ЕВРО бр.1, стр.16, година VIII 2002г.

Глобализацията на света минава през еврото

Петя СТОЯНОВА

С пускането в обращение на евробанкнотите започна най-големият икономически експеримент, известен на света - създаването на обща валута, обединяваща 12-те индустриално най-напреднали европейски държави, които представляват 23% от глобалната икономика. Създадено през януари 1999 г., в началото на втората година от третото хилядолетие еврото стана официална валута. Неговото въвеждане е една от най-големите исторически промени в ново време. След три години съществуване като безналично платежно средство сега на практика то променя живота на хората не само в 12-те страни, които няма да имат свои национални валути, но и на всички, които са свързани с големия процес на европейската интеграция. За гражданите на Германия, Австрия, Италия, Гърция, Финландия, Франция, Белгия, Люксембург, Холандия, Испания, Португалия и Ирландия смяната на местна парична единица с евро е факт - те пазаруват и плащат в евро, а фирмите се разплащат с клиентите си в евро. Замяната на валутата не променя стойността на финансовите активи, а само номиналната им стойност във връзка с реденоминацията. Извън еврозоната останаха Дания, Великобритания и Швеция. Датчаните вероятно ще гласуват догодина в референдум за еврото. Допитването ще бъде след приключването на датското председателство на ЕС през втората половина на настоящата година и преди началото на преговорите за нов договор на ЕС през 2004 г.
Всички страни - членки на Европейския съюз, ратифицирали Римския договор, можеха да въведат еврото още на 1 януари 1999 г. като безналично платежно средство. Това ставаше автоматично, ако изпълняваха критериите от Маастрихт - бюджетният дефицит не трябваше да превишава 3% от БВП, консолидираният дълг не беше повече от 60% от БВП, годишната инфлация не надвишаваше 1,5% от темпа на инфлацията в трите страни-членки с най-добри резултати в областта на стабилността на цените, а лихвеният процент не се различаваше с повече от 2% от средното равнище на трите страни, водещи в еврозоната. Националните банки на страните от Икономическия и валутен съюз направиха вноски за създаването на Европейската централна банка със седалище във Франкфурт. Основният капитал, с който тя заработи, е 50 млрд. евро. ЕЦБ в сътрудничество с националните банки управлява паричната политика на еврозоната. Значимостта на проекта за единна валута изисква категоричното налагане на авторитета на ЕЦБ. През първите месеци на 2001 г. икономистите от ЕЦБ, събрани сред елита на 200 от най-добрите централни банки и европейски академии, не бяха в състояние да предвидят обаче, че инфлационната вълна и рецесията ще обхванат и еврозоната. В същото време други икономисти от частния и държавния сектор успяха да го прогнозират. ЕЦБ беше изцяло погълната от фалшиви тревоги във връзка със заплатите и цените, както и с нестабилността на финансовите си резерви. Въпросът с финансовите резерви ще остане основен и през 2002 г. Методологията на изчислението им се състои в измерването на паричната маса в обращение в еврозоната. Банката смята за своя основна задача следенето на инфлационните равнища чрез взаимодействието между предлагането и търсенето. До момента тази стратегия създаде объркване не само в самата банка, но и на финансовите пазари, опитващи се да постигнат равновесие между финансовата и данъчната политика, което да доведе до баланс в инвестициите. Финансистите прогнозират скорошно удвояване на лихвата на ЕЦБ на 4,5%, а това обикновено се тълкува като инфлационен фактор. Пресмятането обаче става напълно излишно, ако се вземе предвид фактът, че аномалиите на пазара не дават възможност за прилагането на точна методология, каквато ЕЦБ се опитва да намери. Надеждата е, че ЕЦБ ще стане в най-скоро време европейското Управление за федерален резерв. Влизането на еврото в обращение няма да доведе до повишаване на цените, твърди европейският комисар за защита на здравето и потребителите Дейвид Бърн пред в. "Файнаншъл Таймс Дойчланд". Според него е възможно да съществуват отделни случаи в някои области, но той смята, че това няма да е широко разпространено явление. Еврокомисарят обяснява, че очакваната стабилност на инфлацията в Европа през следващите месеци е доказателство за слабото въздействие на еврото върху цените. Инфлацията в Европа през декември е около 2%. Според данните, с които разполагаме в момента, нивото є ще бъде същото през януари, както и през следващите 1-2 месеца, коментира Дейвид Бърн.
Местните парични единици ще излязат от употреба от 1 юли 2002 г. и всички разплащания след тази дата ще са в евро. Шест месеца след 1 януари 2002 г. националните банкноти и монети ще бъдат изтеглени от обращение. След този период банките ще продължат да ги приемат за различни периоди от време, а някъде и безсрочно. Производството на евробанкноти започна през юли 1999 г. в 12 печатници в Европа. Отпечатани са 14,5 милиарда банкноти, като от тях 10 милиарда ще са в обращение, а 4,5 милиарда ще са резерв. Общата стойност на произведените банкноти и монети е 664 млрд. лв. При безпрецедентни мерки за сигурност новите пари бяха получени в трезорите на банките. Основната промяна, която настъпи след 1 януари т. г., е, че банките в Европа и еврозоната правят банковите си сделки в евро, а разплащанията автоматично се изпълняват в евро. Големите компании ограничават взаимоотношенията си с банките и редуцират броя на сметките си. Представителите на бизнеса от страни извън еврозоната избират банка, която да ги обслужва при новите условия. Въвеждането на единната европейска валута води до макроикономическа стабилност и предсказуемост, които водят до по-голям обем на търговията и инвестициите на пазара в еврозоната, сочи анализът на експертите. Общата валута предпазва търговските партньори от досегашните големи отклонения във валутните курсове, убедени са те.

