 |
|
| ЛИТАРТ |
стр., бр.6, година XIX, 2012г. |
|
Катеб Ясин е алжирски романист, поет и драматург. Пише на френски език до началото на 70-те години, когато започва да използва в своята драматургия алжирски диалект като разновидност на книжовния арабски език. Неговата "Неджма" (1956 г.) е първият роман в Магреба, който веднага бива признат за класическа творба и до днес е смятан за литературна емблема на нацоналната революция. В този метафоричен разказ за нацията четирима младежи - Рашид, Лахдар, Мурад и Мустафа - гравитират около омъжената Неджма (на арабски - звезда) в търсене на една невъзможна любов и на помирение с родната земя.
Откъс от романа "Неджма"
Току-що измита, Неджма е гола под изпраната си рокля. Тя разтърсва тежката си буйна грива, отваря и наново затваря прозореца. Човек би казал, че се опитва неуморно да прогони въздуха от стаята или поне да го раздвижи. Върху хладната и прозрачна повърхност на стъклото сгушените мухи се оставят да бъдат убити или се преструват на умрели при всяко раздвижване на въздуха. Сетне Неджма подгонва един комар с кърпичката, с която си вее от време на време. Изтощена, сяда направо на пода, погледът й потъва в сянката и тя чува движение в храстите. "Не е вятърът...". Гърдите й се надигат. Тя се протяга. В нетърпимата изтощителност на пладнето тя се обръща и преобръща, подпира краката си на стената и оставя безумното впечатление, че е заспала върху гърдите си. "Ако Камел знаеше, че съм дала сто франка на някакъв посредник... Защо го направих всъщност? За да го отдалеча. Представях си как харчи парите в някое долнопробно място. Не би трябвало да излизам. Пътуване. Да започна всичко отначало, без да се доверявам на мъж, но не и сама. Изолираха ме, за да ме придумат по-лесно да остана сама, омъжвайки се".
Неджма остава излегната, докато майка й - леля Фатма, готви, а гостенките, които Неджма не е благоволила да приеме, й помагат. Неджма отговаря на въпросите на Камел, като мърмори под нос - тя обикновено се отнася към мъжа си с любезност, изпълнена с ирония, която той взема за упрек. Камел се ожени, защото майка му поиска така. Неджма се омъжи, защото майка й настоя. Камел - щастлив съпруг, беше син на безспорно благороден човек, който беше починал, без изобщо да слезе в града. Останал сирак, Камел продаде своя дял от земята и се установи в Анаба, пусна си мустаци, а майка му изнамери за него магазинче за тютюн и вестници. Камел четеше вестниците, но остана верен на традицията, оставена от покойния му баща, и никога не влезе нито в бар, нито в кино. Двете майки се срещнаха в банята, а после се виждаха и край гробниците на различни светци. Те довериха една на друга, че имат аристократичен произход - едната с профил на орел, другата - на кондор. И двете живееха в Босежур, говореха само за Константин и Алжир от славните времена и скъпернически си показваха една на друга накитите си. Жените проследяваха родословното си дърво чак до Пророка, прескачаха през вековете, а накрая си сваляха изкуствените зъби, за да се целунат без повече задръжки. Дъщерята на едната можеше да принадлежи единствено на сина на другата. Леля Фатма уточняваше, че не иска сватбени дарове, но държи на дъщеря си, а леля Нфиса заявяваше, че синът й е способен да ощастливи три жени. Двете свати съжителстваха мирно до седмия ден от сватбата. По
този случай леля Фатма поръча да дойде най-големият алжирски пианист, но понеже не я бяха питали, леля Нфиса отказа да се появи на тържеството и припадна посиняла в коридора. "От сърцето е" - каза Камел, "От стомаха е" - каза Неджма. Така започна студената война. Камел премести майка си при роднини от Константин. Тържествуваща, леля Фатма накара да боядисат къщата в зелено.
Непоносимата изтощителност на пладнето...Тази сутрин Неджма стана с болки по цялото тяло и не удостои с внимание задушените патладжани на леля Фатма. Камел се прибра безшумно с натежало сърце заради непродадените вестници и дадения на кредит тютюн. Сдържайки глада си, откачи лютнята и се опита да прояви съпричастност към меланхолията на жена си. Неджма се оттегли намръщена в салона. Музикантът усети как в самотата талантът му се стопява и окачи обратно лютнята. Спокойствието на Камел му придава сходство с маската на жестокост, която Неджма приписва на всеки, който не се хваща на играта й. Тя плаче, без да обръща внимание на протестите на леля Фатма: "...толкова добър мъж, сладък като мед, да не повярваш, че е син на майка си! Ама ти какво искаш? Някой грубиян, дето ще ти продаде накитите, някой пияница?".
|
|
|
|
| горе |
|
|
|
|
