ГОСПОДАРИТЕ НА ВРЕМЕТО

Валентин КОСТОВ, специално за "Европа 2001"

За да създаде един часовник, на майстора му е необходимо спокойствието, което вдъхват швейцарските планини. Не, не величествените Алпи, с които всеки свързва представите си за Швейцария, а онези снишени покрай границата с Франция - Юра. За тях твърде малко се знае, защото не са туристическа атракция, но тъкмо там е центърът на часовникарската индустрия. Фабрики, разбира се, има и в Женева, и в Люцерн, и в Лозана, но истинските стари часовникарски работилници са се сгушили в склоновете на Юра.

И до днес понятието "часовникар" продължава да се свързва с Швейцария. Въпреки конкуренцията на Америка, Япония и останалия свят. Традициите на този регион водят началото си от парижките майстори отпреди няколко столетия. След Вартоломеевата нощ хиляди протестанти напускат страната и се установяват в Швейцария, в най-близката до родината им планина. Благодарение на швейцарците днес във френския език има четири отделни думи за ръчен, джобен, стенен и настолен часовник.

Трудно е да се намери градче или село в Юра, в което да няма малка часовникарска работилница. Много често дори отделни семейства работят за големите фирми, произвеждащи прословутите марки часовници. Даже има цехове, където се изработват само отделни детайли, които после се сглобяват в големите фабрики. В разстояние само на неколкостотин метра, в две различни "махали", стари майстори произвеждат часовници уникати и действат модерни компютъризирани лаборатории.

Пътят, по който се стига до тези мини-фабрики, е повече от живописен. От Париж до Женева се стига с високоскоростния влак, който лети с над 250 км в час. От града на езерото Леман до Лозана се пътува с луксозния "Интерсити", а оттам до Льо Локл се стига с бързия влак. Така от гара към гара до високото в планината влаковете стават все по-малки и по-малки, а до последната спирка се достига с нещо като трамвайче с две мотриси, което бодро пуфти по стръмните завои.

А там горе, където ушите започват да пищят от тишината, очите да се уморяват от подреденото и красиво селце, а външният човек да си мисли, че е вдън гори тилилейски, работи цех с по-модерни компютри, отколкото има националната армия.

Духът на XVIII век може би най-добре се е запазил в работилницата на майстор Мишел Ложрот в Брьольо, кантона Юра. Той сам произвежда и механизма, и циферблата на часовника, а кутията поръчва на местни майстори-занаятчии. Малко е да се каже, че часовниците са му истински произведения на изкуството. Той създава само настолни часовници, вдъхновени от епохата на Краля-Слънце Луи XIV във Франция. Последното творение, което е създадено в работилницата, е невероятно красив настолен часовник във формата на женска прическа, в който димят източни аромати. Цената на шедьовъра е 20 000 франка!

На по-малко от километър от работилницата на майстор Ложрот, в Шо дьо Брьольо е домът на семейство Анита и Фредерик Рион. Разстоянието от XVI до XXI век се изминава само за две минути по гладкия като яйце междуселски път. Анита я няма, защото е на симпозиум по часовникарство в Брюксел. Сутринта е излязла с колата, взела е самолета от Базел и ще се върне вечерта. Със съвременните комуикации и най-последната колиба в Юра живее в ритъма на столицата на обединена Европа.

Фредерик е компютърен специалист, който разработва вкъщи механизмите за часовниците на няколко водещи световни фирми. Кои - не казва поради типичната за швейцареца търговска подозрителност, но уточнява, че клиентите им са общо петдесетина. Дали работят за Omega, Longines или Doxa - няма никакво значение. Необикновеното е, че тези компании поверяват разработването на новите си модели на частници, които живеят в мъгливите планини почти като отшелници (в "селцето" има петдесетина къщи и една кръчма, която работи само в събота и неделя), а вършат работа, чиито продукти се продават по целия свят. Впрочем Анита е и кмет на тези "колибари". Проблемите им не са много по-различни, отколкото у нас - поради малкия брой деца училището е затворено въпреки протестите им, но все пак е осигурен автобус, който всяка сутрин вози учениците до Брьольо.

Единственият проблем с клиентите на семейство Рион е, че трябва да им се раздават подробни карти на кантона Юра, за да могат да стигнат до тяхната "махала". Те пък от своя страна са много доволни, че когато пристигнат, могат да намерят достатъчно място да паркират колите си - ливади наоколо колкото щеш...

В този дом няма и една отвертка, но кабинетът, който е по-голям от хола, е пълен с компютри и с принтери, които разпечатват отделните зъбни колела, проектирани с точност до микрон, в размер стотици пъти по-голям от действителния. В свободното си време семейство Рион се забавлява, като проектира на компютрите необикновени часовници. Талантът на кибернетика Фред придобива благородна форма от дизайнерските умения на Анита и резултатите са впечатляващи. Едно от произведенита им е кръгъл часовник, който се навива като играчка йо-йо. Другото чудо, родено в семейната им лаборатория, е ръчен часовник, който променя циферблата си при навиване. И двата модела вече са получили патенти.

Прескачайки от град на град и от село на село не е възможно да се изброят всички производители на часовници или на елементи за тази промишленост. За щастие цялата история на тази - как ли да бъде наречена - индустрия, традиция или философия, е събрана в музея в градчето Льолокл. Кацнал на един рид точно срещу една от фабриките на Longines, музеят се е побрал в стара барокова къща, до която за по-напряко се стига по стръмна пътечка. Още от двора посетителят онемява пред уникалните часовници, които съвременният изкуствовед би определил като "инсталации". Вътре експозицията съдържа както миниатюрни зъбни колелца, така и цяла стая, възпроизвеждаща старинна часовникарска работилница. А на двора стои побит уникален слънчев часовник сякаш да покаже, че докато има светило на небето, ще има и кой да измерва пътя и времето на нашата мъничка планета в огромната вселена.