архив
 arhive
 | 
 | 
за нас
about us
 | 
 | 
за контакт
contact
 | 
 | 
литарт
litart
 | 
 | 
ателие
atelier
 | 
 | 
фотоателие
fotoatelier
|
|   
търсене
назад
ЛАСЛО БЛАШКОВИЧ (Сърбия)
    Роден е през 1966 г. в Нови Сад, където живее и до днес. Завършил е философски факултет. Главен редактор на литературното списание “Поля”. Има издадени пет книги с поезия и пет романа.
   Носител е на Наградата на литературното дружество във Войводина за книга на годината, както и на наградата “Борислав Пекич”. Превеждан е на няколко европейски езика. Поместените тук стихове представят автора за първи път в България.


Слава, име

Не, не съм чувал.
Чакайте, знаех някой си,
но той бе крояч.
Като се замисля повече,
казваше се Кафка
и имаше работилница в Телеп.
Този вашия не го знам,
и при най-добро желание.
Впрочем, отдавна съм сложил кръст на поезията.
Чета само спортната страница и некролозите
(които са също един вид разкрасени
спортни известия
за този който пръв е стигнал).

Но, нали е работа на писателя
да издокарва малко този свят,
слага златни пломби в мъртви зъби,
или поне така го виждам,
обаче,
кой съм аз.


Мрачната стая

На фотография ме е учил
някой си Карчика,
преподавател в художественото училище,
който в тъмата на мрачната стая
опипваше девойчиците,
подавайки им филма и ножиците,

не променяше гласа си
докато ги хващаше за ръцете
и продължаваше нагоре,
към лицата и гърдите,

веднъж учениците
по практика
фотографираха вътрешността
на контейнера за отпадъци,
обаче снимката бе съвсем черна,
тук всичко се виждаше идеално,

там нямаше никаква светлина,
докато не бе изсвистяла светкавицата,
или някое дете не бе изпищяло.



Превод от сръбски:
Алла Татаренко и
Цветанка Еленкова
горе