Нейният специфичен облик на град - Защитник на човешките права и правдини, се утвърждава след приютяването на хугенотите (които пък на свой ред допринасят за световната слава на швейцарското часовникарство) от създадения през 1863 г. Червен кръст - една от не само финансово най-мощните, но и най-ефикасно работещите, абсолютно независими хуманитарни организации в света. Не е случаен фактът, че през 1919 г. американският президент Уидроу Уилсън предлага тъкмо в Женева да се разположи щаб-квартирата на Лигата на нациите (Обществото на народите). В съвременна Женева се помещават около 200 интернационални държавни и неправителствени организации, сред които са Обединените нации, към чийто централен офис са акредитирани 150 дипломатически мисии, сред които е и българската, Интернационалният комитет на Червения кръст и Червения полумесец, Международният комисариат по бежанците и много, много още. В града непрекъснато текат международни форуми, затова той разполага с над 200 конферентни зали, някои от които с вместимост до 10 000 души.

Женева е символ на републиканските идеи, на "волтерианството" (българите чудесно разбираме този израз като синоним на "свободомислие" и "волнодумство" още от времето на дядо Вазов. Наистина, средновековна Женева е била имперски град, начело на който е стоял княз-епископ. Постепенно тя е присъединена към Савойското княжество, което се е простирало от Средиземно море до областите Бургундия и Вале. Но Женева рязко променя облика си през XV век, когато пламенно прегръща идеите на Реформацията, религиозното бунтарство на Мартин Лутер. През 1536 г. тя е провъзгласена за република и остава такава по дух и днес, независимо че през 1815 г. встъпва в Конфедерация Хелвеция - със статут на един от 23-те кантона на Швейцария.

Символът на Женева е знаменитият фонтан всред Леманското езеро, което ние, българите, наричаме Женевско (по исторически сложили се причини). Великолепният фонтан е с височина 130 м и изхвърля водата със скорост 200 км/час. Гледката от всички страни на града е наистина феерична, но най-близката точка е мостът Мон Блан (Pont du Mont Blanco), кръстен на красивия алпийски връх, който в ясни дни може да се съзре, извисен в градското поднебесие. В тримесечния си швейцарски живот, синоним на хармонично, благовъзпитано общуване с хора и природа, аз неуморимо съзерцавах Фонтана заедно с нови и нови туристи от цял свят, които се опитваха да заснемат на фотолента магията му, но успяваха да откраднат само по късче от неговите преображения. Защото колкото и привидно да блика все като мощна струя на гигантско шампанско, знак за "вечния празник" в този град, Фонтанът е всъщност твърде различен. Когато не духа вятър, той пада... върху себе си. Вълнуващо е фантастичното изтласкване на водните маси навъзбог, за да ги видиш как в същото време се стелят нежно надолу - в безконечна игра на едновременно раждане и красива смърт... Съвсем различен е под напора на ветровете, когато прилича на водна арка или дъга, под която ти се иска да преминеш, за да докоснеш щастието! А нощем, нощем Фонтанът е мистично чудо, каприз на воден бог, палуващ в тъмните води на Леман. А когато човек вдигне поглед към стария град и съзре осветените шпилове на величавата черква "Св. Петър", в която десетилетия е служил Жан Калвин, той неусетно оприличава Фонтана на втора, съградена не от камък, а от дух, вода и въздух, женевска катедрала, на която идват да се поклонят и мохамедани, и будисти, и езичници...

На около 200 м се намира дворецът "Уилсън" (на името на американския президент), където до 1939-а се е помещавала Лигата на нацията. От дясната страна е разположен градският плаж. И това е типично женевско съчетание: международни учреждения в строгите здания, населени от многоезични дипломати и финансисти, делови люде, носещи ритъма на работа, разчетена до секундата - и само на няколко крачки от тях - "курортните" крайезерни площи, наситени с усещането на ваканция, за отдих, за сладко безделие.... Багрите на цветята, огърлицата от паркове: Монрепо (Parc Mon Repos) се сменя от Перл дю Лак (Perle du Lac), за да се стигне накрая до съкровищницата от ценни видове флора и фауна: Ботаническата градина (Jardin botanique). Тук отварям една голяма лирична скоба! За да нарека Женева - майка на цветята, носеща гордо своя царичин венец във всички земни сезони - от пролетните нарциси и дърветата-цветя магнолиите, през розите в парка "Ла Гранж", рицините и маргаритите на лятото - до упоителните липи на юли. Сигурно не е случайно, "La Grange" - паркът на розите, е флоралният символ на Женева, равнозначен на световноизвестния цветен часовник на левия бряг на езерото, който ни предстои да посетим... Женевските паркове с багрените си съцветия просто те хипнотизират. Сутрин и аз като стотиците късметлии, попаднали в този град, тичах неуморно из кварталния парк "Гран Пре" ("Голямата поляна"). И не защото поначало съм подвластна на европейския навик за спорт, напротив - в София съм един малък прикован Прометей, всъщност пародия на титана, "прикована" към компютъра си... Но Женева ме преобрази. Защото не можеш да устои на "рустикалните" прелести на този град, да престанеш да се учудваш, че насред центъра градините ухаят на... село, на прясно окосено сено, че можеш да закусваш на тревата, дори да се излежаваш с часове върху й, без тревожно да се оглеждаш за... кърлежи. Събуждах се рано от славеевите песни (и от тези на косовете, не по-малко майсторски) и се превръщах в един тичащ колекционер на ухания. Които напират да те пресрещнат и те обвият със своите опияняващи мъглявини по пътя на бавния ти крос... Бях не спортист, а ловец на аромати и цветове, които ме инжектират с нежните си упойки...

