Истинското име на Фердоуси* е Мансур, а баща му се казва Хасан и живее в благоденствие. Според преданията Хасан разполага с голяма градина и се грижи за поддръжката й. Градината е кръстена Фердоус, като оттам идва и литературният псевдоним на Мансур. Бащата на Фердоуси мотивира сина си да учи и му осигурява всички необходими условия.
Устойчиво явление по времето на Фердоуси е силното влияние на арабския над персийския език, но въпреки че да се говори и пише на арабски тогава е признак за мъдрост и чест, персийският не бива «превзет» от арабския, като в това дело съществен принос има и самият поет.
Д-р Джафар Хамиди характеризира IX и X в. като епохата на турското нашествие на територията на Иран. Проникването на управници от турски произход в държавния апарат на Саманидското царство започва, когато през 995 г. владетелят Нух бен Мансур иска помощ за потушаване на въстание от Сабоктакин, цар на Газнин. Въстанието е потушено, а в знак на благодарност Нух бен Мансур дава на Сабоктакин титлата "насреддин" и прави сина му управник на областта Хорасан. В резултат на отслабената власт на саманидските царе представителите на турските племена успяват изцяло да поемат държавните дела в свои ръце. Трябва да се отбележи, че в края на съществуването си могъщото саманидско царство, което създава добри условия за развитието на културата, се разкъсва от вътрешни противоречия, братоубийства, бунтове и протести. Точно този трагичен безпорядък, характерен за залеза на саманидската епоха, впечатлява чувствителната душа на Фердоуси. Очевидно е трябвало да бъде намерено средище, където да се развее флагът на националната гордост, понеже стремежът на хората към съпротива срещу чуждия нашественик е неминуем. Този център не служи за нищо друго, освен за пробуждане на народа със средствата на епическите произведения. В зората на иранския епос Абулгасем Фердоуси се заема с това дело и в крайна сметка го реализира. Повлиян от поведението и действията на завоевателите, Фердоуси започва да събира разкази и легенди, които преливат от доблест и мъжество, благородство и свободолюбивост. Докато съчинява "Шахнаме", той не се стреми да получи награда от цар Махмуд или признание от другите, тъй като е представител на обикновените граждани на Тус (родния му град) и истинските иранци. Фердоуси се заема с това дело не от финансова необходимост, получил е наследство от баща си и успява да свързва двата края. В продължение на трийсет и пет години си стои вкъщи и пише "Шахнаме", като изхарчва всичко и на преклонна възраст не разполага вече с нищо за продан. Губернаторът на Тус го заплашва, че ще му конфискува малката градина - наследство от съпругата му, и така, за да отблъсне нападките и по препоръка на приятелите си, Фердоуси се принуждава да потърси помощ в двореца на Махмуд.
Фердоуси събира наличните по това време в писмен или устен вид разкази, систематизира ги и ги предава в стихотворна форма. Освен това на негово разположение е и книгата на селянина Данешвар. Пет години след като написва историята за Бижан и Маниже, Фердоуси съчинява първия разказ в стихове - "Феридун и Захак". Фердоуси събира преданията, без да ги видоизменя или украсява, като запазва автентичността на събитията. Той просто преразказва легендите, измислени през неговата епоха, и с тази цел години наред ги компилира и класифицира. При подобен вид разкази повече от всичко друго е необходимо да се обръща внимание на елементите, обуславящи формата им. Съдбата, предопределението, актуалното положение, животът на хората, нравствените противоречия, неразвитата култура, завладяването на света, установяването на тиранията - тези и още десетки елементи също играят основна роля при съчетаването на отделните разкази.
Още една характеристика на онази епоха можем да открием в стремежа на Фердоуси да запази в тайна своите идеи и мисли. При прочита на поезията му проличава, че в продължение на двайсет години той не разкрива пред хората, че се занимава с писането на "Шахнаме". Фердоуси върши това в пълно домашно усамотение и без да се интересува от обществото: "Както упоменах, крих това писание и от Сатурн, Слънцето и Месеца в продължение на двайсет лета и сега не знам кой за тази скъпоценност е достоен и кое накара мен, Фердоуси, с това тайно дело да се захвана." Независимо от това, знаем как след като епосът "Шахнаме" е завършен, той бива отлично приет от широката публика, предаван е от ръка на ръка и е четен с интерес. Не знаем със сигурност дали причината в продължение на двайсет години Фердоуси да живее в усамотение и да пази в тайна делото си се крие в страха му от враговете, или просто е искал да запознае хората със забележителното си произведение едва след като го завърши. Можем единствено да предположим, че скритото писателстване на този поет е повлияно от нестабилното състояние на обществото и държавата през неговата епоха.
* Фердоус означава рай на персийски език.
Откъс от статия в иранския всекидневник "Хамшахри"
Превод от персийски: д-р Хади Азади
|
Сохраб пита Хаджир за имената на иранските юнаци
Блестеше неговият шлем далеч.
И ласото, и всичко бе готово,
да полети, навъсил взор сурово
на хълма близък, откъдето той
видя подробно огнения строй
на враговете. И Хаджар повика
със думите: "Бъди с душа велика,
че кривата стрела не знае цел,
тъй както и човека неумел.
какво те питам - ти ми разкажи
и не мисли, че вярвам на лъжи.
Щом искаш да се върнеш здрав и жив
и сред витязите да си щастлив
най-точно ти ме запознай с войската,
с която вече водя аз войната.
А за това с признателност от мен
ще бъдеш най-богато надарен.
Но ако искаш да ме лъжеш ти,
едва ли някой тук ще ти прости."
Хаджар отвърна: "Щом и ти сега
ме питаш за иранската войска -
ще бъда искрен, мразя аз лъжата,
и точно ще ти обясня нещата,
че свята е за мен искреността -
и ми е чужда, знай, ненавистта.
Нали е правдата навред желана,
а кривдата - ненужна и презряна!"
Откъс от "Шахнаме"
|
|
|
|
