Комуникационна култура и комуникативна компетентност
Руси МАРИНОВ
Съвременните развити общества са от комуникационен тип и от тази гледна точка, за да функционират нормално и ефективно, се нуждаят от адекватна комуникационна култура и респективно подходяща комуникативна компетентност. Комуникационните процеси често пъти се характеризират със своята комплексност, а понякога и непредсказуемост, което изисква от своя страна задълбочени изследвания, познания на комуникационните събития, мислене с помощта на сценарии и бърза ориентация в отделните ситуации. Може да се твърди, че колкото комуникационната култура е на по-високо ниво, толкова шансовете на определена организация или общност да се впише в съществуващите реалности и да засили конкурентоспособността си са по-големи.
Възможно ли е да кажем, че в нашето общество има изградени институции, които задълбочено да изследват комуникационните интерактивни процеси и културата, които те пораждат? Отговорът е един-единствен - все още не, което означава, че се подценява необходимостта от една висока комуникативна компетентност не само на гражданите, но и на тези, които реално участват в управлението. Един бегъл поглед върху изявленията на политици, икономисти, журналисти и изследователи на социалните процеси показва, че те не само не говорят за изграждане на адекватно на виртуалните технологии комуникационно мислене, но и не използват подобен понятиен апарат.
През последните години на миналия век се появи едно ново направление в управлението, известно като комуникационен мениджмънт, чиято основна цел е изграждане на релевантна на ситуациите комуникативна компетентност. Ще посоча някои основни понятия и характеристики в тази област: търсене на начини и подходи за изграждане на определена, съответстваща на web-технологиите комуникационна култура и комуникационно мислене; комуникационна компетентност - навици и умения за анализ на комуникационни явления; комуникационна интуиция и прозрения - поглед в бъдещето, прогнозиране; формиране на умения и способности за провеждане на адекватен комуникационно-информационен анализ от страна на креативните екипи; технологична наситеност и информационна обезпеченост на институциите, които се управляват; наличие на комуникационни специалисти, притежаващи познания, умения, креативно мислене и бърза ориентация в неясни ситуации; комуникационно-виртуални технологии - виртуална реалност, виртуални екипи, семантични мрежи.
Комуникативната компетентност на практика означава, че комуникиращите помежду си системи и индивиди са в състояние да разберат и вникнат в същността на различните за събитията гледни точки и проумеят съответните им референтни рамки. Респективно взаимното разбиране между хората, ако изобщо това е възможно, изисква известна съотнесеност на психологичните актове, осъществявани от двете взаимодействащи си страни, което не означава идентичност на мнението. Известният психолингвист Ноам Чомски въвежда в употреба понятието "езикова компетентност" или това е способността на един говорещ в резултат на овладяване на дадена система от правила да създаде езиково безупречно изречение. Точно тези постановки се използват за създаване на кибернетични, мислещи устройства. Един друг популярен европейски учен - Хабермас, разглежда комуникативната компетентност като способността на един готов за разбирателство говорещ да въведе едно съобщение, отговарящо на определени условия, в реални отношения.
При новите комуникационни парадигми в центъра на събитията се поставя потребителят на информация. За разлика от маркетинга и PR (пъблик рилейшънс) тук се променят коренно тенденциите. Подходът се индивидуализира и комуникационният поток се превръща в реверсивен, характерни са процесите на саморефлексия. Другата особеност е - изчезване на дистанцията между потребител и информационна система. Наблюдателят често пъти, за да опознае нещата, навлиза навътре в пространството, потапя се в инфосредата.
Последните парламентарни и президентски избори у нас са нагледно доказателство до каква степен нашите политици и техните консултанти се разминават с комуникационните тенденции и реалности. Именно по време на предизборните кампании беше демонстрирана една фрапираща комуникативна некомпетентност. Свидетелство за това е и самият негативен контекст, изкуствено формиран от действията на политическите структури, като част от него е запазена и до днес. Достатъчно е да посоча обърканите послания на политиците и техните предизборни плакати и фотографии, появяващи се на всевъзможни публични места като стълбове, витрини, дървета, улици, павилиони, строежи. Всичко това е една подигравка с комуникационната култура на гражданите. Лошото е, че този карикатурен дизайн компрометираше не само намеренията и посланията, но и не беше посочен като анахронизъм и проява на ниска комуникационна култура. Тоест хората стават част от негативния, принизен контекст и спират да го забелязват.
