 |
|
|
Никита Станеску (1933 - 1983) |
|
|
|
Сложната асоциативна лирика на Никита Станеску предизвика множество разгорещени спорове още при дебюта му през 1960 г. с книгата "Смисълът на любовта". С нея и особено с втория си сборник "Видение на чувствата" (1964) поетът заявява пристрастията си към "поезията на познанието". И след това, независимо от темите, жанровете и средствата, той остана верен на главната си цел: да проникне в "тайните на Сътворението". Всъщност този стремеж е присъщ и на големите му предшественици от румънската поезия (Еминеску, Блага, Барбу, Аргези), но у Никита Станеску той придобива особен смисъл, а и средствата му са необичайни, съвсем нови.
Непрекъснато търсещият ум на поета-философ копнее да преоткрие вечните тайни на живота. Той видимо се вълнува от калейдоскопичната смяна на явленията в природата, от различните процеси, които непрекъснато текат в материята. Необикновената напрегнатост и наситеност на тази поезия, нейният размах и дълбочина утвърждават румънския поет сред най-значимите световни съвременни поети. След Хердеровата награда (1974) и тази в Струга (1980) е номиниран за Нобелова награда. Преведен е на много езици, а в родината си е провъзгласен за национален поет от ранга на класика Еминеску.
|
Поезия
Поезията е плачещо око.
Тя е плачещо рамо,
очи на плачещо рамо.
Тя е плачещи ръце,
очи на плачещи ръце.
Тя е плачещи нозе,
очи на плачещи нозе.
Приятели мои,
поезията съвсем не е сълза,
тя е ридание,
плач на още неизмислени очи,
сълзи на очи,
които трябва да се родят красиви,
сълзи на очи,
които трябва да се родят щастливи!
Савонарола
Яви ми се насън Савонарола и ми каза:
да стъкнем огън, суетата си да изгорим,
да пламнат дървеса, трева, пшеница
и всичко да се опрости.
Да срутим камъните и реките да разлеем
от коритата,
накрай да стане всичко просто,
съвсем просто!
Да се откажем от нозете си,
защото ходенето ни е суета.
Да се откажем от очите си -
защото зрението ни е суета.
Да се откажем от ушите си -
защото и слухът е суета.
Да се откажем от ръцете си -
накрай да бъде всичко просто,
съвсем просто!
Яви ми се насън Савонарола -
като прастара рана в разума световен.
Яви ми се насън,
развиках се и се събудих.
|
|
Име
На Огнян Стамболиев
Завърнах се от война -
война с никого.
Донесох трофей -
стадо от думи.
Да назова с тях моите стари места,
родни и още неназовани.
И тебе, приятелю, не забравих.
Донесох ти трофей -
от войната с никого.
Ново име за теб.
Бързо ми напиши,
ако от твоята война си донесъл
някое ново име за мен -
да се назова с него и аз.
Амин!
Юли 1983, Букурещ
Поема втора
Ти се носиш като сън
над моята душа.
Ти се приближаваш до моето сърце
(сякаш то е камък червен)
и за кой ли път искаш
на теб да назова
всички неща.
Устните ми не ти казват нищо.
Затихнали са като коприната на знаме
в безветрен ден.
Никъде не отивай!
С един удар ще спра моето сърце,
за да премахна болката,
която знае какво е болка,
за да премахна любовта,
която знае твоето странно име - жена!
|
|
|
| Превод: Огнян Стамболиев |
|
Oгнян Стамболиев е превел на български език едни от най-ярките румънски автори като Емил Чоран, Мирча Елиаде, Никита Станеску, Ана Бландиана, Еуджен Йонеску, Марин Сореску, Григоре Виеру, Йон Д. Сърбу, Мирча Динеску и др. През 2009 г. статия за Огнян Стамболиев и библиографска справка влезе в Енциклопедията на румънската литература. Той е единственият българин, на когото е присъдена наградата за поетичен превод на Румънската академия през 1997 г.
|
| горе |
|
|
|
|
