Роден през 1968 г. в Загреб. Завършва Факултет по транспортни науки в родния си град, а в София защитава магистърска степен във ВТУ "Тодор Каблешков". Работи в Министерството на външните работи и европейската интеграция на Република Хърватска. Баща е на седемгодишна дъщеря Мартина.
През март 2009 г. излиза първата му стихосбирка на български и хърватски език "Непознати пътеки" (с преводач Ганчо Савов). В предговора й Румен Леонидов казва за Шпилек: "Предстои ви да пребродите не само невидимите пътеки в този сборник, но и да пристъпите на пръсти в територията на крехък до чупливост поетичен мир, в който съмненията, неспокойствието, приглушените звуци, неясните отражения на материалното върху сетивността се вливат в потока на съзнанието (...) Защо Шпилек доброволно стои в безшумието на личното си усамотение, защо осветява само част от сумрачния си профил, защо предпочита печалната полусянка и изящността на неяснотата, това са въпроси, отпратени към природите на този хърватски секретар на Бога."
|
Кошмар
Дъхът на красотата е
може би самотен стои
на брега
на някакво чуждо море
Лодко моя
Сега завинаги си с пробито
дъно
от бурните талази
на някакво чуждо море
Когато старците кажат
че котката на кораба
носи щастие
Иска ми се това да е вярно
във мойто море
Содом
Сънувам буден
В уханието
на сухия цвят
намирам теб
Моите неволи
не познават почивка
Будя се насън
погубен от наказанието на града
Компарация
Угаси светлината
Слушай тишината
Поемай вакуума
Докосвай невидимото
Дъвчи с празна уста
Кажи ми какво чувстваш
Отхвърли всички образи
Избери истинските
Легни в постелята
Нека те обземе нирваната
Идва ли светлината?
Кажи ми какво чувстваш
|
|
Лепенето на афиши забранено
"Почакай докато духът
три пъти не обходи
всички тези входове"
Мирисът на изгорено
призовава вътре
Колебания вече няма
Последната капка пот
разменяме за вкусен
комат, за пълна чаша
Продадохме тялото,
окаляхме вечността
Непознати осъдени.
В скрития ъгъл,
стар поет сдържано разказва
Не издържах погледа
на невинната блудница
Едва тогава
мъглата се вдигна.
Дълбока въздишка.
Смело направих крачка
към кладенеца
със студена вода.
Време за забавление
нямах.
|
|
