Бат е град, в който миналото постоянно напомня за себе си. Получил името си от горещите минерални извори и от баните, построени при тях, самият град е възникнал и се е развивал наоколо. В древността келтите обявили изворите за свещени и почитали там своята богиня Сулис. След завладяването на Британия през 43 г. след Хр. римляните изградили тук град за почивка и развлечения, лекували раните си, получени при бойните действия, и топлели в минералните извори костите си, измъчени от английския климат. Свещените извори захранвали с топла вода огромния комплекс на римските терми - бани с множество помещения за топла, студена и гореща вода, хипокаустна отоплителна система под пода, голям басейн, богата украса от релефи и мозайки. Около басейна се събирали търговци, лечители, музиканти, пъстра тълпа от римляни и местни жители. Древните римляни поначало са известни със своята особена любов към баните, те прекарвали по-голямата част от деня в тях, превръщайки ги в своеобразен център на обществения и културния живот. Неразделна част от комплекса на римските терми в Бат бил храмът, посветен на богинята Минерва, почитана едновременно с местната Сулис. В свещения извор римляните хвърляли своите дарове за богинята, а и своите пожелания, написани върху бронзови таблички. Страшни са пожеланията за наказания, които богинята да хвърли върху хората, враговете им. Античните оброчни дарове, заедно с фрагментите от украсата на термите и техните останки, експонирани "ин ситу", оформят днес един от най-модерните музеи в Европа - Музея на римските бани в Бат. Посетителите не само се запознават с находките - компютърна реконструкция им позволява "да влязат" в древните бани и храма и "да се разходят" в тях. Римските терми в Бат били достроявани и благоустроявани през цялата късна античност до IV в., когато римляните напуснали Британия и изоставили своя най-западен град, носил името Аква Сулис. Термите били разрушени и затрупани, но минералната вода и нейната изцеляваща сила не били забравени. От средновековието до нас е достигнала легендата за принц Блейдюд, живял преди две хиляди години и излекуван от проказа в свещения извор. Днес в кметството на Бат се пази меч, смятан, че принадлежи на Блейдюд, заедно с кметските жезли. Длъжността на кмета на Бат е предимно почетна, а гледката, когато той се движи заедно с цяла процесия по улиците на града, със златна огърлица на врата и инсигниите на властта, носени пред него, е внушителна. След като научи, че и нашият град е възникнал около топли минерални извори и крие останките от своето римско минало, сегашният кмет на Бат г-н Рей Клиф каза, че се радва да открие много прилики между своя град и София.

В началото на XII век над развалините на римските терми била построена Кралската баня. Част от олтара на Сулис- Минерва бил вграден в стените на една от средновековните черкви край Бат, като жив свидетел на срастването между античност и средновековие, а днес е заел отново своето някогашно място в храма в Музея на римските бани. В съседство с Кралската баня през XI век започнало изграждането на прекрасна готическа катедрала - Абатството. То има един от най-красивите ветрилообразни сводове в Англия и ценни витражи, преобладаващият й облик е в духа на късната готика и на перпендикулярния стил. Някогашният двор на Абатството днес се заема от централния площад на Бат, намиращ се пред Кралската баня. Средище на обществения живот, този площад днес е място за общуване и забавления, където художници предлагат своите произведения, пътуващи музиканти и циркови изпълнители забавляват присъстващите, а мимове се превъплъщават в "оживели" статуи. Всяка седмица в Катедралата има органови концерти, привличащи множество любители на старинната музика.

