Дочка КИСЬОВА - ГОГОВА

ИЗКУСТВОТО НА НИШКАТА КАТО "ХАЙКУ"

За Маруся Калимерова изкуството е живот, вдъхновение и съдба. Изкуството на нишката е нейната първа и голяма любов. Още в детските години пред стана на баба си тя е запленена от неговото изящество и очарование, от багрите, от ритъма и силата му.
Изкуството на Маруся Калимерова е познато не само у нас, а и далеч зад границите на България. В Италия и Франция тя нееднократно показва свои произведения в самостоятелни и колективни изложби. За своя артистично-културен принос към италианската култура през 1998 година художничката е номинирана със званието "Почетен член на Сдружението на италианските живописци и скулптори" - едно изключително признание. За това специално я поздравява президентът на Република Италия.
От 1990 година тя представя активно творчеството си в тази страна и членува в италианския център за изучаване историята на текстила - "ЧИССТ". Участва постоянно в Есенния салон в Париж и е редовен негов член от 1990 година. Членува и в Асоциацията за създаване и разпространение на френския текстил "Арелис". Творбите и са притежание на частни и държавни колекции в България, Франция, Белгия, САЩ, Канада, Италия, Австрия, Гърция. През 1999 година бе единственият българския участник на IV фестивал на текстила в Бове (Франция). На този голям световен форум на текстилното изкуство Маруся Калимерова участва с работата си "Бъдещето на света VIII", която показва с голям успех в началото на миналата година и в изложба на френската асоциация "Арелис" в галерията на Федералния резерв на банката в Бостън (САЩ). В колекцията си от награди тя прибави през 1999 година "Първа награда" за участие в годишната изложба на секция "Текстил" при Съюза на българските художници.

Ученичка на големия български художник Марин Върбанов, Маруся Калимерова притежава много от качествата на своя учител като творец и като човек. Безпределно вярна, всеотдайна и влюбена в изкуството, тя черпи своето вдъхновение от тази любов. Достигнала съвършенството в различни техники, овладяла тънкостите на текстилната технология, тя си позволява да експериментира, да открива, да бъде традиционна и модерна. Търсенията и в тази посока са от 1984 - годината на дипломирането и в Националната художествена академия, когато създава персонална авторска техника, която идва от набраната декоративна тъкан в народното ни изкуство - "бръчник", но пречупена през авторовия поглед и усет за пластика, техника и материал.
Дълбоко в себе си Маруся Калимерова носи традицията, но не като нещо тромаво и закостеняло. Умее да я използва и прилага в творчеството си най-хубавото от нея. Истински последователна по отношение на приемствеността, тя изпълнява собственоръчно своите произведения и получава радостта от близкия контакт с творбата във всеки етап от нейното създаване. Тук е и тайната на непосредствеността, свежестта и жизнеността на изкуството и. Тя моделира тъканта, формира я в процеса на работа, за да сътвори произведения със съвременно излъчване, в които са включени различни етапи от развитието на текстила - гладка тъкан, изобразителни елементи, обемна пластика.
От първите работи като художник до последните си творби, създадени през миналата година и досега, тя изминава дългия път на творческите търсения. През годините усложнява своите работи в пластично отношение, раздвижва формите и обемите, разгръща текстилната пластика в дълбочина, отделя я от стената и свободно композира в пространството произведенията си. Естетиката на ажурите и цепнатините в тъканта е характерна за много от работите и. Често тя вгражда и шнурове, което засилва пластичното въздействие, а също комбинира плетени и тъканни елементи, което допринася за разнообразие в подхода и материала.
През лятото на тази година Маруся Калимерова е поканена да участва в празниците, свързани с честване на новото хилядолетие, в италианската столица с текстилната конструкция "Стълба към небето". Тя ще бъде монтирана на централен римски площад и дължината и е около петнадесет, а ширината - десетина метра. Тази работа се състои от неизброимо количество елементи и в нея са събрани всички цветове на дъгата. Идеята е да бъде осветена от лазер и да има много игра на светлини и сенки. "Искам да напиша едно "хайку" в текстила, пестеливо да отида отвъд видимото и всеки, който гледа тази творба, да открива повече от дълбокия смисъл, който съм вложила в нея" - споделя художничката. В това произведение има много настроение и магия, присъщи и на цялото и творчество, заредено с енергия, виталност и красота.