Kостас Монтис е роден през 1914 г. във Фамагуста. Участва още като ученик в борбата за независимост на Кипър срещу колониалната власт. Завършва право в Атина. Не е упражнявал професията на юрист, тъй като не му го позволява тогавашното английско правителство. Работил е като преподавател, журналист, държавен служител.
Автор е на 30 стихосбирки (издадени между 1934 и 1996 г.), на пет сборника с разкази и на романа “Господарят Батиста и останалото”. Писал е текстове за театъра и е превел на кипърски диалект пиесите “Лизистрата” и “Мира” на Аристофан.
Книгата, която го прави известен и го налага като един от най-значимите гласове в съвременната гръцка литература, е стихосбирката “Мигове” (1958 г.). Монтис създава собствен, уникален стил в поезията, където уроците на Кавафис и лаконичната изчистеност на изказа в древната епиграма се съчетават с един осъзнато детски, овладяно наивистичен поглед към света и малките неща от всекидневието. Именно малките неща създават големите открития в поезията му. Фокусира вниманието си върху мимолетното, отсеначното, почти незабележимия детайл, върху всеизвестното и повторяемото, откроявайки го, рамкирайки го и придавайки му стойността на философско прозрение.
Носител на множество награди в Кипър, в Гърция и по света, както и на титлата “Poet Laurete”, присъдена от “World Academy of Arts”. През 1997 г. получава званието “Doctor honoris cauza” от Философския факултет на Кипърския университет. През 1999 г. е предложен за Нобелова награда.
Поетът Костас Монтис почина на 2. III. 2004 г., малко след навършването на деветдесетгодишнината си.
Протагор, синът на Демотел
Подарено на сър Антъни Идън
Протагор, синът на Демотел,
млад и с бъдеще оратор в агората,
ги беше убедил безпрекословно да отхвърлят
иначе съвсем разумното и справедливо
и толкова учтиво изложено и със смирение
искане на аматунтийците,
и не защото би било сериозна загуба,
ако Саламин направеше една отстъпка,
а защото, въпросът бе, както им каза,
че аматунтийците ще свикнат с това да имат искания
и тъй начесто и безспир
ще предявяват все нови и нови,
все по-малко разумни и справедливи,
все по-малко със учтивост и смирение изложени.
Това бе възглед убедителен и силен,
показващ виртуозност в политиката
и саламинците веднага го приеха.
Но за тяхно и на Протагор нещастие
(каква злочестина, при първата му още реч!),
миролюбивите и кротки аматунтийци,
които нивга и за нищо не бяха вдигали оръжие,
този път - и странно как
по повод толкова нищожно искане -
решиха да се борят.
И така всесилните граждани на Саламин,
при все че нямаха, разбира се, защо да се страхуват
от подобен сблъсък,
силно се обезпокоиха,
защото - дългият им опит го подсказваше -
разбраха, че ако аматунтийците усетят,
че не е чак толкоз трудно да се бориш,
дори да бъдат победени, отново ще опитат
и все по-често срещу тях ще се бунтуват
дали след всяко ново искане,
дори най-дребното,
дали дори и без да има искане.
И какъв ли пример ще дадат на другите.
Затова и кариерата
на Протагор, сина на Демотел,
безславно свърши още със започването си
и трудно днес ще срещнеш неговото име
дори във второстепенните текстове
от древен Кипър.
Сърцето
Защо го затворихме в най-дълбоката вътрешност,
да удря по стените,
усещайки,
че там навън нещо се извършва,
усещайки,
че там навън нещо се провежда в негово отсъствие.
Петли
На поета
Тасос Стефанидис
с много обич
Ние общоизвестните “хора”
кога сме се събудили сутрин като тях
да посрещнем слънцето,
ние общоизвестните “хора”
кога сме се събудили сутрин като тях
да крещим с цяло гърло за слънцето,
да прегракнем за слънцето,
да ни чуе цялата махала.
Тези есенни листа
Тези есенни листа, които покриха земята,
ако можеха да не падат тъй безразборно,
да не падат с такава апатия,
да не бъдат толкова обърнат гръб,
толкова вдигнати рамене,
толкова край.
Въпросът е...
Не възразявам, може би да имаш право,
че “по-добре е да не дойде влакът”,
че “по-добре е да останем”.
Въпросът е обаче,
че на мястото, където се намираме,
се чакат влакове,
въпросът е, че точно това място
е мястото за чакане на влакове.
Спомени
Колко по-хубави ставате, когато се отдалечавате,
колко се отдалечавате, когато ставате по-хубави.
|
