ПОЛУЧЕНО ПО ИНТЕРНЕТ

Аз и бай Киро сме жалки емигранти в Америка, дървета без корени, пътници заникъде, които тази вечер на чашка за разтуха си говорим за България, за нас, за живота.
Аз съм на 37, той - на 60 г.. И понеже на двамата пъпът, дето се вика, ни е в България, все за това говорим. Та все това нищиме, защо, какво стана, защо дойде краят, за който пишете във вашето списание, и може би, понеже сме сами и се вглеждаме в самите нас... И след като той ми разказа толкова интересни неща за живота си, за селото, за родителите си, за дедите си... какво установявам!? Ами въпреки че сме от различни поколения, той е от село, а аз от София, ето ние имаме едно и също развитие! И той, както и аз сме продукти на едно и също възпитание, на едни и същи догми. А именно догмите на патриархата. Да, баща - господар! Въпреки че аз съм разглезено мамино синче, а той от 16-годишен е работил цял живот, всичко е еднакво - и двамата сме продукти на закостенели родителски разбирания за живота, и двамата се оказваме абсолютно непригодни за реалността. Та мисля си, не е ли това синдромът на целия народ "неспособност да се бориш, неспособност сам да взимаш решения, някой друг вместо теб да прави всичко"! И целият този червено-син фарс, не е ли той проекция на именно тази инфантилност, на това, че българските родители до края на живота си носят на гръб децата си, като по този начин ги "умъртвяват"! Нужно ли е да казвам как постъпват с децата си американците, когато станат на 17?! Може би в робството, липсата на капитализъм, не знам, но знам, че вината е в нас и това е болест, а може ли някой да обвинява болен човек?!

Васил ИВАНОВ

Всичко най-добро на цялата редакция на "Еропа 2001"! В началото името звучеше дори малко футуристично, но ето че и 2001 дойде и дано хем да продължаваме контактите, хем да стават по-ползотворни!
"Европа"-та в интерес на истината е сред малкото достигащи до мен издания, в които наистина може да се прочете нещо интересно, на нормален език. Не за да правя четки, не за да критикувам други издания, за които също пиша. И за да не са само хвалби, да си кажа и негативните впечатления. Свързани са най-вече с визуалната страна, но предполагам, че подобно некомерсиално списание едва смогва да излезе, камо ли да пуска суперкачество на снимките. Поздрави от Мадрид!

Ивайло ХАРАЛАМПИЕВ

Аз съм Васил Метаниев и ви пиша с едно, така да го наречем "интересно" предложение. То е свързано със създаването на нова рубрика във вашето списание. От много време бих искал да видя рубрика, насърчаваща по-младите български писатели на разкази от даден жанр - да речем научна фантастика и фантастика, да пишат, като от вас се иска една страница най-много, в която да помествате разказ, избран след правилен подбор, и да бъде публикуван в следващия брой. В САЩ например, за тази публикация списанието плаща някаква сума на автора, но при нашите условия, предполагам, това не е възможно. Създаването на тази рубрика не само би увеличило продажбите, но би покачило коефициента на конкурентоспособност от гледна точка на качеството на вашето списание. Сигурен съм, че след подходящо обявление на страниците му доста голям брой читатели ще се престрашат да изпратят творбите си. Ще чакам с нетърпение отговора ви!

С уважение Васили МЕТАНИЕВ