са нейните учители Кирил и Методий, които даряват азбуката на славянския род. Тя е единствената държава, която отваря вратите си за мисионерите на християнството, гонени от съседните є държави. Дипломатическата мисия на братята Кирил и Методий при папата продължава и до днес - всяка година на 24 май българска културна делегация отива на посещение при папата.
А сега ние сме загърбили собствените си достойнства и трябва да догонваме тези, които сме изпреварили. Или просто трябва да си припомним какво сме дали на Европа. А то не е малко. Свидетели за приноса на България в културната съкровищница на Европа са Лондонското евангелие на цар Иван Александър (1376), Манасиевата хроника, Панагюрското съкровище. Струва ми се, че само споменатите факти ни дават достатъчно потвърждение за това, че културно-историческото наследство на България е фундаментална основа за изграждане на стабилна и перспективна културна политика.
В осъществяването на тази политика безспорна е и ролята на програмата на Европейския съюз "КУЛТУРА 2000" и новата покана за участие за 2002 година. Това е третата годишна покана за проекти по програма "Култура 2000". И неслучайно, защото културата като крепост за оцеляването на Европа е необходимо условие за съхранението и опазването както на европейската, така и на българската култура.
Изпълнение на
програма "Култура 2000"
Всички бъдещи проекти, одобрени по програма "Култура 2000", трябва да се стремят да обхванат поне една от следните три теми:
- насоченост към гражданите,
- нови технологии/медии, насочени към творчество,
- традиция и новаторство, свързване на миналото и бъдещето.
Годишен секторен подход за 2002-2003-2004 г.
Първите две покани за участие (OJ 2000/C101/08 и OJ 2001/C21/08) в програма "Култура 2000" се отнасяха за предложения от всички области на културната дейност. За оставащите три години от програмата този подход ще бъде изменен. През 2002, 2003 и 2004 година ще се набляга годишно на по един основен сектор на културната дейност.
Основният сектор, адресиран в поканата за 2002 година, ще бъдат изящни изкуства. За целите на настоящата покана този сектор включва всички модерни и съвременни изящни изкуства, както и на други близки форми на артистично изразяване (живопис, скулптура, видеоарт, киберарт, фотография, индустриален и търговски дизайн, текстилен дизайн, архитектура, графични изкуства, декоративни изкуства и приложни изкуства). Проектите с комерсиална цел са изключени от тази покана.
През 2003 година съответен основен сектор ще бъдат сценичните изкуства (за целите на поканата за 2003 година този сектор ще включва театър, танц, музика, опера, лирични изкуства, уличен театър и цирк).
През 2004 година съответен основен сектор ще бъде културното наследство (за целите на поканата за 2004 година този сектор ще включва движимо наследство, недвижимо наследство, нематериално наследство, исторически архиви и библиотеки, археологично наследство, подводно наследство, културни забележителности и места с изключение на културно наследство на модерния период).
Секторът книги, четене и превод ще бъде включен във всички покани за проекти през следващите три години.
През 2003 и 2004 година определените сектори за програма "Култура 2000" са съответно сценични изкуства и културно наследство. Комисията, вземайки под внимание обозначените дати и сектори, ще подкрепи през 2002 година годишни проекти (специфични, новаторски и експериментални дейности) и многогодишни договори за сътрудничество, които да позволят на културните дейци да разработят сътрудничества в областта на сценичните изкуства и културното наследство. Ще бъдат финансирани около 33 проекта, чието общо ниво на подкрепа ще бъде между 7 и 10 милиона евро в зависимост от качеството на предложените проекти.
Специално внимание ще бъде обърнато на проекти, които привличат заедно културни дейци от ЕС/ЕАСТ и страните-кандидатки.
За 2002 година ще бъде отпуснато финансиране за приблизително сто едногодишни специфични, новаторски и експериментални дейности в областта на модерните и съвременните визуални изкуства, на сценичните изкуства и в областта на културното наследство.
Предимство ще бъде давано на качествени проекти, които включват най-голям брой културни дейци от различни страни-участнички и осигуряват най-обширно разпространение на техните дейности сред широката публика, използвайки най-подходящите, в частност новите средства за комуникация.
За 2002 година ще бъде отпуснато финансиране и на приблизително 12 многогодишни споразумения за сътрудничество в областта на модерните и съвременните изящни изкуства. Същевременно финансиране ще бъде предоставено на едно многогодишно споразумение за сътрудничество в областта на книги, четене и превод. А също така и за едно до две многогодишни споразумения за сътрудничество в областта на сценичните изкуства, както и в областта на културното наследство от античния период. Предимство ще бъде давано на качествени проекти, които включват най-голям брой културни дейци от различни страни-участнички и осигуряват най-широко разпространение на техните дейности сред широката публика, използвайки най-подходящите, в частност новите средства за комуникация.
За 2002 година ще бъде отпуснато финансиране на максимум пет проекта и за културно сътрудничество в трети страни, които не участват в програмата, които се фокусират върху изложби, представящи модерните и съвременните европейски изящни изкуства в трети страни.
Ще бъде предоставено финансиране на приблизително 50 проекта за превод на литературни творби (белетристика), създадени от европейски автори след 1950 година. Предимство ще бъде дадено на творби, насочени към деца и млади читатели. Всеки проект трябва да включва най-малко четири и най-много десет творби от тази категория. Ще бъде предоставена подкрепа и на приблизително 40 проекта за превод на монографии на модерни или съвременни европейски автори и изследвания върху история или теория на изкуствата (написани от европейски автори).
Дейностите, засягащи културни прояви с европейски или международен обхват и лабораториите за европейско наследство (Дейност 3 от програмата), не са част от настоящата покана за предложения.