ХХ ВЕК, бр.1, година VII 2000г.

 

Г-ЖА ЕВРОПА ДОЧАКА СВОЯ ГОСПОДИН ОПОВОС

Петнадесетте търсят обща външна политика, своя идентичност в отбраната и градят паневропейска военна индустрия

Валентин КОСТОВ

Европейският съюз прилича на костенурка, която тича, доколкото може, пред валяка на събитията. Най-новата история през последното десетилетие показва, че колкото повече войни се водят в Европа, толкова повече политиците са безсилни да решават тези проблеми. Наистина, ЕС не е създаден да решава глобални, а регионални проблеми. По време на студената война бе ясно - САЩ заедно с НАТО определят отношенията и поддържат паритета с източния блок, а ЕИО бе икономическа организация, изграждаща общ пазар между западноевропейските държави.

Днес събитията на континента и настъпващата глобализация на икономиката, придружавана, както е от векове, от остра конкуренция за пазарите, притискат Петнадсетте час по-скоро да постигнат една обща политика в отбраната и във външните отношения, както и да поставят икономическата база на тази политика. Това, от което днес Евросъюзът има нужда, е обща външна политика, своя идентичност в отбраната и паневропейска военна индустрия.

ПАДАНЕТО НА СТЕНАТА

Динамиката на събитията през последното десетилетие показа, че Европа не може да се справя със собствените си проблеми без Америка. Падането на Берлинската стена бе добре дошло за Западна Европа, която окуражи евроориентацията на бившите социалистически страни: това обаче се оказа дърпане на дявола за опашката. Последвалото разграждане на няколкото федерации на континента бе първият, вече може твърдо да се каже - отрицателен - тест за единната външна политика на страните от ЕС.

Едва в Рамбуйе Евросъюзът показа по-голямо единомислие, но в крайна сметка това не доведе до решение, нито пък принуди някоя от двете страни да направи компромис. На двата кръга преговори във френската столица Мадлин Олбрайт пряко диктуваше поведението на албанците - какво да искат и от какво да остъпят. Така за пореден път, и то на своя територия, думата на европейците отново не можа да се чуе поради диктата на бруталната американска дипломация.

Реалната причина за това безсилие е липсата на метод за принуда. Западноевропейският съюз (ЗЕС), който до голяма степен просто дублира политическата дейност на НАТО, е импотентен орган за външно въздействие. Безсилието на ЗЕС предопредели неговата съдба и в близките години той ще бъде интегриран в Евросъюза. На практика обаче Петнадесетте нямат оперативна структура, която да въплъщава в действия отбранителната им политика.

ЛОШИ ВРЕМЕНА ЗА ОРЪЖЕЙНАТА ИНДУСТРИЯ

Падането на стената и последвалото затопляне на отношенията между държавите предизвика спад в отбранителните разходи и оттам - в поръчките за оръжейните концерни. В новата ситуация амерканските компании реагираха първи и последва серия от сливания и поглъщания, които консолидираха военната индустрия. Днес компании като Lockheed Martin (сформирана от серия сливания на Lockheed, Martin & Marietta), Boeing-McDonnel Douglas и Raytheon доминират световния пазар на високотехнологични оръжия.

В Европа за консолидация на политическо ниво се говори едва от декември 1997 г., макар че пазарът започна да поставя този императив далеч по-рано. Преди две години премиерите на Франция Ален Жупе и на Великобритания Тони Блеър, както и канцлерът на Германия Хелмут Кол, се договориха да поставят основите на бщоевропейска индустрия в отбранителния сектор и заръчаха на военните си министри до март да разработят стратегия за реализирането на тази задача. Впоследствие към тази тройка се присъединиха Рим и Стокхолм.

Или казано по друг начин - преди две години преговаряха Aerospatiale, Thomson, Dassault и Matra (Франция), British Aerospace и General Electric Company (GEC, Великобритания) и DASA (Германия), а впоследствие към тях се присъединиха и Finmeccanica (Италия) и Saab (Швеция).

ВРЕМЕ ЗА КОНСОЛИДАЦИЯ

Изброените компании са най-големите в Европа в производството на авиационна и космическа техника, ракетно и радарно оборудване. Три от тях - Aerospatiale, Dasa и BAЕ, са партньори заедно с испанската Casa в консорциума Airbus. BAЕ, Dassault, Saab и дъщерната на Finnmeccaniaca - Alenia, са водещите производители на самолети на континента.

Междувременно BAЕ откупи от GEC дъщерната й компания за бойна електроника, ракетни и радарни технологии Marconi и е в процес на преговори за частично обединение с Finmeccanica.

Marconi вече е позната в България, след като спечели конкурс за доставка на модерни комуникационни системи за армията ни.

Френската практика за значително участие на държавата в капитала на оръжейните компании въздържа останалите, които са частни, да пристъпят към мащабна консолидация. Проблемът с Париж остана дори след като през октомври Aerospatiale-Matra и Dasa оповестиха, че се сливат и създават European Aeronautic, Defence & Space Company (EADS). Тази сделка поставя основите на дълго зачеваната паневропейска оръжейна индустрия. Aerospatiale-Matra и Dasa заедно излизат на трето място в света в този сектор след двата американски гиганта Lockheed Martin и Boeing-McDonnell Douglas. Към тях много вероятно е да се присъедини и испанската Casa, която преди около година сключи стратегически съюз за сближаване с Dasa.

От своя страна BAЕ заедно с Marconi Elecronic Systems, със Saab, в която британската компания държи 20% от капитала, и с Finmeccanica, с която са в процес на сближаване, представляват другият голям полюс в Европа. Така оттук нататък изграждането на една наистина паневропейска оръжейна индустрия е в ръцете на президентите на тези компании.

