Автор на стихосбирките: „Третата ръка”, „Забравени облаци”, „Място за човека”, „Цветята на скрежа”, „Звън на време”, „Внимание: котки!”, „Гълъбът пред моя прозорец”, както и на есеистичните книги: „Земята на живата вечност”, „Приумици”, „Черната кутия”, „Сънят на разума” и др.
Той е професор по английска литература в Софийски университет „Св. Климент Охридски”. Литературоведските му изследвания включват издадени у нас и в чужбина книги върху лирическата и драматическата поезия на английския ренесанс. Превел е на български език класическите поетични творби: „Кентърбърийски разкази” на Джефри Чосър, „Изгубеният рай” на Джон Милтън, „Хамлет” на Уилям Шекспир, „И смъртта ше остане без царство” на Дилън Томас и др.
|
Свободата и хлябът
не са врагове,
но не са и приятели.
Виждал съм
как се разделят -
всеки по своя пътека,
без да си кажат
довиждане.
А тълпата
остава на кръстопътя
и се чуди
след кого да поеме.
Коситба
Надолу по баира слиза селянинът.
От едната му страна е сянката му,
от другата е кучето.
И двете - черни.
Само той е
пълен със слънце,
натежал
от цял ден слънце.
По баира слиза слънцето,
облечено във селянин.
Ливадата златее окосена
над него там.
И мъничко -
в косата му.
|
|
Всичката болка и страх
След мен
мина колата,
прегази мястото,
на което бях преди миг,
пресичайки булеварда.
Не ме заболя -
мен вече ме нямаше там.
Чух само съсък
на колела по асфалта.
Така ще бъде навсякъде,
когато си тръгна.
Каквото и да ме сполети,
аз вече не ще бъда там.
Ще оставя при вас
всичката болка
и страх.
Разграничение
Да имах самочувствието ти!
Как ли бих се почувствал?
Не мога да си представя.
Особено когато усетя,
че ходя по въздух.
Бих пропаднал навярно.
Бих падал,
додето опра стъпалата си
на твърдо.
Аз съм земероден.
Повдигам глава и те виждам
как се рееш в небето над мене,
сякаш имаш крила.
Не изпитвам завист,
както бучката пръст
не изпитва завист към облака.
Тук съм добре.
Тук е моят
периметър на действие.
Желая ти
твоето щастие.
|
|
