Версии
ДРЕВНАТА МЕЛАНХОЛИЯ НА ФАЮМСКИТЕ ПОРТРЕТИ
Специално за "ЕВРОПА 2001" от Атина, Здравка МИХАЙЛОВА

Оазисът Фаюм, който през последните векове се намира в изолирана провинция сред обръча на либийската планинска верига в Египет, е малко вероятно да бъде включен в стандартните предложения, предлагани на туриста, посещаващ Египет. Говори се, че когато дошли арабските нашественици, им била нужна около година, за да го открият. Но през римската епоха провинция Фаюм била считана за важна забележителност, равнопоставена на пирамидите. Там се намирал прочутият Крокодилополис, където пътешествениците хранели свещения крокодил, въплъщение на бог Суху, а недалеч - лабиринтът, описан от Херодот и Страбон. Тогава столицата на провинцията била преименувана на Арсинои, тъй като Птолемей Филаделф пожелал по този начин да почете паметта на своята сестра и съпруга Арсинои.

Папирусите, намерени в околността, свидетелстват за район с артистичен вкус и пищен начин на живот, утвърдили се по време на династията на Птолемеите, потомците на военачалниците на Александър Македонски, заселили се в Египет. Завоевателските походи на Александър Велики в Африка и Азия не са довели до еднопосочно общуване. Движението на идеи се осъществява и в двете посоки. Тук преливането на Изтока и Запада намира благоприятна почва, върху която разцъфва ново изкуство. След завладяването на Египет от македонските войски се формира нова политико-културна ситуация. Създава се мултирасова средна класа, която се занимава с държавната администрация, търговия, занаятчийство, но и с изящна словесност и изкуство. Древноегипетската религия съдържа цял комплекс от магически науки, върховен синтез на които представлява "Книга на мъртвите на древните египтяни". Това е пространен кодекс от магически предписания, чиято цел е да бъде успешен пътеводител на мъртвия в подземния свят. Всичко, от което туристът най-силно се възхищава в Египет, е свързано със смъртта. Очарованието на страната по крайбрежието на Нил се крие в нейните некрополи. Цялото египетско изкуство представлява дълъг ритуал за надмогване на смъртта. Митичният Хермес Трисмегист, най-древният египетски философ, александрийските алхимици, халдейските свещени писания, дори неоплатонизмът са плод на източната магическа методология. Така възпроизвеждащата образа функция на фаюмските портрети, вписваща се в култа към Озирис и неговото възкръсване, трябва да бъде разглеждана в рамките на този магически начин на мислене.

Тези художествени произведения са напълно неизвестни до 1615 г. Тогава и римският благородник и пътешественик Дела Вале, отличен познавач на древните езици, история и география, рожба на хуманизма на късния Ренесанс, пръв открива в Саккара мумии с портрети върху тях. Минавайки през островите на Йонийско море, Цариград, Родос и Кайро, той продължава към платото Саккара, наречено "Долината на мумиите", където се простира огромният некропол на Мемфис. Към края на ХVI век преминаването през Саккара е задължително за всеки пътешественик. Древният некропол е смятан за най-добрия източник на прах от мумии, който, според предписанията на Авицена, представлява уникален лек срещу "възпаления, екземи, счупвания, натъртвания, парализи, мигрени, епилепсия, кашлица, сърцебиене" и др.

Теодор Граф, австрийски търговец, вече станал прочут след продажбата на голяма партида папируси от древната провинция Арсинои (днешният Фаюм), започва да закупува портрети от египетските си доставчици. През август 1887 г. купува от един гръцки антиквар в Кайро значителен брой портрети и заявява, че произхождат от разкопки в селцето Рубаят във Фаюм, където вероятно се е намирал некрополът на Древна Филаделфия. От разкази на очевидци става ясно качеството на тези разкопки: през март 1887 г. фелахи разграбили цял некропол, търсейки нитратна сол, естествен тор за техните ниви. През нощите, уплашени от студа и пустинята, палели огньове с изобилието от портрети, които били измъкнали от полузаритите гробници и камери, както и дървени надписи, съпроводени от цели мумии. Новината за колекцията на Граф се разпространява със светкавична бързина из Европа. Английският археолог сър Уилям Петри, който още от 1880 г. бил започнал разкопки в Египет със значими открития, решава да посвети зимата на 1888 г. на некрополите около столицата Арсинои и пирамидата в Хавара. Петри бил пионер на научната археология, не обичал мъглявостите и описал с изключителна точност условията, при които е намерена всяка находка.

