Пеещият камък
Намериха го на двора
край дебелата лозница
внесоха го вкъщи
омотаха го в одеяло за да не му е хладно
пееше безгласно
прилепиха уши и слушаха движението на небето
изсипало се от невидимото
тогава разбрахме
звука на камъка
|
|
Хляб
Хлябът е дъхаво нещо
докосваш мекотата му
с очи да го изядеш
Хлябът който носиш под мишницата
започва да ти ухае чак на другата улица
дори минувачите го усещат
И когато си сит и гладен хлябът мирише
а топлината влиза в устата ти
мислиш си колко голямо е това богатство за света
мислиш си че никога не искаш да се разделиш с него
Затваряш се вкъщи
и потъваш във най-сладките мигове
на уханието на хляба
разбираш
какво е божествено
|