Ефектът на еврото върху банковия сектор

Очаква се формирането на по-големи и по-конкурентоспособни банкови групи в Европа, които ще имат по-голямо международно покритие, за да осигурят услуги с висока добавена стойност. Така конкуренцията и в другите страни се очаква да е по-голяма и там ще се открият нови бизнесвъзможности. Националните валути на страните от Централна и Източна Европа ще се привържат към еврото и в резултат на това то ще се деноминира на европейския валутен пазар и ще стане основна валута паралелно с долара и йената. Това ще доведе до стабилизиране на търговията, до по-нисък валутен риск и по-конкурентни икономически условия. С международната употреба на еврото като платежно средство и като резервна валута се очаква, че страните от ЕС по-добре ще се противопоставят на конкуренцията от САЩ.
Разплащанията в евро се извършват главно чрез системата TARGET, която се управлява от ЕЦБ. Тя позволява да се трансферират пари от централна банка към страните от еврообщността, както и безпрепятствено да се извършват разплащания от търговски банки между страните.

Въздействие върху финансовите пазари

Напълно се променя и пазарът на ценни книжа. Различните видове ДЦК, краткосрочни или дългосрочни, акциите и публичният дълг на страните са емитирани в евро. Смята се, че инвеститорите ще влагат парите си извън националния пазар с гаранцията, че няма да претърпят загуби, ще постигнат максимална възвръщаемост от инвестициите си поради намаляване колебанията на обменните курсове. Въпреки това обаче европейският, в сравнение с американския пазар на ДЦК, все още изостава по отношение на ликвидността, размера и обхвата си, предупреждават финансисти. Преди въвеждането на еврото за големите фирми беше по-трудно да увеличават капитала си както на местния, така и на чуждите пазари, докато сега валутният риск при инвестиране се намалява значително, пресмятат те. Европейските правителства очакват малките и средните предприятия също да могат да увеличават по-лесно капитала си, което ще стимулира растежа на малкия и средния бизнес, а това ще доведе до икономически и социален растеж. Фирмите от страните извън еврозоната също имат полза от новите условия на валутния пазар. Търговията се опростява, защото не се налага всяка валута да се обръща в евро по даден обменен курс, а се спестяват и такси и комисиони от превръщането на една валута в друга по даден курс. За вносителите ползата е, че при фиксирането на националната парична единица към еврото се елиминира валутният риск по отношение цената на стоката, преди да е получена. Фирмите износителки могат да си отворят сметки в евро в банките, да получат евро от сделките по износа, да преведат евро при внос по сметките си.