През осемдесетте години на миналия век купища портрети се появяват в Европа и отначало плахо започва тяхното проучване. От законни и незаконни разкопки пристигат нови и нови образци, които пълнят музеи и частни колекции. Откриването и представянето пред европейската публика в края на миналия век на голям брой портрети, открити във Фаюм, прави силно естетическо впечатление. За пръв път преносими произведения на древната живопис, картини върху дърво, от онези които Плиний и други древни автори споменават, виждат бял свят. През август 1914 г. един млад учен с блестящи постижения, Адолф Райнах, пада убит в битката при Ардените. Приживе успява да издаде в превод и с коментар всички цитати на древногръцки и латински автори, посветени на фаюмската живопис, и да систематизира в каталог приблизително 400-те фаюмски портрета, известни дотогава в Европа. Чичо му, Саломон Райнах, патриарх на знанията за древността, пише в студията си "Египетско-гръцките портрети": "... пред много от тях имаме силното усещане, че сме се озовали в обстановка, също толкова космополитна, както тази в днешно Кайро или Александрия... Сякаш разпознаваме буйния и войнствен римлянин редом с египетския фелах с негроидни черти, младия изкусен левантинец до бледия и изпиван от страсти грък." Известно е, че от рядко населена по времето на сестрата и съпруга на Птолемей Филаделф Арсинои провинция, Фаюм става обект на активна колонизация след епохата на Птолемеите и по времето на римляните. От 200 000 жители, които провинцията наброява в началото на християнските векове, тя се изпълва с процъфтяващи градове, гъсто разположени в оазиса, три четвърти от които несъмнено са с чужд произход.

Онова, което още от самото начало впечатлява специалистите, е родството на фаюмските портрети със съвременната живопис, реализмът, с който изобразяват чертите на образите, тяхната обемност и "триизмерност", постигната с помощта на светлосенките и техниката на рисуване с разтопен восък (енкавстика), която напомня съвременната техника на масления портрет. Точното определение на тези продукти на живописта поставя специалистите в неловко положение. Те, разбира се, не са изцяло египетски портрети, при все че изглеждат неразривно свързани с традицията и култа на египетското погребално изкуство. Египетски, елино-египетски, елинистично-римски или римско-египетски, датиращи от първите християнски векове, са тези творби? За да бъде обяснен техният произход, трябва да се върнем назад към развитието на портрета в трите географско-цивилизационни ареала - Египет, Елада и Рим.

По всяка вероятност египетският портрет води началото си от форма на погребалното изкуство. Изображението на мъртвия, заместващо неговото тяло, трябва да послужи като убежище - подслон за душата му, осигурявайки му по такъв начин вечен живот. От епохата на Средното царство (2260-1570 г.пр.н.е.) египтяните започват да разширяват употребата на портрета и да поставят статуи-портрети в храмовете или като култови дарове. Преобладаващо е идеализираното стандартно изображение. В своята история на гръцката живопис, в 35-а книга на неговата "Естествена история", Плиний Старши посочва данни за ранната поява на портрета в гръцкото изкуство. Разцветът на портретното изкуство, започнал през IV в.пр.н.е., продължава през цялата елинистична епоха.

В Рим това изкуство е свързано изключително с култа към предците. Тук обаче неговият характер не е метафизичен, както в Египет, а преди всичко социален и политически. Образите на предците увековечават правата на една обществена класа, тази на патрициите, както и ценностната система, която тя представлява. По-късно, през I в. от н.е., правото да притежават изображения на предците е предоставено и на други обществени класи. В Египет преди династията на Птолемеите не съществува живопис с техника на енкавстика. Онова, което отличава тези портрети от аналогични творби през същата епоха, е духовността, която излъчват, пламъкът на вечността, която свети в техните погледи, дължащ се на предназначението им като надгробни портрети, последно убежище за душата.

