От есента на изминалата 1998 г. в публичното пространство набра сили една нова кампания - борбата срещу корупцията. Темата, разбира се, не е нова. Обвиненията в корупция бяха сред най-силните аргументи за "смяната на караула" в българската политика след 1989 г. И пак корупцията бе поставена на обвиняемата скамейка заради криминализирането на цели сектори на икономиката и за незаконното източване на националното богатство в ръцете на кредитните милионери, особено през първата половина на 90-те. Накрая, обвиненията в корупция, адресирани към новите управляващи, както от страна на опозицията, така и от чуждестранни инвеститори, се превърнаха в най-сериозното предизвикателство пред правителството на ОДС.

И все пак, основният импулс за разгръщането на публична кампания срещу вечната сянка на човешката почтеност дойде от чужбина. Всъщност родната антикорупционна вълна е органична част от глобалното усилие на международни организации и правителствата на развитите демокрации. Всички те са сериозно загрижени за размерите, които напоследък взимат корупционните сделки в т. нар. "развиващи се пазари". "Ако доскоро държавните функционери в развиващите се страни се задоволяваха с 2-3% от стойността на сделката, днес те вече искат до 20%", твърдят от американското министерство на търговията.

Пионер в антикорупционните мерки бе Вашингтон. По силата на закон, приет през 1977 г., се криминализира даването на подкупи от американски фирми на чуждестранни държавни служители с бизнесцели.

Впоследствие американските аргументи бяха възприети и от Западна Европа. През декември 1997 г. 29 страни - членки на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР), приеха Конвенция за противодействие на подкупването на чуждестранни официални лица.

Днес Световната банка и нейният Институт за икономическо развитие са сред ключовите актьори в глобалните мерки против корупцията. И това не е случайно. От направените проучвания става ясно, че именно корупцията е сред най-сериозните пречки за успеха на реформите в развиващите се страни и в държавите в преход. Борбата срещу корупцията, следователно, не е мотивирана само и дори предимно от егоистичния интерес на западните страни - от нейния изход зависи и съдбата на онези, за които благоденствието е все още само надежда.

Дали обаче е възможно тя да бъде овладяна и ограничена?

Дискусията

Българската общественост реагира доста вяло на антикорупционната кампания, доколкото тя намери място в средствата за информация. Социолозите разполагат с точни цифри, разкриващи причините за квиетистките настроения: ако 85% от българите смятат, че корупцията е зло, близо 50% от тях са "толерантни" към корупцията, т. е. склонни към участие в подобни сделки, а едва 26% от респондентите смятат, че тя не е ефективен път за решаване на лични проблеми. Що се отнася до бъдещето, съществува равновесие между оптимистите и песимистите. Горните цифри показват двойнствено състояние на българина, принуден - от обстоятелствата и собствените си нагласи - да се примирява с "необходимото зло".

Песимистите изтъкват предимно два аргумента: 1) че корупцията е неизкоренима, че както я е имало в миналото, така ще пребъде и занапред, и 2) че тя не подлежи на точно измерване и, следователно, не могат да съществуват достоверни данни за нейното овладяване. Към тях се добавят и типично либералните схващания за автоматичното действие на икономическите закони, които не оставят място на корупцията. "Правителството не трябва да се бори срещу корупцията, а да си гледа реформите", заяви неотдавна виден столичен политолог. Неговите аргументи: това е все едно да се бориш срещу безработицата - пазарът сам ще реши проблема с корупцията.

Подобна логика обаче контрастира с усилията на международната общественост. Без да се подценява ролята на пазарните отношения за изтласкането на нелегитимните сделки "под масата", редица световни институции и национални правителства с дейността си доказаха необходимостта и от специално антикорупционно законодателство, както и от постоянни усилия в тази насока от страна на държавата и обществото.

Ние нямаме амбиции да променим радикално човешката природа, а да засилим нетърпимостта на хората спрямо корупционните практики в страната, твърди Емил Георгиев, шеф на българската "Коалиция 2000". Тази нова структура включва както представители и ръководители на неправителствени организации, така и политици и обществени дейци. Идеята е да се въведе в дневния ред на обществото цялостна програма за антикорупционни мерки и инициативи, които да генерират промяна на нагласите и отношението на българина към това явление. На състоялата се през ноември миналата година първа сесия на обществено-политическия форум на "Коалиция 2000" бе апробиран и план за действие срещу корупцията, който включва конкретни мерки за прозрачност и отчетност както на държавната администрация, така и на бизнесотношенията. Предвиден е дори граждански контрол върху "светая светих" на българската политика - партийните финанси.

Гражданският фактор

Гарант за успеха на кампанията е самото гражданско общество. Ролята на секретариат на "Коалиция 2000" изпълнява една от най-динамичните граждански структури - независимият Център за изследване на демокрацията. В коалицията се включва активно и българският клон на световната "Транспарънси интернешънъл" - "Прозрачност без граници". Самата коалиция има амбицията, от една страна, да овладява инструментите на гражданския контрол върху властта, а от друга - да разгърне автономна публично-образователна кампания "Чисто бъдеще".

Главното в нея е да се убедят българите, че корупцията ощетява всички, включително и онези, които дават подкупи. Същевременно се залага и върху възраждането на традициите на почтеност както в предприемачеството, така и в обществените отношения като цяло. Особено внимание гражданските организации ще обърнат на младите. "Чисто бъдеще" визира именно скъсването с едно корумпирано и компрометирано минало в името на общество, което постепенно възприема съвременните демократични стандарти и норми на поведение. Днешните тийнейджъри ще могат да придобият самочувствието и навиците на европейци единствено, ако обърнат гръб на наследените от тоталитаризма и забавения преход традиции на нелегитимно преразпределяне на доходите.

В по-широк смисъл "Чисто бъдеще" се вписва в цялостното интегриране на нацията в европейското пространство. Борбата срещу типичните за Балканите форми на корупция: бакшиша и рушвета, е едновременно и усилие за отърсване от ориенталщината и възприемане на нормите на правовата държава и нормалните пазарни отношения. В тази борба младите са естествените съюзници на гражданските организации, ангажирани с този проект. Като всяка кампания и в рамките на "Чисто бъдеще" се предвиждат създаването на постери, радио- и тв клипове, публикации и публични прояви. Че прогрес в тази насока е възможен, доказва и досегашният опит на взаимодействие между политическата класа и гражданското общество, в частност в борбата срещу организираната престъпност и сенчестата икономика. Едва ли някой може да отрече факта, че след като в средата на 90-те "борците" бяха се превърнали в пълновластни господари на улицата и диктуваха своите условия на властта, сега ролите са разменени. Немаловажна роля за това имаше взаимодействието между граждански движения от типа на "Не на страха!" и представители на политическата класа.

"Чисто бъдеще" не е поредният лозунг, не визира утопични модели, с които злоупотребяваше в миналото комунизмът. "Коалиция 2000" има конкретни цели и реален модел в лицето на развитите западни демокрации. Европейската идентичност не е само въпрос на политически решения и институционални механизми. Според "Коалиция 2000", тя е преди всичко един постоянен опит да съизмерваме своите действия със стандартите на европейската гражданска и политическа култура.