ВСИЧКИ ПЪТИЩА ВОДЯТ КЪМ... ПАРИЖ

По едно стечение на обстоятелствата именно към Франция се фокусират решенията и по трите направления. По традиция срещу американската доминация над стария континент най-силно се бунтува Франция. 35 години след като генерал Дьо Гол оттегли страната си от военната структура на НАТО в Европа отново броди неговият дух. Премиерът Лионел Жоспен и не кой да е, а колегата му от Великобритания, която е традиционен партньор на САЩ, преди година се договориха заедно да градят европейската идентичност в отбраната или поне едно ядро в рамките на НАТО. От друга страна, под председателството на Франция през първото полугодие на 2000 г. ще започне работа поредната Междуправителствена конференция, която ще е посветена на общата политика в отбраната и във външните отношения.

Духът на генерал Дьо Гол възкръсна през декември 1998 г. в Сен Мало при въпросната среща Жоспен-Блеър. Половин година по-късно през лятото Жоспен и Герхард Шродер решиха Еврокорпусът да бъде трансформиран в корпус за бързо реагиране, способен да бъде прехвърлен от една точка на континента в друга. Това означава, че броени месеци след като на срещата на върха във Вашингтон НАТО се опита да узакони съществуването си като мироопазваща сила в световен мащаб, европейците си създават мини-НАТО.

Проектът най-вероятно ще обхване период от най-малко десет години и изисква всестранно модернизиране на въоръжените сили на европейските държави, много от които все още са структурирани по-скоро за статична отбрана в условията на студена война, отколкото за бойни действия, при които се изискват висока мобилност и гъвкавост.

ГОСПОДИН ОПОВОС

Така назначаването на доскорошния генерален секретар на НАТО Хавиер Солана за върховен представител на общата политика в отбраната и външните отношения идва в най-правилния момент. Той ще изпълнява същите функции и на новия си пост, без обаче до себе си да има американски посланик.

Отново една малка, вече повтаряща се подробност. Той бе фаворитът на Франция при избора на наследник на Вили Клас тъкмо защото е франкофон - едно задължително изискване според Париж за този пост.

Говори се, че преди години държавният секретар на САЩ Хенри Кисинджър изумил секретарите си, като поискал да го свържат с неговия колега в Европа. Днес г-н ОПОВОС или Мосю ПЕСК, както е известен в Брюксел (ПЕСК - Politique Etrangere et de Securite Commune, обща политика в Областта на външните отношения и сигурността), вече го има. Това обаче май още не означава нито единна позиция по външнополитически въпроси, нито пък че само мосю ПЕСК ще се бори с американците за някоя и друга педя влияние.

В "ресора" на Солана - общата външна политика, пряко се намесват още комисарите по външната политика Крис Патън, по разширяването Гюнтер Ферхойген и по търговията Паскал Леми. Нещо повече, като техен председател Романо Проди надали ще издържа на изкушението да предлага и взема решения по общата политика. Никой от четиримата няма дипломатическия опит на Солана, но неизбежното преплитане на работата им напомня поговорката за многото баби... Със създаването на този пост се очертават три вектора, които ще определят единната посока - господин ОПОВОС, който ще говори от името на Съвета на министрите, комисията и в немалка степен комисията по външна политика на парламента.

По оношение на сигурността Солана няма да има проблеми с външна намеса не само поради респекта му на бивш генерален секретар на НАТО, а и защото досега ЕС не се е занимавал с тези проблеми. Тук подводни камъни крие процесът на интегриране на ЗЕС в Евросъюза поради традиционния неутралитет на Австрия, Ирландия, Финландия и Швеция.

Налице е и нескрита съпротива на някои от страните в съюза. Италия е за силно американско присъствие на континента. Това има своето обяснение, тъй като командването на южното крило е в Неапол, в страната има голям контингент американски войски. В немалка степен това носи повече гаранции за сигурността на страната и спестява много средства в италианския военен бюджет. Холандия също се обявава против структури, които "излишно биха дублирали структурите на пакта".

ИЗТОЧНА ЕВРОПА

Тези въпроси постепенно изтикват дебатите по разширяването на по-заден план и очевидно стават приоритетни за съюза за следващите няколко години. Със започването на преговори за пълноправно членство Източна Европа за известно време е поставена в замразителя, докато съюзът разреши вътрешните си проблеми.

Предполага се, че до приема си в Евросъюза тези страни, сред които и България, ще са излезли от вакуума на национална несигурност и ще имат достатъчно ресурси, за да купуват модерно въоръжение. Процесът на превъоръжаване ще върви успоредно с доизграждането на паневропейска отбранителна индустрия. Благодарение на консолидацията продукцията на европейските оръжейни концерни ще може да стане по-евтина и оттам по-привлекателна за по-бедните страни кандидатки като България.

Досега дори отличниците Полша, Унгария и Чехия, които дори са членове на НАТО, не са пристъпили към крупно превъоръжаване. Ако цената на изтребителя Eurofighter падне до цената на равностойния му F-16, то една България, Словения или която и да е страна кандидатка ще имат и пазарни аргументи да купят именно този самолет, освен че ще бъдат подложени и на силен политически натиск. Засега на България няма да й трябват нови оръжия, а модерни оперативни комуникации, електронни системи за управление и за защита. Тъкмо това предлага и новият европейски концерн EADS.

В политически аспект страната ни, след като изостана в надпреварата за НАТО, направи един доста успешен ход със спечелването на домакинството на балканските многонационални сили за бързо реагиране. Отдавна призната за остров на стабилността на полуострова, по този начин страната ни заедно с останалите 6 държави - участнички в корпуса, изпреварва дори ЗЕС в адаптирането си към новите условия на континента.