Мeжду теб и теб
Леден шепот сякаш влиза в мен.
Може да е само сън за теб.
Тя е стъклена врата.
Ти се молиш да не си сама.

Стъклен шепот сякаш влиза в теб.
Може да е само сън за мен.
Тя е ледена врата.
Ти се молиш да не си сама.

Седем стъпки до теб
има в съня ми от лед.
Седем стъпки от лед -
да бъда отново със теб.

Леден шепот сякаш влиза в мен.
Може да е само сън за теб.
Между теб и теб сега
няма стъклена врата.

Стъклен шепот сякаш влиза в теб.
Може да е само сън.
Между теб и теб сега
няма ледена врата.

     Защото сърцето не говори
Кажи ми колко дни има в сърцето?
Кажи ми каква стая да отворя за теб?
Ти попита: “Има нещо в сълзата ти”?
И още: “Някой кехлибарен експонат в нея”?

Рядка птица в моя сън си ти.
Ще го кажа по-тихо:
Двама - повече от един.
Двама - едно и също начало на два пътя.
Защото искам да повтаряш моят.

Двама стояхме на ръба на деня.
Двама и сега на края,
на двата края на невъзможното.
Двама разделени с диаметъра на луната.

Рядка птица в моя сън си ти,
защото сърцето не говори.

     Tea Time
Както винаги, когато си в Лондон
и не си до мен,
се прибирам парче по парче
в нашата къща -
навикът си търси другарче -
казваше ти!
Наливам си две чаши студен чай,
оставен от теб,
изпушвам си шестте цигари и,
не поглеждайки нашите снимки,
отивам да те сънувам.
За да не се загубя и аз по летищата
както куфара ти преди много завои.

     Да кажеш нещо за тоталната близост
Тази нощ, когато те обичам повече
от други 147 такива,
ще се опитам да ме успокоиш,
както днес в разговора ни в 14,39,
насред дъжда,
защото думите успокояват.
И защото, докато чакам
горчивото си кафе,
без да бързам да се побъркам,
ще си прочета всички sms и e-mail,
които сме си писали през ноември,
когато това е имало дълбок смисъл,
и сега,
когато все още това е все по-важно,
приемайки за неизбежно -
да ни има двамата
на една черно-бяла снимка
в епохата на глобалните комуникации -
да повтарям: aj stil lav iu.