Но женевските паркове са привлекателни през целия ден и за всички възрасти. "Постизточноблоковите" ни рожби просто обезумяват от радост посред изобилието на кътчета за игра. По няколко и в най-малкия парк. Толкова са много и така различни, че няма опашки от изнервени дечица и баби, както е пред лифта в SOS-киндердорф в парка "Заимов", да речем. Синът ми Козма, като видя, че нито едно хлапе не тича към иначе "недостижимия" му лифт, спускането с който пролича на тарзановско мятане по лиана, реши, че той просто е повреден. Когато установи, че игралката е съвършено изправна, започна да се спуска по нея десетки пъти. Швейцарчетата, иначе деликатни в любопитството си към околните, по някое време все пак се зачудиха дали непознатото момче е с ума си, щом не проявява никакво разнообразие в забавленията си и състрадателно се поусмихнаха на "балканчето"... Е, като се понаситят и поотпуснат, нашенчетата все пак започват да се наслаждават и на по-"бавните" паркови удоволствия. Такива предлага щедро Университетската градина, където времето сякаш е спряло, увлечено в игрите на шах и дама с големи фигури, разположени върху 10-ина "дъски", разчертани върху асфалта. И отново - сред играчите нямаше и следа от "суматоха", освен шепота на скупчилите се "съветници", вдетинените старци. Впрочем, греша като ги назовавам така. Женевските граждани са изпълнени с достойнство, понякога и с "френски" вкус към живота възрастни, но не и престарели люде. Сдържани и точни в делниците си, те се преобразяват на празниците на града, когато, леко пийнали халби пиво или вино "Розе", са способни да си подвикват по "тиролски", пригласяйки на фолклорните танци, свирни с алпийски рогове и пеене с йодлери, които наблюдават на сцените из целия град. Тогава и чужденецът, дори най-екзотичният, няма да бъде подминат с навирен нос, а може да бъде дружески заприказван. В такива часове се сключват не виртуозно претеглени сделки, а приятелства, понякога мимолетни, друг път за цял живот...

Нека отново тръгнем по моста Мон Блан. Срещу нас ще се изправи националният паметник, издигнат в чест на встъпването на Република Женева в Швейцарската конфедерация. Той е в началото на Английската градина (Jardin Anglais) с вече споменатия часовник от цветя, който всяка година подновява премяната си. Оттук погледът ни е привлечен от черквата, притегляща ни да се изкачим към Стария град (Vielle Ville). Когато се залуташ в романтиката на средновековните му улички с техните прикътано разкошни антикварни магазинчета, неочаквани музеи, като да речем малкия, но неизказано богат "Барбие-Мюлер" с колекциите му от африканско изкуство, в един миг неизменно се озоваваш пред величествения "Св. Петър". В първия момент си сепнат. Не можеш да схванеш стила му, защото наистина пред теб е един ансамбъл от различни църковни архитектурни "жанрове", споени в неочаквана цялост. Затова и запомнящи се. Храмът "Св. Петър" е построен на мястото на предишна черква. Строителството му започва през 1150 г. В епохата на Реформацията, през XVII в. катедралата се превръща от католическа в протестантска (от 1536 до 1564 в нея проповядва Калвин). Промените в религиозните идеи слагат отпечатък и върху чисто архитектурния облик на "Св. Петър". Той най-дълбоко може да бъде почувстван в Дните на музиката през май, когато е позволен достъпът до камбаните навръх черквата и когато човек се изкушава да изпита възвишения ужас да се разходи по парапета около зеления от патината на времето тънък църковен купол, забит стреловидно в небето.

Гнездо на древни общества, място за стануване на Цезаровите легиони, Женева изненадва със съчетанието на културните си пластове. Само метри до бастиона на протестантизма - "Св. Петър" и аудитория "Калвин", където професорът е чел своите лекции по 10 часа 7 дни в седмицата, се намира площадчето Бург де Фур (Plase du Bourg-de-Four), най-древното в града, на който е издигнат Дворецът на правосъдието (от началото на XVII век). Главната улица на стария град Гран Рю (Grand Rue) е съхранила атмосферата на изконния женевски дом от XV-XVIII век. На N 40 на тази улица се е родил Жан-Жак Русо. Недалече е и Арсеналът с бойните топове под колоните си, както и Масон Тавел (Маison Tavel), най-старата сграда на Женева, затова и предопределена да бъде Музей за историята на града...

След разглеждането на староградските забележителности следва едно бързо спускане надолу по неравните й паважи, което отвежда до подножието на паметника на генерал Дюфур, Гран Театр (Операта), музей "Рат" (Musse Rath) и Консерваторията, окръжили централния Женевски площад (Place Neuve). Ако предпочетем бухналата зеленина наУниверситетския парк, ще стигнем до величавата Стена на Философите, дълга 100 м, на която в каменни барелефи е запечатана историята на Реформацията. Пиетет, размисъл и страхопочитание събуждат у всекиго гордите изваяния на Фарел, Калвин, Без и Кнокс.

Според мен не бива да се пренебрегват и галериите и музеите на Женева, макар те да не са разкошни като Парижките, да речем. Но нзатова пък в Природонаучния (Musee d'Historie Naturelle) може да се види освен цялото богатство на местната флора и фауна, на екзотични и морски растения, минерали и скъпоценни камъни, геологията на Швейцария, - и онази запомняща се двуглава костенурка, наречена Янус, от чийто вид има само около 50 екземпляра на земята... В Етнографския музей пък са представени всички световни цивилизации, които (страшничко!) оживяват пред посетителите, когато в негоемите салони зазвучи автентична музика, щом прекрачиш прага им. В залата с японските самураи с техните "извънземни" маски, облекла и оръжия, наистина ти се струва, че в миг ще те връхлетят...