Градовете, разположени на възлови места, имат сходна съдба - или ги прегазват пришълци, или постигат разцвет. Страсбург е преживял и едното, и другото.

Самото му име (с немски произход) говори за неговата орисия - Град на пътищата. От римско време та до днес той играе ролята на кръстопът по две оси - север-юг и изток-запад. Който е имал работа от едната част на Европа в другата, все е намирал причина да мине през Страсбург - по суша или по река Рейн (и каналите й). През последните стотина години градът е и железопътен възел. Нещастието на Страсбург е, че не само търговците са оценявали неговото възлово положение. Не по-малък е и броят на войниците, минали през него от всички посоки - попътно или за да го завладеят. Жителите му никога не са се чувствали щастливи от тяхното присъствие, но са се научили да оцеляват при всякакви условия.

На такива ветровити места естественият подбор създава жилаво население, което запазва своята идентичност, макар и постоянно да се приспособява към променящите се условия. Страсбургците говорят странен език, който само те си разбират, и в същото време всички са полиглоти. Освен собственото наречие владеят задължително френски и немски (нали са на границата между двете държави), а през последните десетилетия там дори шофьорите на автобуси и ватманите ползват и английски, за да се разбират с туристите и еврократите (градът има амбицията да бъде признат и за столица на Европа).

Родно място на три държави

Това езиково разнообразие тръгва от епохата, когато се зараждат големите западноевропейски държави. Разпадането на империята на Карл Велики започва от Страсбург. Точно там неговите внуци Карл (Шарл) Плешиви и Лудвиг (Людовик) Немски сключват на 14 февруари 842 г. договор (Клетвата от Страсбург) срещу по-големия си брат Лотар, на когото по право се падала императорската корона. Този договор води до разделянето през 843 г. във Вердюн на империята чрез подялбата й между тримата. На Карл била дадена западната част, която по-късно започва да се нарича Франция. Източната част, наречена сетне Германия, преминала в ръцете на Лудвиг. А Лотар получил частта между владенията на Карл и Лудвиг от устието на Рейн до устието на Рона плюс Апенинския полуостров и така станал основател на съвременна Италия. Страсбургската клетва е първият дипломатически документ, съставен не на латински или гръцки, а на немски и френски (романски) език. От него води началото си писменото разделяне на двата езика.

Съперничество и толерантност

По същото време тръгва и вечното съперничество между Франция и Германия за кръстопътния град. Хубавото е, че владетелските претенции на двете държави са се увековечили в него не толкова чрез разрушения, колкото чрез изграждане. В зависимост от това кой е контролирал града през различните епохи, негово е било правото да налага своя вкус в архитектурата. Така се е получил град, където се смесват готическата импозантност (катедралата "Нотр Дам"), уютът на френския провинциализъм (живописният квартал Малката Франция), германската подреденост (Площадът на републиката). Към всичко това се добавя европейският модернизъм с днешния квартал на европейските институции (Дворецът на Европа, Европейският съд за правата на човека, Европейският парламент). Наблюдава се уникална смесица: градът е чист и подреден, както се изисква в Германия; заедно с това е приятен и човешки, както умеят да го направят само французите; в добавка е модернистичен, както изисква призванието му на европейска столица.

Невъзможна подялба

Страсбург предизвиква гордост у французи, германци, евреи и други народи, религии и култури и няма как да бъде поделен. Единственият му начин за съществуване е да принадлежи на всички, като се отвори към цяла Европа.

Французите се изпълват с патриотизъм, само като помислят, че техният химн "Марсилезата" е написан точно в Страсбург. Вечерта на 24 април 1792 г. Роже дьо Лил е поканен от първия конституционен кмет на града Фредерик дьо Дитрих (какво чисто френско-германско име) да напише нещо, което "да си струва да се пее" при изпращането на рейнските доброволци. На другия ден композиторът представя своята "Бойна песен на Рейнската армия", възприета по-късно от федералистите в Марсилия (откъдето й остава днешното име).

Германците напомнят, че Гутенберг се заселва в Страсбург през 1434 г., а около 1445 г. създава първата печатна книга - епохално събитие в зората на Ренесанса. Градът е податлив на новите повеи в цивилизацията и през XVI век се отваря за Реформацията на Мартин Лутер, предвестника на протестантството. От времето, когато е бил лутерански, се запазва силното присъствие на протестантската църква. Макар че католицизмът е доминиращ (Франция все пак е католическа страна), показателно е, че една пета от жителите на Страсбург са протестанти. Към тази рядка религиозна търпимост се добавя и силното присъствие на израелтянската общност. Как е оцеляла през нацистката окупация - само тя си знае. От нейната стара синагога е останал само един камък с големина на паве, който е изложен на Площада на халите. Въпреки холокоста Страсбург и до днес е един от главните градове в Европа на еврейската диаспора. Ако си нотариус в Страсбург, не е нужно да уточняваш от какъв произход си, шегува се местното население.

От французите - виното, от германците - бирата

Помирението на религиите и културите се съчетава и с помирение на вкусовете. Жителите на Страсбург, столицата на Елзас, са успели да вземат най-доброто от французите и германците, вместо да се стремят да наложат единия или другия вкус. От едните им е останало умението да правят превъзходни бели вина. Елзаското вино има много тънък, нежен вкус и богат плодов аромат. Няма смисъл да търсите по-добро бяло вино във Франция, съветват местни производители. Те знаят, че не могат да надвият Бордо на терена на червените вина, но гледат снизходително на бялото бордо. Ако се интересувате от вино, ще ви поканят по прочутия Път на виното, който се промъква между планината Вогези (от изток) и река Рейн (от запад). За това приключение си струва да отделите поне седмица, защото се пътува от трапеза на трапеза, от изба в изба. Впрочем в Страсбург социалната роля на парижките кафенета се изпълнява от винарните, наричани там на "чист френски" език винщуб.

