 |
|
| ЛИТАРТ |
стр.63, бр.1, година XX, 2013г. |
|
|
"Арменска песен" на Ваня Петкова
На Армения и арменския народ! |
|
|
| |
|
Непокорна, неразбрана, скандална, справедлива, истинска, любяща...
ВАНЯ ПЕТКОВА
Родена е на 10 юли 1944 г. През 1967 г. завършва славянска филология в Софийския университет. Литературният й дебют е през 1959 г., когато публикува есе и стихотворение във в. "Средношколско знаме". Автор е на 37 книги - поезия и проза. Член е на Съюза на българските писатели и на Съюза на българските преводачи. Превежда от руски, украински, испански, арабски, арменски, немски, сръбски и др., а нейни стихове са преведени на 12 езика. Прави над 800 поетични рецитала в България и чужбина. Носител е на множество литературни награди. Ваня Петкова е единствената в света поетеса, изнесла няколко рецитала в самолет по време на полет.
Арменски очи
Дълбоки като вековете,
непобедили Арарат,
в тях двоен залез
в сълзи свети,
в тях плаче
целият обиден свят!
В тях вик и болка,
стон и мъка
във черно слънчице горят.
В тях дивият османски пъкъл
стои до днес на кръстопът.
Огромни като два Севана,
те никога затворени не спят,
те вечно бдят над нова рана,
те свойте жертви все броят.
Те неуморни, вечно чакат
от жеравите вест за смърт,
те греят като факли в мрака,
те вечно бързат някъде на път!
Очи арменски, с обич пълни,
със сънища недосънувани до днес!
Кой вашето безгрижие ще върне
и вашта унижена чест?
С лице към вас все гледа Арарат,
загърбил свойта мащеха-родина,
от нея побелял, но вечно млад,
една съдбовна крачка
и към вас ще мине!
Люлее Ван ранена гръд,
на луда майка без дете прилича.
Но даже в тънка струя ще намери път
и някой ден към вас ще се затича!
Очи арменски - чисти, святи,
като съзвездия от други светове,
разпръснати монети златни по земята,
върнете се, че майка ви зове!
Очи арменски - топли, топли,
като горещи кестени на празник.
Дай бог да няма вече вопли
за вас и къщи след пожара празни.
Очи арменски - мили, мили,
като два гълъба под розов храст!
А колко вдъхновения и сили,
и гордост, и величие у вас!
А колко трудолюбие и воля
над камъка, над пясъка и грозда!
На Любовта като на бог се молят
със песента на феникса и дрозда!
Очи арменски - сбогом, сбогом!
Раздялата не винаги е края!
Но сред милион очи, сред хора много
аз със Сърцето си ще ви позная!
Раздяла
Като черна пантера пристъпва нощта,
ходи тихо по спящия град,
но с криле, незагинали даже в смъртта,
бди над нас незаспал Арарат.
В златни сандали обута, те чакам,
а в косите ми свети бездомна луна.
Ще откриеш ли, мили мой, в мрака
забранената твоя жена?
Лека, лека е моята дреха,
като синя сълза от Севан.
Ти с Любов утеши ме, не само с утеха,
мой загадъчен принц, Арам джан1!
Но със ноздри червени раздра тишината
твоят кон с още триста коне
и се спря запъхтян той в душата ми
със копита на моите две рамене.
И усетих гласа ти, като скъсана струна,
и разбрах, че последна е срещата наша.
Бях за тебе пътеката лунна,
по която бе минал с препълнена чаша.
И накрая, където се свършва морето
и изпито е всичкото вино,
като голо момченце Сърцето
плаче пак без Любов и Родина.
|
|
Прости ми, че не съм арменка
Като огромно малахитово око
Армения ме гледа
под черните коси на Арарат.
Сънувах те във сватбено сако
самотен сред огромен, весел свят.
Препускаха уплашени коне,
с кавказки ножове, в гърба забити,
и разпиляни дарове по чужди рамене,
не виждах само твоята жена -
тя беше в мъглата на Севан увита.
А мойта необяздена Душа като жребец от ада
към теб препускаше с извадена кама:
"Ако не можеш да живееш с чест,
умри с чест в награда!"-
написано бе с кръв,
а не извезано със сребърна сърма.
Блестяха с тигрови очи
препълнените амфори със ечмядзинско вино
и Дяволът танцуваше във тях,
и беше моята вина, че съм Невинна,
и не познавах в любовта към тебе страх.
Царица Динар спасително протяга ми ръка.
Крещят обезумели пак
онези византийски и славянски сенки:
"Ти може би не ще го любиш със безумие така,
ако си истинска арменка!"
А виното пред мен се надига
в червена тога, като съдия и съдник-кардинал,
то със вълни рубинови отблъсква строго
поднесената жертва, която моят луд живот
поиска да е дал.
В галоп Душата ми със ноздри в пяна бяла
заби на масата пред теб камата тя!
Душата ми, Душата бе видяла
това, което ти не виждаше във любовта.
Дедите ми от Север се надигнаха
и византийската ми кръв от Юг започна да расте,
за първи път в съюз пред мойта рана стихнаха
дедите ми, на колене пред своето дете!
Надигнаха се облаци зад бялата чалма на Арарат
и виното кипеше. Спрете похода си, древни сенки!
Този свят, на всички ни ще бъде този свят -
какво от туй, че аз не съм арменка?
Разбийте ме, вълни! Това не е последният ни бой!
Неубиваема е моята Любов
и аз съм Вечната жена на този век!
И мене само ще запази Ной2,
ако отново има в този свят Потоп,
ако отново има в този свят Ковчег!
Идете си, на мойте сънища безумни сенки!
Прости ми, мили мой, прости ми,
че не съм арменка!
Армения
На Геворг Емин,
на безсмъртната му родина
"Земя без народ
и народ без земя" -
и във всичко страдания, сълзи и смърт!
Вечно в черно, без своите дечица сама,
вечно с ключ от дома изгорял и на път.
"Земя без народ
и народ без земя" -
всеки грозд е налят с твойта кръв.
Пръв не вдигна ти никога смъртна кама,
ти смъртта само срещаше пръв.
"Земя без народ
и народ без земя" -
кой при тебе дойде с хляб и сол, и със мир!
Всеки век с нова жертва над теб прогърмя,
жертва свята, за хищници пир!
Арарат те оплака, народе велик,
със сълзи на ранен великан!
Всяка болка от твойто сърце, всеки вик
се събраха в очите на Ван и Севан.
Но от камъка розов, от пепел и рани
ти се раждаш пак феникс красив
и по целия свят милиони Севани
те множат и те раждат със вик.
Земя от народа
и народ от Земята!
|
1 Джан (арм.) - мили.
2 Според Библията Ной спира на Арарат с дървения си ковчег.
|
|
|
|
| горе |
|
|
|
|
