Рита Зюсмут следва от 1956 до 1961 г. в Мюнстер, Тюбинген и Париж романистика и история. През 1963-66 г. е научен асистент в университетите в Щутгарт и Оснабрюк. От 1964 г. е доцент в педагогическия университет в Рур. През 1969 г. защитава професура и от 1971 г. става редовен професор по педагогика. От 1973 г. преподава и в университета в Дортмунд. През 1982-85 г. е директор на института "Жена и общество" в Хановър.

От 1971 до 1985 г. Рита Зюсмут е член на Научния съвет по въпросите на семейството към Федералното министерство на младежта, семейството и здравеопазването. През 1980-85 г. е вицепрезидент на Съюза за семейство към организацията на Германските католици. От 1979 до 1991 г. е член на Централния комитет на Германските католици, от 1982 до 1985 г. е председател на комисията "Брак и семейство". От април 1988 г. е председател на Германски университетски съюз.

- Кое ви изпълва с по-голямо доволство – заниманията с политика или с наука?

- Вероятно бях достигнала до мисълта, че заниманието с наука е изследващото начало – да опишеш в книги жизнените препятствия, проблемите на жените, проблемите по отглеждането на децата. Докато заниманието с политика е начин да повлияеш на бъдещето разрешаване на тези проблеми. Това ми се стори предизвикателно – да предложа на обществеността собствените си представи за промени. Това е най-привлекателно в политиката – участието в промените. Разбира се често дълго време нищо не се променя, но нещата се движат. Изживяла съм го, затова твърдя, че е така. Много неща се промениха при болните от СПИН, в областта на политиката спрямо жената, децата, интеграцията на малцинствени групи. Всичко това означава, че нещата в политиката се движат, ако и понякога това да не се забелязва на повърхността. Същото се отнася и за политиката спрямо изкуството. В началото изглеждаше напълно невъзможно Кристо да опакова Райхстага. Но след като по въпроса бе работено политически, се стигна до необходимото решение, задоволяващо и обществото, и твореца.

- ХДС закрепи позициите си по време на изборите тази година в отделните германски провинции след загубата на парламентарните избори.

- Това означава ли, че според вас хората от източната част са по-изобретателни?

- ХДС също застана пред изискването да даде точни отговори на хората как ще се продължава за напред. Вие знаете, че повечето германци нямат вяра на двете големи партии, затова и така важна става отговорността на ХДС да може да каже как ще изглежда стопанството ни през ХХI век при икономическата глобализация, какво ще е състоянието на образованието, как ще се развива науката. В същото време тази година се засили недоволството от управляващата партия и това увеличи подкрепата за ХДС не само в социологическите анкети, но и при парламентарните избори в отделните провинции. Как това ще продължи, не мога да ви кажа, тъй като правим интервютото в ситуация, над която виси сянката на скандал за това как е действал бившият канцлер на Германия с партийните пари. В момента знаем само, че в направеното правно разследване нещо не е наред. Вероятно ще трябва да мине доста време докато всички факти бъдат изложени на масата. Така че аз не мога да преценя доколко население няма да вземе това като повод за сваляне на доверието от ХДС.

- Откъде тръгна информацията за неправилни действия с партийните сметки?

- Ще ви отговоря не цинично, а от дълбоко убеждение - най-голямата сила на демокрацията е осигуряването на контрол. Известно време нещо може да остане скрито, но рано или късно излиза на светлина. Можеш временно да се ядосаш на хора, с които си работил, заради техните слабости или грешки, но в същото време да бъдеш горд, че демокрацията позволява престъпленията да бъдат разкрити. Разбира се, не всяко, но така е при всяка система. Силата на демокрацията е, че при нея е най-голям шансът за упражняване на контрол. И ако ме попитате каква Европа може да предложи Германия, за мен това е духът на Просвещението, опазването на човешките права и демокрацията. Начинът да се живее в демокрация според мен се опира на зачитането на човешкото достойнство. Да, има различни култури, но те всички са обединени от зачитането на човешкото достойнство, което въпреки различията, които делят хората по света, има универсална стойност. Не мога да приема аргументите на страни или нации като китайците например, които казват, че първо трябва да се справят с бедността и след това идват човешките права.

- Заради прямостта в поведението ви сте имали и доста скандали с бившия канцлер Хелмут Кол.

- Значи партийната принадлежност за вас не се покрива с отстояване на единно партийно мнение по всички въпроси?

- Човек не бива да влиза в никоя партия, ако не приема програмата й и ако не е готов по всяко време да защитава тази програма. Но това не означава, че ако има различни мнения по практическото осъществяване на тази програма, те трябва да бъдат скривани. Например Хелмут Кол беше против квотата за присъствие на жените в политиката. Той имаше своите основания да бъде против. Но не можа да ми покаже друг път, по който жените да станат фактор в политиката. В края на краищата гласува за въвеждане на принципа на квотите и даже го защитава. Но дълго време той беше против мен, партията също беше против мен, но ако все пак квотата не беше приета, днес щеше да има още по-малко жени и в партията, и в парламента, и в политиката въобще.

