На живо
ХРИСТО ДЕРМЕНДЖИЕВ: "Трябва да си направим държавата и народа отначало"
Едно интервю на Виолета ЦВЕТКОВА

Христо Дерменджиев е човекът, когото през последните години хората свързват най-вече с дебатите около българския герб. От 1990 г. насам той не се уморява да обяснява смисъла на всеки елемент в държавните знаци и символи. Това не е случайно. Той е най-добрият български хералдик. Вече тридесет години се занимава с тази малко позната наука. Член е на трите големи световни организации - на Световната академия по хералдика, на Кралската академия по хералдика и на Международния институт за орденски науки.

Автор е на над 300 научни труда - статии, студии и монографии у нас и в чужбина, в областта на феридиката, фалеристиката, висшата история и история на изкуството.

- Г-н Дерменджиев, хералдиката не е популярна наука, какво Ви накара да й посветите толкова години от живота си?

- Всичко започна от 1967 г. Още следващата година се появи първата ми публикация. Привлече ме едно съобщение за проекти за герба на Княжество България, които се оказа, че не са публикувани. Прочетох публикации по темата на Иван Клинчаров и на Иван Стойчев (и двете са преди 1946 г.), които съдържаха някои неточности. Тогава реших да се опитам да направя нещо. Публикувах ги. След това попаднах на сведения за съществуващи материали за българския герб в Югославия и Германия. Така през 1969 г. заминах за западната ни съседка и работих в архивите на Белград, Нови Сад, Загреб, Дубровник, после продължих в Будапеща, Дрезден и Берлин. Открих много интересни материали. В продължение на осем години събирах всичко, което можеше да се намери извън България, тъй като у нас сведенията са много малко. Онова, което открих, е от Средновековието и от по-късните ХVIII и ХIХ век. Получи се нещо доста интересно, което постепенно заприлича на книга. Тогава сключих първия си договор с издателство "Наука и изкуство". По предварителни изчисления текстът трябваше да е около 200-250 страници и 30-40 илюстрации. Обемът обаче надхвърли 615 страници, а илюстрациите станаха над 300. Направихме нов договор и от този миг започнаха мъките на моя труд.

- Защо?

- Защото по известни причини първо ме накараха да сваля гербовете на Македония. Казах им, че няма да стане, че ще изтегля ръкописа си и така всичко приключи. След две-три години нещата около Македония се поразминаха и казаха: "Давай го, почваме да го работим". Тогава назначиха нови рецензенти - седем души, от които един академик, един член-кореспондент на БАН, а останалите професори. Няма такъв случай! Един от тях казал, че трябва да бъдат свалени гербовете от 1878 г. до 1946 г., т. е. целият период на Княжество и Царство България. Пак не се съгласих и изтеглих ръкописа. Минаха още години и решиха да го публикуват в истинския му вид. В това време пък взе да се сменя гербът и аз отново изтеглих ръкописа, за да мога да го допълня с новия държавен знак. Така до днес. Сега чакам новият парламент да реши най-сетне въпроса, да допълня главата за периода 1990-1997 г. и дам книгата за печат.

- След близо две десетилетия?

- Да и още осем години работа преди това - половината от живота ми е минал с този ръкопис. Книгата отдавна можеше да е излязла, но аз компромиси с нея не бих направил, защото не бих искал да се променя историята. Защото утре никой няма да попита кой е бил рецензент, а кой е авторът. Никога не бих се съгласил да излезе както ми диктува някой, а не както съм искал да я напиша. С манипулиране на историята не бих се съгласил.

- Не мислите ли, че българинът не знае, че науката хералдика е точна наука, че дава определена информация за историята на един народ?

- Българинът въобще не ги знае тези неща и ще ви кажа защо: в края на 70-те години в телевизията направиха един филм за българския герб. Имаше анкета със случайни хора и се оказа, че никой не знае какво точно има на националния ни герб. Викат: "Абе някакво лъвче, нещо пише..." Ако един човек не си познава съвременния герб, какво тогава да говорим за история. Нашият народ не си познава нито символите, нито историята, нито традициите.

- Ако погледнем в исторически план, какво говорят за нас българските гербове?

- За една 600-годишна неизменна и непрекъсваща традиция. В крайна сметка това са два факта. Знаете ли например, че в ръкописа на Грюненберг е даден гербът на Турската империя, в него са включени гербовете на Румъния, Сърбия, Византия, но няма герб на България. Той е даден отделно като на самостоятелна държава. И второ: в по-голямата част от западноевропейските карти от ХVII и ХVIII век са дадени гербовете на България. Пише "Герб на Кралство България", въпреки че тя не е никакво кралство по това време. И ако човек не е запознат с историята на Балканите от това време, би си помислил, че България е независима държава. Ето, това е непрекъснатата традиция, това е интересното, то е изключителен феномен.

- Вярвате ли, че новият парламент ще реши най-сетне проблема с новия ни герб?