Еврото и бизнесът

Европейският финансов пазар става по-атрактивен и заради намаляване разходите по кредитиране. Еврото намалява разходите по продажбата. Досега не беше възможно маркетинговите отдели на фирмите да определят цените в една валута, така че те започват да работят както в САЩ - за един хомогенен пазар. Очаква се пълна прозрачност на цените. Ако фирма от трета страна предлага стоки и услуги по Интернет, потребителят се информира за цените оттам. Това води до засилване на конкуренцията и ценови натиск. За да печели обаче, бизнесът трябва да постигне увеличение на производството, по-добра дистрибуция и маркетинг, за да се използват възможностите на единния пазар. Паневропейските мултинационални компании вече се ориентираха към по-добра организация на своите дейности в различните страни и вече се стремят към разширение. Въвеждането на еврото засилва тенденциите за обединяване на фирмите и нарастване обема на електронната търговия. Необходими са обаче години, за да се изравнят цените на стоките, купени в Мадрид, Милано или Мюнхен, заради транспортни, административни и други фактори. Към тях се прибавят и разходите за труд, собственост, ДДС, местни данъци и такси, от които е зависим бизнесът. Сметките показват, че еврото ще осигури финансови възможности за бизнеса в страни извън зоната. Като най-големите предимства за тях ще са ликвидността и цената. Очаква се лихвените проценти да се движат между 3,75% - 4,75% в зависимост от срока, а разходите за ползване на заемни средства да станат наполовина на тези в САЩ. Трети страни могат да приемат еврото като резервна валута, затова очакванията са еврозоната да има дългосрочен стабилизиращ ефект. Европейските финансови пазари ще стават по-стабилни и разходите за ползване на кредити - по-ниски.
Експерти твърдят, че през следващите пет години в Европа ще останат само 3 или 4 борси. Първата стъпка към консолидиране направиха Парижката, Брюкселската и Амстердамската фондови борси още през 2000 г. Предполага се, че еврото ще действа като катализатор за извършване на реформите за регулиране на капиталовите пазари, за хармонизиране, между националните фондови борси, както и за изискванията за листване, котировки, система за договаряне и създаване на процедури за общи индекси. У нас БФБ-София има подписан меморандум за сътрудничество с Атинската фондова борса. Експертите от нашия фондов пазар са наясно, че бъдещото развитие минава през интегриране с регионалните пазари.
Еврото символизира обединяваща се Европа и тъй като парите прекрачват границите най-бързо и българинът вече има в джоба и сметката си от тях. С новата валута разплащанията стават по-лесни като свободно движение на стоки и капитали в еврозоната. От това вече се възползват и българските фирми, които се разплащат с европейските си клиенти в евро, избягвайки валутния риск. Това помага и на страната ни, която се стреми да затвори главата "Свободно движение на капиталите" в преговорите си с Брюксел. Валутният борд е приемлива система за бъдещето на еврото. Левът е вързан с еврото през германската марка с твърдо съотношение 1 евро за 1,95583 DEM, което е и разменното съотношение лев-евро. Очаква се всички страни-кандидатки за пълноправно членство в ЕС, да приемат единната валута през следващите 5-15 години. Затова новата валута и за нас е стъпка към евроинтеграцията. Въвеждането на единната европейска валута ще доведе до връщане на част от валутните спестявания на гражданите, смятат банкерите. Наблюденията обаче показват, че голяма част от гражданите сменят инвалутите в евро и ги прибират, без да си откриват евросметки. От 1 януари до 28 февруари четири банки (Булбанк, ОББ, Пощенска банка и Биохим) със съдействието на БНБ извършват замяна за евробанкноти на излизащите от обращение банкноти - подразделения на еврото с такса от 0,25% (тя покрива разходите по транспортирането и застраховката на евробанкнотите).