Марки
ОВЧАРЧЕТО, ЛАМЯТА И ВЕЧНАТА БУЛКА
Юлия ТОДОРОВА
Любопитна, предизвикателна, а и много трудна се оказва
тазгодишната тема на серията Еuropa. Вече седма година Европейската
конференция на администрациите на пощите и далекосъобщенията (СЕРТ)
определя обща тема, по която страните членки издават по две марки
с обединяващия знак Еuropa. В брой 5/1996 на сп. "Европа
2001" беше представено българското участие в миналогодишната
тема "Бележити жени".
През настоящата година серията Еuropa излиза с темата "Митове и легенди". Митологията на европейските народи има общи индоевропейски корени, митологичните образи идват от едно първоначално, праисторическо време и затова твърде условно може да се определи техният етнически или географски произход. Но кои да бъдат легендите, които са характерни, български, които ни идентифицират като етнос и са наш безценен дар за съкровищницата на европейските митове и легенди?
В Комисията по маркоиздаване към Комитета по пощи и далекосъобщения се обсъждат различни идеи, но като окончателно решение се приема предложението на фолклориста Георг Краев, като консултант по темата, и известната ни художничка Текла Алексиева, автор на десетки български марки.
Те се спират на българския вариант на легендата за Св. Георги и на митологичния образ на Баба Марта.
Според легендата Св. Георги е бил овчарче. Веднъж, както си пасял стадото, чул детски плач. На края на гората видял да лежи бебе, което неспирно плачело. Тогава той се приближил, откъснал две листа от най-близкото дърво и му закрил с тях очите. Детето тутакси се успокоило. В този миг обаче от гората излязла майката самовила, огромна и страшна, а гърдите й били пълни с мляко и толкова големи, че ги носела преметнати през раменете си. Втурнала се да убие овчарчето. Тогава детето проговорило: "Недей, майко, той ми направи добро - закри ми очите и слънцето вече не ме мъчи." Самовилата се спряла и за благодарност дала на Георги да бозае от големите й гърди. за да добие юнашка сила и храброст. А по-нататък:
И от едната глава бликнало жито, от другата - мед, от третата вино. На марката за разпространение в Европа Текла Алексиева е изобразила Св. Георги като момче, вдигнало меч над трите отсечени глави - изображение, твърде различно от каноничното на конник, пронизващ с копието си навития в краката на коня му змей.
Митологемата за Баба Марта тръгва от Кибеа, от Персия. Образът е много древен - затова е и наситено сексуален. Баба Марта е "баба" не защото е стара, а защото предвещава раждането в природата, стои на границата между живота и смъртта, бди над живота, младостта и здравето. Лицето й наполовина се смее, наполовина плаче - когато види девойки, млади булки, сватби и кръщавки е весела, когато види стари хора, болести и погребения, се мръщи. Текла Алексиева е първата, която рисува Баба Марта в нейния митологичен вид - като вечната булка. С класически надиплени бели поли, с пищна гръд, с вдигнати като на критска богиня ръце - с червено-бяло сватбено знаме в лявата ръка и наподобяваща змия мартеница в дясната.
И двете марки са орнаментирани така, че напомнят страници от българските средновековни маноскрипти - винетките са взаимствани оттам.
С последната си работа в маркоиздаването Текла Алексиева се доказва като изключителен майстор график и илюстратор, задълбочен познавач на историята и културата, владееща до съвършенство детайла, умееща да превърне незабележимото късче хартия в ювелирна миниатюра.
Двете марки са отпечатани. За деня на валидирането им художничката изработва проектите за първодневен плик и печат. Върху печата е изображението на луна и слънце, релеф върху южната надвходна врата на църквата "Св. Богородица" в Хасково от 1837 г. Пликът е илюстриран с широко застъпения в митологията на българите дуалистичен образ на змея.