архив  arhive  |   |  за нас about us  |   |  за контакт contact  |   |  литарт litart  |   |  ателие atelier  |   |  фотоателие fotoatelier	| |    търсене

назад АНА ЛУИЗА АМАРАЛ Родена е през 1956 г. в Лисабон. Завършва Литературния факултет в Порто (където живее), специалност “Германистика”. Защитава докторска дисертация върху Емили Дикенсън. Преподава английска и американска литература. Член е на ръководството на Португалската асоциация за англо-американски изследвания и на Португалската асоциация за сравнителна литература. Член-изследовател е в Центъра за социални проучвания към Университета в Куимбра. Поетеса и детска писателка. Превеждана е на 9 езика. Участвувала е в литературни конференции в САЩ, Франция, Германия, Испания, Холандия, Колумбия, Аржентина и другаде. Произведения: поезия – “Майчица на същността” (1990, 1999), “Неща за заминаване” (1993), “Епопеи” (1994), “А много са пътищата” (1995), “Понякога раят” (1998), “Образи” (2000), “Измислици” (2002); детска проза: “Гашпар”, “Различният пръст и други приказки” (1999). Тайни формули Животът, който си измислям по хартията е толкова цирков, като този динозавър, за когото говорих веднъж Формулата: тайна, добре съхранена. Трапец необходим, една струна, опъната оттука до там и липсваща мрежа, тъй както е отсъстващ обичайния плам (Но основното е в обувката: краткотрайна и лъскава, лекота на стакато, украсено със звезди - и със люспи) На изток от рая По-рано да бъда аз всичко и свободен, отколкото добър, но смирен. Тъй мислеше Каин, така той постъпи. А изтокът му бе определен: земя бе на хиляди наказания, на трудни реколти; на повече пот Само след това той откри, че слънцето там изгрява, и може да говори за всичките неща Първият говор И после здраво да хванеш мисълта сякаш това е една ябълка И с нея да тръгнеш за първото човешко изграждане: мълчаливо изобретяване на словото върховно могъщо изкуство на лъжата Пресъздаване Накрая форма да дадеш на това което е било бездейно, на това което е било аморфна маса в началото И минавайки през тайнствени пътувания да създадеш тялото да му предложиш дом: не само с любов и с приятели се живее: но също в уединение отвъд самотата горе