Александър РУБИН

ДА ПЕЧЕЛИШ ОТ НАЦИЗЪМ

Създадена отвъд океана нацистка индустрия днес залива и Европа

Би ли могъл някой преди години да си представи, че в страната, препатила най-много от нацизма и дала милиони жертви във войната срещу Адолф Хитлер отново ще се развява фашистката свастика? Или че покрай стените на древния Кремъл търговци ще продават "Моята борба", книгата на Фюрера? Уви, най-лошите кошмари сякаш са на път да се сбъднат - нацистката вълна все по-настойчиво залива Европа, в това число и Русия. Но който си мисли, че това е идеология, греши. Уви, това е бизнес. И то невероятно доходен. Всичко започва в градчето Линкълн, щата Небраска, в средата на 70-те години. Момчето Гари Лаук е син на немски емигранти и член на местната група "скинари", и е твърде амбициозен, за да се задоволи да бъде просто един от многото. Повечето му "събратя" постъпват в расистки и националистически организации, харчат пари да си купуват знаците им, литературата, която тези организации издават, а също и да правят волни пожертвования за "Властта на белите" или за "Американската националсоциалистическа партия", да речем. Може би поради немския си произход Лаук предвидливо се насочва към нацизма, вероятно давайки си сметка, че от нацизма могат да се правят пари. Първото, което прави, е да създаде собствена организация - нарича я Национал-социалистическа работническа партия на Германия (задгранична организация): NSDAP/AO. Второто, което Гари Лаук предприема, е да се прекръсти на Герхард - за по- автентично. Третото - да си пусне мустачки - като на Фюрера. Останалото му тръгва като по вода. По онова време в Америка има много нацистки организации. Но ловкия ход - да сложи името на Германия в названието на своята партия, дава на Гари Лаук възможността да тиражира илюзията, че е едва ли не приемник на немския Фюрер. 19-годишното момче, преименовало се на Герхард, търси и визуална прилика с Хитлер. Така се появяват мустаците и сресания съвсем по хитлеровски перчем. Това обаче му се вижда недостатъчно, и Гари започва да говори на английски с немски акцент. Естествено, това заинтригува медиите - и образът на младия Лаук, побъркан на темата "нацизъм" се появява по страниците на вестниците, и предизвиква възхищение у други неонацисти, които искат да приличат на него и виждат в негово лице едва ли не нов "месия". Лаук наема малка запустяла печатница, с едва работещи печатарски машини. Мизерията не го смущава - той знае, че много скоро ще бъде богат. След няколко дни започва да издава печатни материали, пропагандиращи фашизма - качеството им не е добро, но календарите и плакатите му се разграбват. Само за половин година печатницата започва да му носи добър приход - по 5 000 долара на месец. Естествено, Лаук не се задоволява с това. В мечтите си той вижда цяла медийна империя. И се залавя да я осъществи. Към календарите и плакатите той постепенно добавя и книгите на класиците на нацизма) Хитлер и Гьобелс), аудиозаписи на нацистките маршове и речите на Фюрера, "научнопопулярни" и "образователни" програми. Освен това Гари Лаук започва да продава и сувенири - от значки и флагчета до футболни топки и шапки с емблемата на NSDAP/АO. Печалбата от тези продажби Лаук влага в покупката на радиостанция и кабелна телевизия. Започва да издава вестник "Нов ред", който е най-многотиражният сред себеподобните си в САЩ. Целта му е постигната : за десет години Гари Лаук натрупва първия си милион. Други дяснорадикални организации започват да поръчват на Лаук производството на своите пропагандни материали, и Лаук приема. Това му дава възможност за кратко време да осъществи контрол над цялата дяснорадикална пропаганда в САЩ. Търсят го историци, които искат да отпечатат своя книга, отричаща Холокоста. Неговата телевизия, радиостанцията и вестникът му често са използвани от расистки организации, за да разгласят те провеждането на митингите си. В магазина му се появява таен почитател на Хитлер, който иска да се сдобие с необикновен сувенир - точно копие от златния слитък, в който се превръщало златото, събрано в нацистките лагери. Печатницата му, вече висококачествена, издава разкошни албуми с плакати от времето на Втората световна война. Заела мястото на водещ производител и търговец на неонацистка продукция в САЩ, NSDAP/AO се насочва към чуждестранните пазари. Видеофилмите, аудиокасетите и нацистката литература се превеждат на много европейски езици. В страните с най-либерални закони относно свободата на словото ( Дания, Швеция и Холандия) просто се купуват местни фирми, произвеждащи подобна продукция. Вестникът "Нов ред" започва да се появява във френско, испанско, португалско, шведско, норвежко и немско издания. Откриват се филиали на нацистката партия в много европейски страни. Бизнесът, който в САЩ донася на Лаук милиони, в Европа се оказва още по-печеливш. Колкото и да е парадоксално, строгостта на европейските закони, преследващи нацистите, помага на Гари Лаук - привкусът на конспиративност и забраните са добър повод да се повишат цените на предлаганите "екстри". "Вашите пари - казва Лаук в своите видеообращения към европейските неонацисти, - са гориво за бъдещите танкови дивизии". И веднага се пуска слух, че NSDAP/AO притежава големи пакети акции от военно-промишлените комплекси. Разбира се, това е лъжа, но и тя действа. Въпреки жестоката конкуренция в Европа (и преди появата на Лаук нацистките организации са доста), NSDAP/AO става водеща на пазара. А по данни на полицията в Германия Лаук контролира три-четвърти от всичко, което по някакъв начин е свързано с нацизма и може да бъде продадено. След краха на комунизма Лаук пръв се втурва в Източна Европа и става основен спонсор на неонацистките и расистки организации едва ли не във всички бивши комунистически страни - от Унгария до Русия. През 1995-та година по време на пътуването му до Дания, Гари Лаук е арестуван и депортиран в Германия по обвинение в разпалване на расова омраза и нацистка пропаганда, и е осъден на пет години затвор. Арестът и присъдата разтърсват целия свят на нацисткия бизнес. На пръв поглед партията на Лаук като че ли е престанала да съществува. В действителност обаче, той успява да обърне в своя полза дори престоя си зад решетките. Немското правителство му предоставя чудесна възможност да рекламира себе си и своята организация. Известно е, че именно този момент, който увенчава челото на нацисткия бос с венеца на "мъченик" за идеята, рязко повишава търсенето на продаваните от него книги, фашистски атрибути и сувенири в целия свят. В резултат на това продукцията на NSDAP/AO пробива и на латиноамериканския пазар. Изглежда, като че ли Гари Лаук е стигнал до звездния си миг. На практика обаче той му предстои. В средата на 1999-та година Лаук предсрочно излиза от затвора, и става ясно, че зад решетките той не е губил времето си напразно. Съчинил е брошурата си "Как да правим пропаганда". На страниците є той нарича свой съмишленик всеки бял човек, който е пратил до вестника му писмо с критика към цветнокожите или евреите. Лаук настойчиво препоръчва на членовете на партията си да правят ежеседмични "рейдове" в обществените библиотеки, и да оставят там, уж случайно, аудиокасети, видеофилми, брошури, естествено, купени от неговата фирма. В книгите трябва да се пъхат листовки, а на обложките да се лепят нацистки символи. Бизнесът на Гари Лаук все повече процъфтява. Засега той няма конкуренти в начинанието да забогатява от нацистката идея. Тъжно е, че в неговите каси се стичат пари и от внуците на онези повече от двадесет милиона руснаци, които дадоха живота си в борбата с хитлеризма.