Роден през 1952 г. в Пасвалис, Северна Литва. Учи журналистика и литовска филология във Вилнюския университет. Работил е като университетски преподавател, в културни и литературни издания, в това число и във вестника "Literatura ir menas" ("Литература и изкуство"). От 1996 г. се занимава изключително с литературно творчество. Член е на Съюза на литовските писатели и на литовския ПЕН клуб. Има над десет поетични сборника, есеистични сборници, преводач е на поезия и проза от Хърватия, Франция, Латвия, Полша, Сърбия, Русия, Украйна и др. През 2002 г. получава украинската държавна награда "Тарас Шевченко" за високохудожествените си преводи на литовски на украинска поезия. За пръв път публикува през 1974 г., а първата му стихосбирка "Докато светкавицата се движи" остава в архивите на издателствата цели седем години, заради "идеологическа и творческа незрялост". В годината, в която излиза - 1983 г., тя е наградена за най-успешен поетичен дебют, а през следващите години Бразюнас получава десетки други награди за поетическото си творчество. През 2002 г. Владас Бразюнас получава и първа награда на националния поетичен конкурс, организиран под патронажа на президентството по случай 750-годишнината от създаването на Литовската държава, а през 2003 г. поемата му е публикувана и в самостоятелна книга.
Стиховете му са преведени на десетки езици, включително и на български (Владас Бразюнас. Поезия. ИК "Нов Златорог", 2005).
Поетическият стимул за Владас Бразюнас е балтийският дух. Поетът се слива с традицията, обновявайки я, вдъхва свежест и живот в литовското слово, преработва народни мотиви и утвърждава красотата на родния си край. За поета езикът е и инструмент, и източник на безкрайни възможности. В него е фиксирана паметта на народа, но той трябва да се обновява, да се вливат в него неологизми, съизмерими с духа на новото време. Затова и понятието Европа не носи толкова географско значение, колкото е израз на ново съществуване. Живее и работи във Вилнюс.
(Бел. прев.)
|
***
във Вилнюс, снегът, вечерта,
заблудите на лятото късно,
простете ни за красивото очертание
на усмивката, за крайчетата на пръстите
отдалечени от устните, за деня,
угаснал върху възглавницата,
миглите ти са гъсти метличини,
поточе е слепоочието ти плавно,
тъгата слиза и блъска, вие
паметта с всичко несбъднато -
по следите на недошлия,
тясната снежна бразда е оскъдна
дните
помниш ли ненаписаните ми писма?
забравих чадъра си, почукванията
на един бял бастун по тротоара,
нас двамата, мокри до кости,
и ресниците ти, струящи
в очите ми
и ще ти се отвори
в твоето око памет
не е нашата рижава есен
червените соли в пръстта на Лапония
не се предавай без бой
винаги ще има предатели и предадени
в моето око памет
остри и тревожни викове
плющящите дъждове ни пробождат
чертаят, посочват невъзможности
цветчета, разцъфнали, цъфтящи
в твоето око памет
в моето око памет
остъклени двукрили врати, затворени
всичките в края на живота ни
почукай два пъти по-силно
и ще ти се отвори
|
|
Старецът и морето
старецът се поклони на пръстта
и не каза нищо повече
калинка потърси пътека
в гънката между гърдите ти
боровинката се напълни с кръв
и се превърна в златна ябълка
той закла и одра
напълно черен бик,
изгори вътрешностите, кокалите и месото,
за да спаси Сембиян от поляците
той уби, разфасова и изчисти,
отряза гърдата в дар на морето,
повторно легна и се изправи,
братята го обявиха за бог,
старецът се поклони на пръстта
и беше лишен от реч
светът е трогателен,
непостоянен
като луничките на любимата
Превод: Аксиния Михайлова
|
|