- Очаквам и се надявам. При това се надявам да се възстанови и гербът от 1930 г., така както това направиха руснаци, поляци, унгарци, чехи. Каквото и да бъде направено, нямаме художник, който да направи нещо по-стойностно от него.

- Вие защитавате тезата, че един герб трябва да е красив?

- Да, той трябва да е красив, да е представителен, защото е визитната картичка на една държава. Той говори за традиции, за минало.

- А как гледате на схващането, че в края на ХХ век формите трябва да се опростят и да се избавим от всички заврънкулки?

- Ако сега за първи път се прави един герб, могат да се търсят някакви модни течения, други графични решения. Тогава може да бъде оправдано подобно нещо. Но когато имаме 600-годишна традиция и имаме един от най-хубавите гербове в историята на световната хералдика (казвам го без притеснения) - ще бъде абсолютно кощунство да търсим тепърва нови форми и решения. Хералдиката се подчинява на определени принципи и те са задължителни за всеки държавен герб. Повече от показателно е, че Русия възстанови имперския си герб и всеки може да види колко красиво стои в техния парламент.

- Можем ли да говорим, че хералдиката е точна наука със свои закони?

- Тя е много точна наука. В нея има канони като в математиката. Както в математиката 2 и 2 прави четири, а не пет или три, така и в хералдиката задължително трябва да се спазват определени изисквания. Никой не бива да си позволява волности с теоретичната хералдика и с практическата й реализация. Това го правят само страни като нашата, където всичко е възможно.

- Как гледат колегите Ви в чужбина на факта, че все още нямаме герб?

- Не съм разговарял, но това наистина е прецедент в световната практика. 600 г. имаме герб, а сега изведнъж се получи една дупка. Ние сме единствената страна без държавен герб. Това показва що за народ сме, що за нация сме и най-вече що за парламент имаме. И не е само това. Години наред се занимавах с реформата на символиката в армията. Маса неща се изработиха, но просто от нежелание не се дават и не се носят. Стоят в складовете. А през 1993 г. на едно съвещание в Будапеща видях, че всички армейски символи са сменени, а новите са в старата традиция на унгарските нагръдни знаци. И още един пример: Хърватия, която от броени години е самостоятелна държава, само за две години, докато воюваше, изработи цялата си символика и издаде луксозен албум с тях. А ние с претенциите и приказките за стара държава 7 години не сме направили нищо.

- Имате много други занимания, разкажете за тях.

- Цял живот съм се занимавал с писане. Освен ръкописа за гербовете, имам още 3 готови за печат книги. Едната е за живота и творчеството на Христофор Жефарович. Другата ще се нарича "Българска вотивна пластика и амулети", а третата е монография за Петър Парчевич. Имам и други започнати неща - за политическата дейност на цар Борис III в периода 1934-1946 г. и т. н.

- Често бягате от София, в провинцията ли работите?

- Да, когато наближи време да се пенсионирам, реших, че е добре този момент да ме завари с къща на село. Избрах си Стрелец на 27 км от Горна Оряховица. Купих стара къща на 100 г. и там бягам, за да работя. Ето, наскоро за месец и половина написах 170 страници.

- Как гледат на Вас местните жители?

- Много добре. Струва ми се, защото успявам да разговарям с всякакви хора, винаги си намираме теми. Хората в това село са невероятни - откровени, добри, не съм вярвал, че все още има такива българи. Мисля, че ме обичат. Плюс това моята къща е най-стара и всички от околните 3-4 къщи са родени или са израсли в нея. Затова ме имат за свой роднина.

- Кои са нещата, които Ви радват и натъжават в днешно време?

- Радва ме това, че човек вече свободно може да си каже всичко, което мисли, без да го е страх, че ще го грабват и ще го откарат нанякъде. Не ме радва обаче това, че затънахме в едно блато, от което трудно ще излезем. Ние не знаем как ще излезем.

- Като човек, който се рови в историята, забелязвате ли някаква цикличност в развитието ни?

- Да, говорят се такива неща. Но в тези 7 години аз не виждам никаква повторяемост, освен в един-единствен момент - тези партийни боричкания и партизанщини напомнят точно периода след Освобождението. Неслучайно когато партиите са извадени извън закона, само за 5 години България от последно отива на осмо място в Европа и на първо на Балканите. Това никак не е случайно. И политици, и всички останали трябва най-сетне да разберат, че не е важно кой ще яхне коня и ще управлява. Тази държава трябва да се прави наново. Това е въпросът.

- Какво ще пожелаете на поколението на Вашата малка внучка?

- Да не преживеят това, което преживя моето поколение. В края на 80-те надеждите ми бяха за поколението на сина ми, казвахме, че децата ни ще живеят по-добре. Сега надеждите са за внуците. И съм оптимист само дотолкова, доколкото се надявам да се намерят нови хора, които да кажат най-сетне, че е дошло време да започнем да правим своя народ от самото начало, от най-малките. Другото е изтървано.