Виолета ЦВЕТКОВА

ВЪЗВЕЛИЧАВАНИЯТ И ОДУМВАНИЯТ

"Писателят е човек, който пише срещу изтичащото време" - така определя не само себе си, но и мисията на световното пишещо братство немският писател Гюнтер Грас. Думите му идват в защита на това, което дълги години авторът на редица бестселъри защитава като свое кредо - да не изневерява на случващото се. И допълва: "За нас миналото няма да престане да бъде настояще." Книгите му са пропити със спомени и въпроси за най-трагичните години на изминалия век. Но и с хумор, с много черен хумор - нещото, което преди година му донесе отдавна полагащата му се Нобелова награда за литература. Съвсем наскоро на българския книжен пазар се появи и най-новата му творба "Моето столетие" (издание на АТЛАНТИС КЛ). Там минало и настояще са в здравата прегръдка на безпощадните му шеги и проницателността на дълго живял сладкодумен разказвач.
Кой е Гюнтер Грас? Най-големият от живите немски писатели е с корени, дълбоко свързани с Гданск. Родил се е в селцето Бисево, недалеч от големия полски град на брега на Балтийско море. Баща му е немец, а майката - полякиня кашубка. Появил се на бял свят на 16 октомври 1927 г., Грас расте в тогавашния свободен Гданск, където доста активно действали фашистки организации. Едва навършил 17 г., той бил мобилизиран в армията, скоро е ранен и попада в американски военнопленнически лагер. Освобождават го след края на войната и бъдещият писател започва да работи в мина за добив на каменна сол. Не положил матура, но пожелал да практикува в каменоделна работилница. После в продължение на две години слушал лекции в Академията за изкуства в Дюселдорф, а по-късно учи графика и скулптура в Берлин.

Жизненият опит

на Грас и особено този, натрупан в детството и юношеските му години, оказва огромно влияние върху мирогледа и творчеството на прочутия днес писател. Именно кашубската кръв, наследена от неговата майка, политическата атмосфера в Гданск от 30-те години на изминалия век, избухването на войната и фашисткият порядък в града са нещата, към които авторът многократно се връща през дългите години на писане. Първият му голям роман - написаният в Париж през 1956-1959 г. "Тенекиеният барабан" - е не само впечатляваща картина на умиращата традиция в стария крайморски град и на опустошенията в немското общество, предизвикани от фашизма, но също така и литературна автобиография на самия Гюнтер Грас. По-късно режисьорът Фолкер Шльондорф засне по него едноименния си киношедьовър и с право спечели "Оскар'80".
След "Тенекиеният барабан" Грас почти светкавично написва и издава следващите си два романа, които заедно с първия създават т. нар. Гданска трилогия. "Котка и мишка" излиза през 1961 г., а две години по-късно се появява и "Кучешки години". И в двете книги фашизмът е показан през очите на млади момчета, на които историята е изиграла номер и вместо да ритат безгрижно топка и да ходят на училище, те трябвало да препашат колани със свастиката и наравно с връстниците си да крещят: "Зиг Хайл!"

Заклет социалдемократ

Политиката, от която толкова много се старае да страни малкият герой от "Тенекиеният барабан", всъщност се оказва особено привлекателна за самия Грас. През 60-те години писателят активно подкрепя Вили Бранд и немската социалдемокрация. В този период той пише и сравнително слабия си роман "Местна упойка" и няколко тотално провалили се пиеси. Най-последователният си обаче социалдемократичен манифест Грас създава през 1971 г. Това е знаменитата книга "Из дневника на охлюва", където името на героя (в превод означава "съмнявам се") чудесно предава скептичното отношение на автора към идеологията на управляващите. Той препоръчва на немската левица да следва стратегията на охлюва - бавно, а не припряно реализиране на постулатите на социалисти като Бабел и Бернщайн. Той противопоставя стратегията на охлюва на революцията. "Трябва да умееш да чакаш, защото нетърпението ражда най-много зло и Германия не бива да забравя това", поучава авторът.

Горчилка и ирония

"В своите напоени с черен хумор приказки Грас нарисува незабравими образи на Историята" - така обяснява решението си Кралската академия за присъждането на Нобелова награда за литература на Гюнтер Грас. Истина е - германецът по свой начин е разказвач на приказки, които често напомнят немските, особено на Братя Грим. Известният автор обаче с охота черпи и от европейския ренесанс. Затова не напразно критиците обръщат внимание на общото между него и Рабле.
Черният хумор или може би по-скоро сместа от горчилка и ирония е отличителна черта на Грас. Да, за читателя това често може да е болезнено и натоварващо, особено когато писателят се докосва до национални светини. Истината обаче е, че Грас безмилостно се справя както с политиката от 30-те години, така и с тази, най-новата, от 90-те. За него няма теми табу и недосегаеми ценности. Той просто обича да провокира. В едно изречение успява да събере Богородица и Роза Люксембург, концлагерите и Св. Никола. И, жонглирайки с крайностите, постига целта си - говори директно към въображението на читателя и пробужда съвестта му.
Всъщност самият той е смятан от мнозина за съвестта на германския народ. Минава за творец с леви убеждения, но винаги е опозиция на официалната немска доктрина. Ала въпреки привкуса на скандал в неговите романи, той никога не е бил провокатор. Авторът на "Тенекиеният барабан" анализира човека и историите, които са стъкмили на себе си и на света неговите сънародници. Никога не се страхува да говори за немската вина и за необходимостта да бъде изкупена.
Светът по-малко познава Грас като политик и моралист, светът познава книгите му. Преведени са на 27 езика, включително на китайски и хинди. Самият Грас като че ли без особени емоции прие вестта за наградата, но радостта по-скоро бе добре прикрита. Трудно е да си представим, че не е почувствал победата.
Грас е всестранен талант. Той е и поет, дебютира през 1956 г. именно със стихосбирка. И в поезията си е такъв, какъвто е и в романите - не страни от случващото се в момента, от политиката. Той е и знаменит оратор - често се изказва по политически проблеми. Грас е и впечатляващ художник, а графиките му украсяват кориците на многобройни книги. Част от тях са събрани в изящен албум със стихове и акварели.
"В романите на Гюнтер Грас никога не можеш да намериш мястото, където свършва реалистичното и започва фантастичното. Всичко, което минава през Грасовата зона, променя своя характер", пишат за него критиците, които го ценят и разбират. А полският му колега, писателят емигрант Чеслав Милош допълва: "Грас разбира страшните събития на ХХ век. Неговата борба се състои в това да говори на своя народ истината и по този повод неведнъж е предизвиквал скандал. Затова Нобеловата му награда е триумф за Грас и поражение за враговете."
Наричаха го какъв ли не, късаха предпоследната му книга "Широко поле" пред камерите на националната германска телевизия, охулваха го, ала не могат да отрекат истината и таланта му. И затова го величаят.