Все някой ден ще спра
Да се надбягвам с ветрове,
които са единствено в главата ми,
да свиря с музикантите по барове,
да съдя друг за липсата на хляб
на масата,
да се наливам с безутешност,
да пия все горчивите питиета
(къде са сладките, за бога?),
да се прочитам между редовете...
Ще спра!
Ще тичам по-задъхано
и бързо.
Ще се раздам, да не остане нищо.
Ще се запаля да те стопля.
И ще спра
да гледам безобразията
в огледалото...
Все някой ден ще спра да те виня,
че те намерих...
А ти ще ми помогнеш да ме няма,
защото си единствения вятър
във главата ми...
Все някой ден ще спра...
Нещо някак изчезна
Не пропускам ли нещо,
та така слепешком
бродя
в тъмна заблуда,
а не чувам дъха ти?
Не долавям ни здрач,
ни пробуждане нежно...
Не очаквам ни дъжд,
ни изгарящ ме зной...
Сякаш нещо и някак пропускам...
Сякаш някой ми шепне,
а не искам да чувам...
Сякаш някъде в мене боли,
но далечно...
Сякаш май изведнъж ослепях,
а със спомени само за цвят
храня червеи...
Оглушах ли за звуците вече?
Сякаш нещо отряза езика ми
и сега не успявам
да кажа,
че не искам
да има
и капка
от мен,
ако ти
не долавяш гласа ми...
Нещо някак изчезна...
----------------
Да се чуди човек
как така от праха
под краката ми,
от безкрайното нищо,
от никъде
върху сянката прашна
като облаци кръв
натежават въпроси...
----------------
Сякаш нещо пропускам...
Или просто така ми се струва...
|
|
Ангел
Искам
да имам ангел за слуга.
От болката ми да замеси хляб,
да го забрави в огъня
и после въглена
да хвърли в зейналата паст на
Цербер.
Искам
от ангелските си криле
да ми подостри хиляди пера,
за да заключа в паметта си
всеки миг,
а малкото ключе
да хвърли в зейналата паст на
Цербер.
Искам
с кристалната си чистота
да спре потока демонична кръв,
прелят във вените ми от
безименни хирурзи
и с капките останала ми доброта
да ме изправи
срещу зейналата паст на
Цербер...
Искам
от сълзите ми водоскоци да направи,
оковите ми да са гривни кехлибар,
ръцете ми да бъдат корени
на вододаващи цветя,
в леха сапфири
да намери място
за дрипите на древната ми нежност
и да очаква да покълне
тя...
Искам
да имам ангел за слуга
и зейналата от почуда паст на
Цербер
да бъде
не бездънна черна яма,
а врата!...
|
