Ерика ЛАЗАРОВА

ПАМПЛОНА - МИСТИЧНОТО СЪРЦЕ НА НАВАРА

Памплона, любимият град на Ърнест Хемингуей, е една прекрасна илюстрация на подаващите си ръка древност и съвремие. За големия писател тя е въплъщение на самата Фиеста като непосредствена радост от живота, но и като философия на радостта и виталността. Тук той намира и емоционалното обяснение на фанатичния възторг-преклонение пред борбата с бикове, изискващо и предполагащо смесица от безумна храброст и елегантно предизвикателство към смъртта, кулминираща в дуендето като съзнателно опоетизиране на себеотдаването в любовта и смъртта. Само тук от цяла Испания все още е съхранен обичаят на гонене на бикове към арената от смелчаци, превръщащи неизменно зрелището в сърцераздирателна подготовка за Кулминацията на бикоборските игри. Когато тореадорът или ще бъде честван като победител, или ще напусне арената безславно - ранен или мъртъв. Запечатаното в известната скулптурна фигура "Ритуално гонене на биковете" (това е може би най-известният паметник в самото сърце на Памплона, превърнал се в един от нейните емблематични знаци) може да се проследи на живо всяка година при тържественото честване празника на Сан Фермин - първия епископ и светеца покровител на града, през месец юли (6-14). Тълпите туристи и празничната премяна на самата наварска метрополия правят зрелището незабравимо. И винаги ново. Тържествата започват с "chupinazo" или фойерверк, отприщващ страстите на тълпата. В продължение на девет дни се танцува, музицира, яде и пие. Незабравими се литургиите, както и вдъхновените изпълнения на фолклорните групи, увличащи публиката да се включи в кипящия живот на улицата. Катарзисно преживяване - а за мнозина и връх на т. нар. санфермини, е, когато в лабиринта от тесни улички в старинния център и в непосредствена близост с Катедралата и Кметството върволицата от зяпачи следва престрашилите се да подгонят жертвените животни. За да ги тласнат към клопката на ритуалното им убийство, доказващо отново и отново, че предизвикателството пред смъртната опасност е най-цененият спорт тук. Античната Ируня (Памплона) - мистичното сърце на страната на баските и живо олицетворение на славното є минало, в началото на ХХI век е процъфтяващ град, чиято история може да се проследи векове наред. Градът е основан от генерал Помпеус като римски бастион в малко баско селище през 75 г. преди Христа. По-нататък летописите разказват за периода, свързан с битието на скромно поселище, известно само благодарение на стратегическото си място по пътя на поклонниците, отиващи към Сантиаго - един от най-почитаните култови центрове през епохата. Прочува се едва след 1423 г., когато Карл III обединява примитивната Навария със замогналите се квартали, превърнали се постепенно в градове-спътници, Сан Кернин и Сан Николас, обявявайки ги за неразделна общност със своя единна управа и университет. Много може да се разказва за бляскавия разцвет на Наварското кралство и за перманентните борби за национална независимост на града и региона, свързани с не една или две забележителни страници от европейската история. Важно е да се отбележи обаче, че през ХVI век Памплона вече е важен гарнизон, а внушителната му крепост е известна като Портата на Франция. За архитектурната история е важна годината 1571, свързана с първите копки на Цитаделата, издигаща се и днес величествено над чаровните средновековни улички, пълни с кръчми и магазини като вечна примамка за туристите. През ХVIII век градът се модернизира и добива класицистично очарование, следите от което още са живи в представителни сгради, допълващи известността на Памплона като вечно млада дама с достойно минало. Но съвременния си вид тя добива благодарение на първото сериозно разширяване на градската площ през 1888 г. и след втората вълна на модернизация през периода 1915-1950 г., когато се оформя новият град около Алеята на Карлос III. Смело може да се каже, че модерните квартали представят достойно настоящето на Памплона, защото са планирани и реализирани така, че не представляват поредния тягостно-отегчителен пример за жилищни комплекси-спални, а хармонично се вписват във физиономията му. С добрата си инфраструктура, многото зелени площи и човешки мащаб (без залитане по гигантоманията), те могат да служат за образец на сполучливо съчетаване между естетиката и уюта, функционалността и уважението към екологията. Днес старинното ядро на града съществува като идеален център и живописен, притегателен фокус за туристите и всички, които обичат и ценят съхранената красота като бисер в огърлицата на времето. Чудесно е да поседиш в някое от кафенетата на запазилия автентичността си централен площад "Плаца де ла Кастилия", където се намира любимият на Хемингуей "Ируня бар", както и "Ла Перла" - хотелът, приютявал неизменно писателя. Днес той е запазен в почти същия вид, както и преди десетилетия. От него лъха на изискана старинност, а мебелите представляват истинска антикварна рядкост, сред които особено заслужава да се отбележат лампите от майсенски порцелан и портретите, запечатали оригиналната атмосфера от времето, когато е създаден хотелът - края на ХIХ век, и любопитното е, че в стаите все още се чувства атмосферата от станалия полумитичен "fin de ciecle". За любителите на познавателния туризъм са срещите с културната история на града, демонстрирана чрез многобройните музеи и модерните галерии. Те доказват, че богатата и сложна история на Памплона е отразена от творците му през вековете във вълнуващи произведения на изкуството. Забележителен е Музеят на Навара, приютил десетки великолепни образци на класическото и модерното изкуство в пълнотата на времевата и стиловата хронология. Но и обичащите да се потапят в бохемския климат на ставащото изкуство или да надникнат в галериите и изложбените зали няма да бъдат разочаровани, понеже и в това отношение Памплона е не само напълно в крак с времето, но е и авангардна. Така че духът на постмодерната епоха се усеща без особена трудност и е примамливо да влезеш в него, както и да потънеш в носталгията на миналото. А тя е навсякъде и особено в храмовете на епикурейската радост от добрата храна, спадаща към добрите местни традиции. Многобройните кръчми, ресторанти, сладкарници и пицарии приканват минувачите да си отпочинат и ги изкушават с кулинарни специалитети, много от които са типични за региона, други представят богатствата на испанската кухня, а трети внушават зримо мисълта, че живеем в "глобално село", където интернационализацията на културата е свързана и с интернационализация на гастрономията. Казват, че наред с пъстрия поток от туристи и многобройните студенти също са причина всички тези "богоугодни заведения" да процъфтяват. Понеже един от елементите на новата слава на Памплона е Университетът "Навара", създаден през 1952 г. от преподобния Хосемария Ескрива де Балагуер (основател на Опус Дей) и имащ клонове в Сан Себастиян, Мадрид и Барселона. Дейността му се ръководи от основните християнски принципи и ценности, залагащи на мира в света и в душата на човека, персоналната отговорност, плурализма и признаване трансценденталната стойност на човешкия труд-творчество, не просто като стока на борсата на труда, а като най-важен елемент на личното себеизразяване и служене на другите в името на Бога и хуманизма. Той е голям учебен център с известност, отдавна прекрачила националните граници. Започнал с 48 студенти и 8 професори, днес той има над 75 хиляди възпитаници от цял свят. Любопитно е да се отбележи, че в Памплона завършва медицина и княз Кубрат Панагюрски.

