Светла Косева e родена във Варна, където живее и работи. Завършила e Художествената гимназия в Пловдив. Има 16 самостоятелни изложби в България и Англия и много участия в общи изложби.
Ако Светла Косева се бе реализирала като художник през втората половина на XIX в. в компанията на импресионистите, името . щеше да е споменавано с техните, с тези на Берта Моризо, Роза Бонер и ние можехме да се гордеем с още един роден в България, но реализирал се в Европа автор.
За щастие или не, тя рисува днес, в България и тъй като нищо не е случайно, Светла е призвана да търси чрез творчеството си нови територии за така любимата на Моне светлина. Да разработваш след импресионистите нейната пластика, да контролираш с четка трудно уловимите . понякога превъплъщения, да координираш природа, човек и град в имагинерни мигове, когато светлинната илюзия ги пресъздава по нови матрици - за това се иска не само дарба на художник. Трябват сетива, отворени като фини сензори за най-сложните оптични промени, трябва съвременно светоусещане, нов графичен и живописен маниер, смелост за различен изказ в един стил, безмилостно употребяван от хиляди творци.
И Светла съумява, дръзва да прекрои границите и да търси различното чрез медитацията на личния си живописен мир.
Една след друга са създадени картини като скъпоценни зърна на старинна молитвена броеница. В главната роля е любовната игра между светлина и въздух. Човекът е самотна фигура с черно палто, бомбе и бяла якичка, ситуирана в центъра на огромни площадни пространства, заградени от безстрастното великолепие на средновековни катедрали, църкви, достолепни къщи. Понякога са му дарени ангелски криле, които той няма да използва; тромпет - за още по-голяма самотност; куфар - за бездомност, преходност.
И все пак именно човешката фигура е най-устойчивият елемент в композициите, защото всичко останало е подчинено на динамичните капризи на светлина и въздух.
В тези пейзажи, сътворени по личните закони на една сюрреалистична, импресивна мистичност, художничката като добра богиня милостиво ще дари самотния мъж с жена. И те упоително и вечно ще се целуват, стъпили върху отраженията на огледалната изменчивост на светлина и въздух. Така, постигнала трансцедентната прекрасност на постоянната и вечна промяна на природата, Светла, по женски интуитивно, . противопоставя най-важната и устойчива непроменяемост в човешкия живот - любовта. Или поне красивата илюзия за нея.
И Светла, отново милостиво, събира човеците в спасителната, много позната на сърцето атмосфера на нощните кафенета и ресторанти, където всички са заедно и всеки сам със себе си.
Чрез картините си Светла майстори онова художествено превъплъщение на материята в духовност, което прави картините . мигове от нечия съдбовност.
|
)
)
)
)
)
)
)
)