В тези избори, може да се каже, че нямаше победител, по-скоро имаше такива, които ги загубиха поради неадекватна комуникационна политика. Политиците тепърва ще изпитват още големи разочарования, ако не променят стила си на поведение. Все повече учени и изследователи достигат до извода, че остарели техники и технологии като пъблик рилейшънс, политическа реклама, политически маркетинг и имиджмейкърство, идващи от ХХ век, който беше век на масите и на масовите революции, ще останат в миналото. Основното им предназначение беше да манипулират големите аудитории. Сега сме свидетели на процеси, все още неясни и незабележими, в които човечеството се ориентира към нов тип поведение, свързано с новите интерактивно-виртуални технологии, а именно: индивидът и личността придобиват по-голямо значение от масата и техният индивидуален избор ще бъде решаващ.
Известно е, че за да бъде ефективна една организационна структура, тя би трябвало да бъде отворена към света и себе си. От практическа гледна точка само интерактивните системи са отворен тип и с широк публичен достъп. При тях административно-бюрократичният контрол е сведен до минимум, като се насърчават фантазията, въображението и ексцентричността на отделните групи, за да могат по-ефективно да анализират и разрешават проблемите. Другите характеристики на тези системи е, че осигуряват възможност за изразяване на противоположни гледни точки за събитията, ориентирани са не към плурализъм, а към различие в мисленето и възприемане на по-нестандартни подходи за преодоляване на проблемните ситуации. Те са и всеобхватни по своето пространствено-времево въздействие, структурирани са по законите на организирания хаос. Къде можем да намерим подобен тип организации? Най-вече в иновационните институции, ориентирани към непрекъсната промяна и към нетрадиционен отговор на предизвикателствата. Това още са структури не само на бъдещето, но и желаещи непрекъснато да усъвършенстват себе си и подобряват своята комуникационна култура, като формират и променят качеството на комуникационния контекст.
Както посочва и Жан Бодрияр, съвременният стадий на социални отношения вече не е стадий на убеждаването (класическата ера на пропагандата, на идеологията, на рекламата, на пъблик рилейшънс), а е стадий на разубеждаването: "Вие сте информацията, вие сте социалното, вие сте събитието, вие сте засегнатите, вие имате думата" и така нататък в този порядък. Традиционните масмедии в лицето на радио и телевизия постепенно отстъпват място на новите, ориентирани към личността медии, а именно медии от формата на www. Някои от най-известните им отличителни характеристики са следните. Комуникации без йерархии: новините и информацията се разпространяват хоризонтално от непрофесионалисти към други непрофесионалисти. Интерактивност: обратната връзка е моментална, в много от случаите нецензурирана и контролирана (засега!!!), дискусиите и дебатите имат отношение към мнението.
Отсъстват пространствено-времеви ограничения: информацията е в дигитален формат, а хипертекстът свързва по-голяма част от данните. Аматьори и непрофесионалисти: тези, които разполагат с определени електронни ресурси, могат да публикуват в мрежата и те обикновено не са професионалисти. Ориентация към потребител: липсата на пространствено-времеви и пазарни ограничители ориентира новата медия към индивидуални интереси. Нелинеарно съдържание: новините и информацията са под формата на хипертекст; навигацията се осъществява съгласно интересите и интуицията на аудиторията, по нелогичен път. Децентрализация: технологията позволява продукцията и разпространението на информация да бъдат с минимални усилия.
Всичко това звучи прекалено оптимистично, за да бъде реално, но това се случва с всичко, което тепърва навлиза в живота на хората и след като стане практика, голяма част от предварителните позитивни нагласи изчезват.