Административният и артистичен център на Навара още от края на отминалото хилядолетие има благородната амбиция да се превърне в органична част от Европа на културата. Нещо повече, посредством създадения Център за европейски изследвания към Университета "Навара", той прави важна крачка напред в утвърждаването си като един от ключовите културни центрове в Европейската общност, занимаващ се с изучаване традициите и актуалните тенденции на феномена "европейска култура" като авангард на световното културно развитие и в миналото, и днес. През октомври 2000 г., вече за шести път, Памплона и по-точно Центърът за европейски изследвания, бе организатор и домакин на международния конгрес "Европейска култура". За него са характерни поликултурната ориентация, интердисциплинарността и широкото представителство на теоретици, политици и видни творчески индивидуалности от цялата планета (като сред гостите личаха имената на Сарагоса Майор и Кшищов Зануси например), а ключови думи са плурализъм и толерантност. Основните теми, около които бяха групирани докладите на участниците и се вихреха дискусиите, бяха културната идентичност и европейската културна идентичност, новата Европа, информацията и комуникацията в мултикултуралното общество, отношението философия-етика. Както бе и официално отбелязано, на този конгрес за първи път пролича изключително силен интерес към етичната проблематика като свидетелство, че съвременната цивилизация се нуждае спешно от морална рекапитулация на социокултурната си история и от реабилитация на нравствените стойности. Ще отбележа мимоходом, че пишещата тези редове освен доклада си, посветен на "Ключарите на Отвореното общество", представи на специална сесия и списание "Европа", което с профила си и специализацията точно по проблемите на европейската култура в исторически и съвременен план предизвика голям интерес сред участниците. Споделяйки ласкави думи за впечатленията си от много добрата организация на конгреса като ефективно работещ форум, не мога да не отбележа специално и изключително силната културна програма, която организаторите предлагаха всяка вечер на конгресмените. Тя включваше стилни концерти, запознаващи с традиционната фолклорна музика и по-малко познатите певчески и инструментални традиции на ромите и сеферитите (иберийските евреи), както и презентирането на предкласическа и класическа светска и църковна музика. Беше дадена и широка възможност по време на различните доклади и представяни културни проекти да бъдат репрезентирани различните изкуства, като в този контекст изрично бих желала да изтъкна присъствието на художника в инвалидна количка Кристобал Тоделедо, доказващ чрез жизнелюбивото си изкуство дори чрез цикъла живописни платна за Христос, посветени на милениума, неунищожимата мощ на таланта и човешката (и божествена) сила на духа. За участниците в VI международен конгрес "Европейска култура" бе предвидена и интересна екскурзия, запознаваща с историческото наследство на региона. За разлика от представения в други години популярен и съвършен като архитектура и географско разположение Сан Себастиян - безспорно един от най-красивите градове на Европа, този път организаторите се бяха постарали да представят места, стоящи встрани от интереса на масовия туризъм, но поразяващи с народния гений, създал сътворената, но и неръкотворна красота на манастири и катедрали в романски, готически и бароков стил. Всеки един от паметниците на културата по маршрута из Южна Навара - Сан Грегорио Остиенсе, Торес дел Рио, Лос Аркос и Ирахе, беше и възможност за едно уникално познавателно доближаване до културната самобитност на Навара. И шанс за всички участници в пътуването да отнесат със себе си незабравимия спомен за културното безсмъртие на ирунския гений.