Здравка МИХАЙЛОВА

СИМВОЛИКАТА НА СВЕТАТА ЛИТУРГИЯ ИЛИ ЕДНА ЕКСПЛОЗИЯ В СРЕДНОВЕКОВНИЯ ГРАД НА РОДОС

 

 

 

 

 

От 1988 г. средновековният град на Родос е обявен от ЮНЕСКО за обект на световното културно наследство. В него съжителстват византийски катедрален храм и сводове на готически черкви, еврейският квартал "Джудека" със синагогата-музей, мюсюлмански текета, хамам, джамии, сгради-паметници от епохата на рицаритейоанити, крепостни кули. Според преданието в стария град и до днес съществува така наречената къща на Джем султан, където Великият магистър на ордена д'Обюисон дава подслон на турския изгнаник-претендент за трона, който с течение на времето се превръща в заложник на рицарите и папската институция в операциите им срещу Османската империя. Рицарите йоанити са известни сред монашеските ордени и като братята хоспиталиери. От началото на ХII век заедно с тамплиерите те се утвърждават като едни от най-значимите представители на идеологията на кръстоносните походи. Пътят им тръгва от една йерусалимска болница, минава през остров Кипър след превземането от "неверниците" през 1291 г. на последния бастион на кръстоносците - крепостта "Сен Жан д'Акр" в Палестина - докато се установят през 1306 г. на Додеканезите със столица Родос. След завладяването на Родос от турците през 1522 г. корабите им най-напред отплават към Крит, оттам се прехвърлят в Италия, а през 1530 г. кралят на Испания Карл V им отстъпва за седалище остров Малта. Там те обитават до 1797 г., когато Наполеон завладява острова. През 1930 г. се установяват окончателно в Рим, отказват се от характера си на монашеско войнство и се отдават само на хуманитарната мисия на грижата за болните. Ако тръгнете от горния край на улицата на Рицарите в Родос, където господства суровата осанка на Палата на Великия магистър, тя ще ви отведе до черквата "Панагия ту Кастру" ("Богородица - закрилница на крепостта"). Това е най-големият и най-стар напълно запазен храм в средновековния град на Родос. Според първоначалния архитектурен план представлява кръстокуполна черква. Археологическите разкопки доказват, че построяването на храма датира от ХI век. По всяка вероятност посветен още от самото начало на Богородица, той бил използван като християнска митрополия на града. През 1322 г. под наименованието "Санкта Мария Кастели Роди" черквата е провъзгласена с папска вула за катедрален храм на латинците. През този период и най-вече по време на управлението на Великия магистър Вилньоф (1319-1346), както прогласяват и гербовете - неговият и папският - запазени в горната част на централната олтарна абсида, черквата е трансформирана в готическа базилика с оребрени островърхи сводове. Това е първата византийска черква на Родос, приспособена за нуждите на рицарската готическа архитектура. Прозорците били покрити с разноцветни витражи, образи на светци и гербове, оцелели поне до 1826 г., когато са описани от посетилия острова белгийски пътешественик Ротиер. Той информира, че по пода на черквата имало надгробни плочи на католици, членове на градското съсловие на Родос, както и на чужденци. Стените на черквата били покрити със стенописи. Най-старите фрески датират от ХIV век, а сред тях най-добре запазена е тази на Света Лучия, вероятно изработена от майстори от Тосканската школа. По време на турското владичество черквата е сполетяна от съдбата на останалите храмове в стария град и е превърната в джамия. През 1912 г. след войната за Триполитания и Киренайка Османската империя отстъпва Додеканезите на Италия и те остават италианска територия до 1947 г., когато официално се присъединяват към Гърция. През 1940-1944 г. италианската археологическа служба премахва турските пристройки и се опитва да реставрира черквата във вида, който е имала през рицарския период. По време на италианското фашистко управление започва и реставрирането на средновековните укрепления и сгради в стария град. Витражи, розетки и вградени мраморни плочи с гербовете на разноезичните рицари-воини вече красят с освежен блясък суровите стени на Палата и другите исторически сгради. От 1988 г. "Богородица Крепостница" се използва като изложбено пространство и зала за музикални прояви. Тук са намерили подслон и фреските, пренесени от черквата "Архангел Михаил" в село Тари и от храма "Свети Захарий" от съседния остров Халки. Във вътрешния двор на постройката почиват отломки от раннохристиянски мозаечни подове и мраморни олтарни прегради от други родоски черкви. Затова черквата бе избрана като естествен подходящ интериор за експозицията "Ритуалност и вяра: византийско изкуство и божествена литургия", организирана през изминалата година под егидата на Министерството на културата на Гърция. Изложбата имаше за цел да представи божествената литургия, върховното ритуално свещенодействие на християнската религия посредством произведения на византийското изкуство, въвеждайки посетителя с