Янина ПАРАДОВСКА

 

РОЛЯТА НА МЕДИИТЕ...

 

Янина Парадовска специализира в областта на политическата публицистика. От 1992 г. работи в сп. "Политика". Известна е като проницателен наблюдател на политическия живот в Полша. В класациите на сп. "Политика" за най-популярен журналист тя заема второ място.

 

След демократичните промени в Полша може да се каже, че печатът, независимо от водовъртежите, в които бе попадал, е напълно приватизиран с преобладаващо участие на чуждестранен капитал. Този факт буди известно безпокойство поради твърде големия му дял. Сега в Полша присъстват два големи западноевропейски вестникарски концерна - немският "Пасауер пресе" и норвежкият "Оркла". В тази връзка се водят дискусии за ограничаване участието на чуждия капитал не само поради факта, че той оказва съществено влияние или налага чужди виждания, но и заради това, че всеки, който упражнява някакъв бизнес в Полша, трябва да се съобразява с властта. Не става въпрос за издаване на заповеди, а за някои внушения, понякога за смяна на главни редактори или изданието да не бъде много опозиционно. И тъй като тези концерни имат най-различни интереси в Полша, те имат интерес и от добри отношения с управляващите. Все пак влиянието в печата е по-ограничено в сравнение с това на радиото и телевизията и не буди много силни политически емоции. Смятам, че по-скоро самите журналисти искат да се обвържат с някои политически групи и да упражняват политическа журналистика, отколкото собствениците се опитват да оказват влияние. По-различни са нещата в радиото и телевизията. Провеждани са дискусии за това каква да бъде формулата, за да се постигне независимост от различни политически влияния. В резултат в Полша бе приет закон, който по идея пренася френския модел. Създаден бе Национален съвет за радио и телевизия, чийто представители се избират от Сейма, Сената и президента на Полша. Смяташе се, че така ще се постигне политическо равновесие и нито една партия няма да може да оказва непосредствено влияние. Допълнително осигуряване на независимост е и фактът, че за да бъде разпуснат този съвет, трябва да бъде отхвърлен годишният му отчет от всички, които са го свикали. Дори в Сейма болшинство да има управляващата партия, самият факт, че президентът утвърждава отчета, е достатъчен, за да продължи да функционира Съветът.
В Полша няма драматични ситуации на оказване на натиск върху медиите и успяхме да създадем независимо обществено мнение, но е обезпокоителен броят на задкулисна интервенция. Много рядко това достига до общественото мнение, защото това, което се върши задкулисно в политиката, се върши просто тайно. И само понякога избухва някой скандал, свързан например с кадровата политика в регионалните центрове.
Ако говорим за ролята на медиите за формирането на общественото мнение през последните десет години, тя е огромна. Медиите всъщност дораснаха до четвъртата власт.
Трябва да се каже не само това, което политиците правят с медиите, но и какво правят журналистите с медиите. Имам впечатление, че все още се намираме на етапа на доузряване и имаме проблеми с разбирането на значението на свобода на медиите. Защото свободата на медиите не е свобода от всичко. Съществува една тъничка граница на отговорността за словото и ми се струва, че този ентусиазъм, с който започнахме да си извоюваме тази свобода, като че ли заличи тази тънка граница, която разделя свободата от безотговорността.
Друг проблем е партизирането на медиите не в резултат на действията на политиците, а защото журналистите се причисляват към определена политическа позиция и не се опитват да се справят със задачата - обективно писане. Нещо повече - опитват се да правят политика вместо политиците. В Полша се разви понятието "вестникарски факт", т. е. описание на събитие, което не се е състояло, но което така често се повтаря, че обществото е повярвало, че такова събитие се е състояло. Може да се каже, че така политиците се опитват да манипулират журналистите, като им подхвърлят някаква информация, а журналистите не проверяват нейната достоверност, а дори я поместват. Така те стават част от една политическа игра. И струва ми се, че такова участие в чистата политика е много опасно, без перспектива. Тези въпроси са предмет на дискусии, особено в специализираните журналистически издания, защото голяма част от журналистите са обезпокоени от този факт.

Поместваме част от лекцията на Янина Парадовска - "Ролята на медиите за формиране на общественото мнение", състояла се на 30.01.2001 година в "Евро-българския център", София.