Звездна нощ (ĐÊM SAO SÁNG)
Звездите в своето изкачване нагоре
създават повече дълбочина на свода.
Реката Сребърна1 е с брегове студени
и там е Мостът, построен от ято врани2.
Напразно търся шапката ти, Дух на Жътви3,
аз виждам Патица в пространството да плува.
Вечерната звезда напомня твоя поглед,
в момент на отпътуване сълзи премрежил.
|
|
Полярната звезда с най-живия си блясък
искри великолепно в края на небето.
И ти, на юг от седемнайсетия паралел,
от колко време вече все ги съзерцаваш!
Звездите многобройни и сияйни светят
над нашата родина, без да я разделят.
Понякога небето е забравило звездите;
аз нямам нощ, в която да не бдя за тебе.
12.01.1959 г.
|