- Как политическите промени от последните 10 години повлияха върху общественото положение на жената?

- Не искам да отделя само последните 10 години. Промените започнаха от 70-те години. Оценяването днес на жената като личност и оценяването на нейната обществена роля е резултат от политическите действия през последните 20 години. Сега можем да се похвалим с голям брой на добре образованите жени, на жени със средни и добри позиции в икономиката, науката, културата. Разбира се, още стои проблемът, че по-голяма част от жените са с непълно работно време. В Германия все още не е разрешен въпросът с точното разпределяне на времето на жената, така че тя да може да бъде при децата си и в същото време да има своя професия. Погледенете висшето политически общество, та то е почти само мъжко. За първи път ние имаме жена генерален секретар, за първи път имахме жена- кандидат за президент. И това се случва сега, в края на ХХ век. Години наред жените се държаха за модели, които са били създадени далеч в миналото. Едва от скоро за повечето от жените стана нещо саморазбиращо се, че те трябва да имат и професия. Опитът от Източна Германия показа, че след като жените останаха у дома поради липса на работа, това не доведе до увеличаване на децата в семейството. На територията на цяла Европа е изчислено, че повече деца се раждат в тези семейства, където жените работят. Всяка страна има различен отговор на този въпрос, но за мен е безспорно, че не може да има добро бъдеще тази страна, която казва на жените да си останат у дома и да не работят, ако и да им се плащат социални осигуровки. Повярвайте ми, това не е добра перспектива. Не искам да ме разберете грешно, аз не желая да отнема човешките свободи, но повече свободи не са такива, а само изглеждат. Когато една жена бива изпращана вкъщи, това не означава, че й се дава свобода, а че не й се дава възможност за развитие. От западния опит ще ви дам примера с избирателното право. На хартия и мъжете, и жените имат право да избират и да бъдат избирани, но в действителност се оказа, че голяма част от жените никога не са се възползвали от това право. Детето се е родило и те са се отказали от професията си, така че правото просто не ги засяга.

- Как жените от Източна Европа според вас могат да станат по-самостоятелни?

- Първото, което винаги съм казвала на жените от Източна Европа, е: "Не се отказвайте от биографиите си!" Често ме питат как да действат сега, щом това, което са правили преди това е било грешно. Действията могат да бъдат днес други, но ако се откажеш от биографията си, губиш идентичността си. Жените от Източна Европа преминаха през време на мълчание, докато сега отново е настъпил периодът на артикулирането на нещата, често гневно и патетично. Има много жени от източната част на Германия, които се изправят срещу ми и ми крещят, че съм виновна за изчезването на сигурността им. Ако трябва да отговоря точно на въпроса ви, необходимо е първо жените от Източна Европа да си отговорят на въпроса за своята идентичност, да разберат за себе си какво могат да правят и да не се плашат от предизвикателствата. Знам, че повечето са обзети от мисълта как да изкарат месеца. Въпросът за свободата винаги е свързван с подобряването на икономическото положение. Вземете например вашата страна, да, България имаше и преди проблеми, но след войната в Югославия икономически й шансове за бързо развитие намаляха в сравнение с други средноевропейски страни. Към това се прибавят загубите от ембаргото, икономическата обвързаност с Русия. Това са все фактори, които не бива да бъдат забравяни. За съжаление обаче често ги забравят, даже и в Германия. Ще ви призная, че за мен е изключително постижение това, че българите успяха да преминат през трудните времена, когато не можеха да си купят прехраната или защото в магазините нямаше нищо или ако имаше, но беше твърде скъпо. Всичко това донесе не само страдания на народа, но и политическа дезориентация. Хората си казаха за какво ние е тази свобода, щом икономически сме така зле.

- България получи покана за започване на преговори за присъединяване към ЕС. Каква перспектива открива това за българите?

- Визовият проблем е доста труден и психически подтискащ за българите. Виждате ли някакво разрешение?

- Не вярвам, че проблемът ще бъде решен в най-близкото бъдеще, тъй като Шенгенското споразумение е рожба на страхът на западните държави, че изведнъж в страните на ЕС ще се дойдат прекалено много икономически бежанци. Беше нужен механизъм за контрол, че всеки, който влезе в нашите страни, ще си тръгне обратно. Колкото по-развита е една страна, толкова по-малка е възможността от нея да тръгнат бежанци, търсещи работа. Затова визовият контрол ще изчезне в момента, в който хората могат да кажат, че те имат добреплатена работа в своята родина. Така че решението в Хелзинки няма да отмени решението в Шенген. То ще отпадне може би, когато България от кандидат стане равноправен член на ЕС.

- Но даже когато добър специалист бъде поканен на работа в Германия, пак има трудности около визата. Французин или англичанин в Берлин не е еднозначно с българин в Берлин, ако и всички да са еднакво чужденци.

- Преди президентските в България вие посетихте София и казахте за Петър Стоянов, тогава все още кандидат за поста:"Това е нашият президент." Тогава за този израз получихте укорите на германско посолство. Как днес оценявате нашия президент.