Хюсеин Мевсим е роден на 07. VII.1964 г. в с. Козлево, обл. Кърджали, в семейството на тютюноработници. Средно гимназиално образование завършва в Момчилград, а висше - българска филология - в ПУ “Паисий Хилендарски”.
От края на 1991 година се установява да живее в Истанбул, където започва да се занимава с туризъм и преводачество. Автор на стихосбирката “Открехнат прозорец”. През 2002-ра защитава кандидатска дисертация за еничарските песни в българския фолклор в Института за социални науки към Анкарския университет. Понастоящем е асистент в Катедрата по български език и литература на Факултета по език, история и география към същия университет и работи над докторат на тема “Българската литература в Истанбул - Истанбул в българската литература”.
Занимава се с преводи от български, турски и руски език.
|
Послание на скалата
От гордата самота -
не ща и спомен...
По дяволите и вярната сянка
по целия ми ръст -
клюнът му не побира семе...
... за да се превърна
в благодатна пръст...
•••
Вятърът така и не прие
поканата ми
за топъл и уютен подслон...
Открехнатият прозорец
сякаш е капан за него...
Каква вярност към крайпътния клон...
•••
Отсрещните долини
десет пъти ни предупредиха...
А ловецът гръмна само веднъж.
•••
Звездите останаха
без една -
(стръмна е
небесната бездна).
Но от това
не стана по-тъмно...
|
•••
От солените целувки на вълните
горчат устните на брега...
Такава обич ми обещай сега...
•••
Паркът се дави в жълтото море...
Кой сламка спасителна ще му подхвърли -
птиците имат гнезда и на юг,
дълбоко в корите са червеите...
Навярно един старец
Ще се притече с бастуна си...
•••
И все така -
зелена и стипчива -
остани на времето в клона...
Даже, когато в късния залез
дойда с устни да те набера...
Узрелият плод
гние на пазара...
|
|