Днешните туристи не пропускат да спазят традицията и да опитат минералната вода от Кралския фонтан. Тази прочута лековита вода с не особено приятен вкус се предлага в елегантен салон, където днес се намира и един от най-луксозните ресторанти в града. Модата да се пие минерална вода навлязла за първи път през XVIII век. Предписвали я като лек срещу всякакви болести, пиели се различни количества на ден според лекарско предписание. Службата на отговорника за Кралския фонтан и за официалния салон край него била една от най-почетните в града. Тази нова мода дала силен тласък в развитието на Бат и го превърнала в моден курорт през всички сезони. Така през XVIII век Бат бил "завладян" за втори път след нашествието на римляните. Той бил "превзет" от състоятелните курортисти, наричани за благозвучие "модерните хора". Те оставили траен отпечатък върху града, за тях били строени къщи и апартаменти, паркове и градини за разходки. Банята била преустроена и получила днешния си блестящ вид. За "модерните хора" се строели красиви и представителни сгради, имитиращи италианската ренесансова архитектура. Така Бат днес има свой "Мост на въздишките" и "Понте Векио". Широките улици, булеварди и площади в неокласически дух са проектирани предимно от двама знаменити архитекти - баща и син с името Джон Уудс. Днес в Бат с гордост показват къде са живели прочути личности като Джейн Остин, Мери Шели и Чарлз Дикенс - имена, оставили своя отпечатък в развитието на английската литература. В своите произведения Джейн Остин и Чарлз Дикенс описват множество сцени, чието действие се развива по широките и красиви улици на Бат. Техните персонажи преминават по "Пълтни бридж" или по "Гранд парейд стрийт", събират се да играят карти и да флиртуват в огромните светли салони на "Асембли руумс", пътуват с карети от Лондон до Бат, за да обядват там. Ние можем да си ги представим в техните пищни тоалети, дамите с шапки и чадърчета, дошли в Бат, за да видят и да бъдат видени. А днес за това ни помага и експозицията на изключителния Музей на костюма в Бат, притежаващ най-богатата колекция на облекла в Бат, надминаваща дори тази на музея "Виктория и Алберт" в Лондон. В миналото ни връща и реконструирано елегантно жилище от XVIII век на "Роял крешенд" N 1, а в съседство казват, че е купил луксозен апартамент босът на компютърната индустрия днес Бил Гейтс. Стара фабрика, фурна, Музей на пощите, Музей на фолклора - това са само няколко от 40-те музея в града. В миналото на града ни връща и Музеят на изграждането на Бат. Тук са показани типичните архитектурни елементи на сградите в града. Прозорците в Бат са на особена почит. Глобата за прозорец, различаващ се от традиционните за града, днес е значителна. Забранено е преустройството на старинни сгради и изграждането на нови в разрез с традицията. А на много места и сега може да се види споменът от един стар закон, определящ данък според броя на прозорците. Тогава много от тях са били зазидани и са останали така и до днес.

Много промени в Бат донесли годините след Френската революция. Модата да се пие вода публично отстъпила назад, както и модата да се посещават баните. Мнозина намерили за по-уместно да не демонстрират публично своето богатство. Но именно от началото на XIX век датират многоетажни къщи със собствени мраморни басейни в приземните помещения, където стопаните и гостите можели да се къпят в специално доставената минерална вода далеч от очите на околните. Днес те са хотели или са разделени на отделни апартаменти. Голямата част от Бат е изградена по време на управлението на кралица Виктория, а и много важни места в града носят нейното име - парк "Виктория", галерия "Виктория". Но кралица Виктория е посетила града само веднъж, когато е била само на 11 години и е била жестоко обидена там. Тя се зарекла никога вече да не стъпи в Бат. Преминала само веднъж оттам с влак, но вместо да спре и да поздрави събралите се на гарата жители, тя заповядала влакът да засили скоростта си, за да не види Бат и градът да не види нея. Независимо от тези стари конфликти, Бат продължава да бъде важно място за кралската институция. В красивото старинно абатство на Бат кралица Елизабет II е отбелязала годишнината от своето възцаряване на престола, защото това историческо място е свързано с коронацията през Х в. на първия крал на Англия Едуард.

Бат целият е град-музей, но музей, който живее. Повечето му жители днес обитават типичните къщи от викторианската епоха. Те са значително по-малки от грандиозните постройки с колонади от XVIII век. Те са много стабилни, построени от камък, имат два или три етажа, като на първия етаж обичайно се намират гостните стаи със своите камини, кухнята и трапезарията, а на горните етажи - спалните на семейството, баните и спалните за гости. Най-горе често са стаите на децата, където те изграждат един собствен свят, подобно на героите от "Питър Пан". Английските деца и днес демонстрират на живо прочутото английско възпитание. Те си лягат да спят в 19 часа, дори и навън да е съвсем светло, като така оставят на родителите си достатъчно време за почивка и общуване, мият се сами и дори сами подреждат стаите си, разбира се, доколкото могат. Типичната викторианска къща днес струва повече от 150 хиляди английски лири и малцина са тези, които сега могат да си купят такава. Мнозина наемат такива къщи, като ги ремонтират и подреждат според вкуса си. Навсякъде цари изключителен ред и чистота, къщите са обкичени с цветя. Малките градинки пред и зад викторианските къщи са истинска страст за обитателите. Кокетен, елегантен и красив, Бат днес е град, който привлича хиляди посетители от цял свят, дошли да се потопят в миналото и настоящето му, да се насладят на срещата с града на световното наследство и с корените на европейската култура. Неповторимото съчетание на антично наследство с архитектурни ансамбли, изграждани в продължение на векове и съвременното отношение към традицията е дало основание Бат да бъде включен през 1988 г. като град на световното наследство в списъка на ЮНЕСКО. Вече 10 години Бат е единственият английски град, включен изцяло в този списък, което го поставя наред с европейски градове като Венеция и Люксембург, известни със своята красота и принос в световната съкровищница. А трябва да се отбележи, че в списъка на ЮНЕСКО, съдържащ 606 обекта на световното наследство, е изключителна рядкост присъствието на жив, съвременен, развиващ се град в неговата цялост - градовете там обикновено са представени само със старинната си част, историческия си център или с отделни архитектурни паметници.