От погледа на фаюмските портрети извира печал, далеч надхвърляща ритуалното безметежие на посмъртните маски на фараоните. Обитателите на египетската провинция Арсинои през елинистичната епоха не са така самоуверени. От старото разбиране на космоса човекът сега преминава към търсенето на ново верую в лабиринта на религиите. Вдълбаните дълбоко очи на Сфинкса и зениците на фаюмските портрети се взират в един и същи пейзаж, но тяхното изражение е съвършено различно.

Пътешественици, търговия, колекционери, историци и критици на изкуството, писатели и университетски преподаватели се занимават от 1615 година до днес със загадъчните портрети. Сред тях са и трима художници - Г. Царухис, руснакът А. Стрелков и гръцката художничка Ефросини Доксиади, които виждат във фаюмската живопис свръзващата брънка между античното гръцко и византийското портретно изкуство. Хилядите лица с венци, обеци, огърлия, украшения и грим, с дълбоки втренчени зеници, никога не са били събирани в един музей, както е мечтаел Петри. Те са пръснати из различни колекции и музеи. В Гърция фаюмски портрети могат да бъдат видени в Националния археологически музей в Атина и в музея "Бенаки".

1995 година с право може да бъде наречена "година на фаюмския портрет", тъй като през нея, освен задълбоченото и превъзходно илюстрирано изследване на Ефросини Доксиади със заглавие "Мистериозните фаюмски портрети", в Германия и САЩ са издадени още две значими книги, анализиращи древната живописна техника.

Албумът с текст от Е. Доксиади обаче може да бъде разглеждан като музей и прелиствайки страниците му, си спомняш думите на Флобер: "Меланхолията на древните е била по-дълбока от тази на съвременния човек... Без викове, конвулсии, изразена само от замислената неподвижност на образа." Андре Малро пише, че в погледа на лицата, изобразени във фаюмските портрети, сякаш гори кандилото на вечен живот. "По начало това са творби, с които общуваш, влизаш в диалог", смята Е. Доксиади.

Томът от 250 страници на Е. Доксиади, издаден от лондонското издателство "Темз енд Хъдсън", с изобилие от цветни и черно-бели илюстрации обогатява знанията ни за фаюмските портрети, от раждането на първите от тях през епохата на Птолемеите през III в.пр.н.е. до последните образци, изработени към края на римското владичество в Египет, предимно в долината на Нил. Според авторката, фаюмските портрети представляват "най-значимата кавалетна живопис, съхранила се до наши дни, от Древния свят".

Тези, около 1000 портрета на жени, деца, мъже, дълго време били пренебрегвани и презрени. Египтолозите не се занимавали с тях, тъй като те принадлежат на гърците в Египет. Фаюмските портрети са нарисувани върху дърво или ленен плат с техниката енкавстика или темпера. Върху някои от саваните, намерени в Антиноополис, личи използването и на двете техники. Техниката на рисуване с разтопен восък се появява още от класическата епоха като подходящ метод за реалистично изобразяване. Цветовете се избират и нанасят с голяма бързина - нещо естествено, когато разредителят е разтопен восък.

Културно събитие от международна величина през 1998 г. в Гърция ще бъде изложбата на фаюмски портрети под наслов "От фаюмските портрети до началото на византийската икона". Тя ще бъде показана в град Ираклион на остров Крит от 21 май до 17 юни. Организирането на изложбата представлява лично постижение на Никос Янадакис, настоятел на библиотека "Викелиос" в Ираклион, организирал и изложбата, посветена на Доминикос Теотокопулос (Ел Греко) и критската иконописна школа. Ще се проведе и научен симпозиум, изследващ връзката на фаюмската живописна техника със зората на византийската иконопис. Изложбата ще бъде показана и в Атина, в музея "Бенаки", както и във Византийския музей в Солун от 20 юни до 21 август. Научен консултант при подготовката на изложбата ще бъде Е. Доксиади. Основната част от експонатите на изложбата ще бъдат заети от колекцията на Британския музей, а останалите ще бъдат предоставени временно от музея "Петри", Националната галерия в Лондон, музея на Итън, Лувъра, музея "Бенаки" и манастирската обител "Св. Екатерина" в планината Синай, Египет.