Другата сила на Страсбург в дегустацията е бирата. Няма защо да се гадае откъде е дошло това умение. В северната част на града се намира огромната бирена фабрика "Кроненбург", чието название има достатъчно ясно германско звучене. Елзаски специалитет е и чудесната бира "Фишер", която се продава в специални бутилки с орнаменти. Впрочем, докато в другите френски райони бирата се предлага в малки бутилки по 0,33 л, в Елзас нормалната бирена бутилка е с вместимост 0,75 л, а на по-жадните се препоръчват литрови бутилки.

От съчетанието на двете култури елзасците са получили и трето важно наследство - умението да варят качествена ракия. Странно е, че французите, които произвеждат планини от грозде, нямат традиция да правят добра гроздова ракия. Тръгнете ли за Франция, носете си шише гроздова от България. Но ако отидете в Страсбург, не се запасявайте. При добър шанс могат да ви поканят на обиколка из ракиджийниците в околните села, които са истински храмове на тънката алхимия. Там се вари ракия от всякакви плодове по прецизни рецепти. Има и гроздова, която отговаря на критичния български вкус. Но освен нея може да опитате и ракии с други плодови аромати - например от диви ягоди, които се внасят от Румъния. Все пак най-добрата местна ракия е крушовата, която е толкова мека, дъхава и богата на вкус, че може да се пие с десерт вместо коняк.

Мезета по двоен вкус

Що се отнася до ястията, елзасците са взели всичко най-добро от френската кухня, като са й добавили германския майсторлък в обработката на месата. Най-прочутият местен специалитет е шукрутът - ястие от кисело зеле, пушени гърди и всякакви меса, при чието тричасово приготвяне се добавя изобилие от подправки, малко бяло вино и чаша черешова ракия. Интересно е, че там съществува местен съперник на италианската пица - т. нар. тарт фламбе, която представлява тънко, изпечено във фурна тесто и гарнирано с месо, чеснови и други подправки. Най-големите майстори на този специалитет са в ресторанти около Страсбург. Фламбираните "пици" се поднасят на фурнаджийски лопати направо от пещта и се сервират върху масивни дъбови маси. Предлагат се една след друга, колкото клиентите могат да изядат.

Селският пейзаж около Страсбург представлява безкрайни лозя, ниви със зеле, царевица и хмел. Към това се добавят и обширните терени с тютюн, защото районът е и голям производител на качествени тютюни.

Щъркелът - символ на верността

Но символът на Страсбург не е нито виното, нито бирата, нито тютюнът. Това е страсбургският щъркел - единственият в Европа, който през зимата не отлита на юг. През 1981 г. е имало само три оцелели двойки. Сега са десетки. Отглеждат ги в малка зоологическа градина, където са им направени всички удобства за гнездене. Никой не ги ограничава да летят накъдето си искат, но те постоянно кръжат над нея заради грижите.

Търпимостта, хуманизмът, стремежът към ред и красота са създали в града особена чувствителност към животните. Там няма да срещнете нито едно бездомно куче (макар че французите са прочути кучкари), но ще видите по многобройните канали и реки лебеди, диви патици, английски плаващи кокошки и други пернати, оставени на воля. При всяка поява на гнездо (лебедите гнездят на земята) се появява и предупредителен надпис - "Моля, пазете спокойствието на птиците".

Наличието на свободно живеещи диви птици говори не само за добро съжителство с хората, но и за чистота на природата. В плавателните канали на Страсбург тече пречистена вода, в която се въдят годни за консумация риби. Улиците се метат и мият постоянно и можете да излезете навън по чехли. Като си лъснете обувките в понеделник, можете да забравите за ваксата до неделя.

Еврократите имат гаранция за чисти обувки

Това е удобство за многобройните служители в европейските институции, за които официалното облекло е задължително всеки ден. В Двореца на Европа, където работи Съветът на Европа, няма машини за лъскане на обувки, защото всички се явяват в безупречен вид. Интересно е, че през последните пет-шест години около него кипи внушително строителство, от което не се разнася нито прашинка. Така съвсем неусетно бе изграден новият Европейски съд, а тази година приключи строителството и на новия Европейски парламент, които заедно с Двореца на Европа образуват модернистичен ансамбъл с големината на административния център в София в периметъра от Народното събрание до ЦУМ и хотел "Шератон".

Благодарение на европейските институции Страсбург придоби нов облик през последните десетина години. Те промениха не само неговата североизточна периферия, където се намират, но и цялостната му физиономия. Динамичната му кметица Катрин Тротман (която сега е и министър на културата) убеди няколко френски правителства да инвестират в града, за да отнемат славата на Брюксел като европейска столица. В резултат на това потекоха държавни субсидии, чрез които бяха лъснати фасадите на старите сгради, улиците получиха нови настилки, главните площади се превърнаха в пешеходни зони, пуснат бе нов модел трамвай - най-модерният в Европа.

Покрай стремежа на Страсбург да бъде европейски център се сбъдна частично и стремежът на България да получи достъп до Западна Европа. Единствената западна организация, която се отвори за нас след краха на комунизма, бе Съветът на Европа. Чрез него депутатите ни получиха европейска трибуна. А обикновените граждани научиха благодарение на Страсбург, че има и по-високо правосъдие от родното. Европейският съд за правата на човека за първи път даде възможност на българина да се защити от произвола на собствените му власти.

Докато Брюксел вдига стени и ни държи заедно с други като нас извън Евросъюза и НАТО, Страсбург изпълнява по-добре мисията си да бъде обединител на Европа. Той няма нищо общо с шенгенската философия на затворените врати.