просветителска вещина в не дотам познатата за широката публика християнска ритуална символика. Божествената литургия представлява символично повторение на библейските събития, свързани с въплъщаването на Христос в човешки образ и кръстната му саможертва за спасението на хората, предпоставка за която е неговото възкресение. Експонатите, пряко свързани с историческата основа, символиката и начинът на извършване на светата литургия произхождаха от различни гръцки музейни сбирки и обхващаха петнайсетвековен период, от V до ХIХ век - красноречиво свидетелство за диахроничността в свързването на елинистичната култура с християнската мисъл. Понятието света литургия означава култовия ритуал с център тайнството на божествената евхаристия, при която предлаганите дарове се превръщат в плът и кръв Христова. Това свето тайнство символизира страстите, погребението и възкресението на Богочовека. В православната богословска мисъл светата литургия представлява възходящото движение на Църквата към Бога и тълкува историята на света като път, който завършва с Второто пришествие. Самата божествена литургия, представляваща копие на литургията, отслужвана в царството небесно с велик архиерей Христос, е изобразена пряко или косвено в иконите. Архетипът на светата литургия е благославянето на хляба и виното на Тайната вечеря. През първите християнски векове евхаристийните сбирки в черквата, съчетавани с общи вечери, "агапиите", представляват отглас и повторение на възкресното появяване на Христос сред учениците му. От византийската епоха до днес иконите са тясно свързани със светата литургия. Те представляват символично повторение на библейски събития. Освен наративния начин на представяне на драматичните събития на залавянето и умъртвяването на Христос, страстите Господни са изобразявани и посредством символни образи. Традицията на църковните отци придава евхаристийна символика на иконите със старозаветни теми. Олтарът в християнския храм е архитектурният елемент, разделящ светия престол от същинския храм. Съобщаването между тези две пространства става посредством Царските Двери. През първите християнски векове олтарът е представлявал ниска преграда, състояща се от каменна или мраморна плоча. След V век тя започва да става по-висока, а материалите, от които е изработена, се разнообразяват - мрамор, дърво, слонова кост и други драгоценни материали. От средновизантийския период олтарът се трансформира в иконостас и се разделя на три части. Ниската е заета от прегради със скулптирана или живописна декорация, средната заемат икони с големи размери с образите на Христос, Богородица, Йоан Предтеча и светеца-патрон на храма. В горната част, епистила, се поставят икони, изобразяващи дванайсетте основни сцени от живота на Христос или/и Великото Моление (Христос между Богородица, Йоан Предтеча и апостоли). На най-високото централно място между иконите на Богородица и Йоан Богослов се издига кръст. По канона върху Царските Двери се изобразява Благовещение. През византийския и късновизантийския период олтарите се изработват предимно от дърво, отличаващо се с богата резбована украса от колони, флорални мотиви, животни и птици. В експозицията също така бе отредено място на литургическите ръкописи. Първоначално текстовете на светата литургия били написани на свитък, навит около дървен цилиндър, който по-късно бил заменен от ръкописни книги. Черковната утвар, обикновено изработена от благородни метали и украсена с полускъпоценни камъни, придобива символно съдържание още от първите християнски векове, когато е издигана от обикновени предмети с утилитарно предназначение до съдове, служещи на божествената литургия. В дископотира, символизиращ чашата, от която е пил Христос на Тайната вечеря, се налива виното за причастие. Шестокрилите сребърни и позлатени дискове, върху които са изобразени шестокрили серафими, символизират присъствието на безтелесните сили в небесното войнство. Обяснени са предназначението и символиката на дискоса, астерикса, напомнящ за Витлеемската звезда и придържащ покритието на дискоса, литийния кръст, кадилниците и др. Диахроничен елемент в използването на богослужебните одежди е разполагането им по такъв начин, че максимално да покриват човешкото тяло. Освен че подсказват йерархията в църковните санове, още от византийския период те свързват клира с висшите обществени прослойки и имат своя аналог в използването на официалните одежди от византийските сановници в дворцовите церемонии. Изложбата "Ритуалност и вяра" представляваше скромна експозиция в провинциален град на Гърция, но с многоизмерно познавателно значение и с аналогично за мащабите си излъчване като това на амбициозната изложба от световна величина "Богоматер: изображенията на Богородица във византийското изкуство", с която обновеният музей "Бенаки" в Атина посрещна новото хилядолетие, отдавайки почит към светинята-патрон на Константинопол.