Светла Христова наследява дарбата да рисува от своите родители - и двамата художници. Благосколонният им поглед към таланта на тяхната дъщеря и благоприятната среда, която създават за нея, поощряват Светла да рисува от малка. Kато дете изявите й в тази посока са много и най-любопитна е илюстрирането на книги за деца. На осем години прави свои илюстрации към “Пипи Дългото чорапче”. Влечението й към илюстрацията, участието й в много детски изяви и конкурси и наградите от тях са показателни за таланта на Светла и за умението й да привлича почитателите на своето творчество. Първата си самостоятелна изложба прави на единадесетгодишна възраст. И въпреки че не завършва художествено образование, за нея изкуството е много - възможност да преоткрие света и своите чувства, да живее в атмосфера на творчески ентусиазъм, да създава произведения, които се харесват на зрителя. Непрестанните й участия в конкурси и изложби у нас и в чужбина и получените отличия (1988 и 1989 г. - Международна изложба на миниатюрата в Торонто; 2002 г. - Хуморфест 12, Фолиньо, Италия; 2002 г. - Международен конкурс за дизайн на пощенска марка, Япония; 2004 г. - изложба “Живописатира”, София, и т. н.), както и самостоятелните й изяви (петнадесет на брой) са сериозно свидетелство за членството й в Съюза на българските художници. Работите й са притежание на колекционери не само в България, а и в Германия, Великобритания, Канада, Израел, САЩ и други страни по света.
След завършване на английска филология в СУ “Св. Климент Охридски” тя започва работа като преводач на художествена литература от английски и испански език. Превежда творби на световноизвестни автори като А. К. Дойл, Е. А. По, Х. Л. Борхес, К. Кастанеда, Гринел, Мънро-Саки и други. Тази работа я среща непрекъснато с книгите, които разпалват въображението й, събуждат връзката между текст и идея и поставят началото на много нейни творби. Често идеите й за дадена картина се раждат след прочита на определено литературно произведение.
Светла Христова е творец с богата фантазия и тънка чувствителност към необикновени на пръв поглед теми и образи. В картините й и днес има нещо от свeтa на детето. Близостта до детското светоусещане ни отпраща към приказното и фантастичното, които са в основата на голяма част от произведенията й. Някои от по-ранните й работи са повлияни от митологията и литературата - пречупени през погледа и възприятието на художничката (“Дървото на живота”, “Сътворението”). В други срещаме чудновати и странни същества. Тя има специално отношение към флоралните мотиви и света на животните и митичните същества - птици, риби, водни кончета, морски духове, русалки, змейове. Често включва в своите картини декоративни и стилизирани елементи, алегории, които в момента на създаването на творбата са неосъзнати и са разтълкувани впоследствие. Серия творби, посветени на града, пречупени през въображението, представят фантастични градски пейзажи, много колоритни, наситени с необикновени къщи, замъци, улички, хора и животни (“Весел град”, “Улички-вълшебници”). Всички тези картини са много ярки и пъстроцветни, нарисувани с акварел, туш, пастел и цветен молив. Някои от тях са създадени на принципа на апликацията с текстилни елементи в оригинална авторска техника.
Светла Христова има своето творческо развитие. По-ранните й картини са изпълнени с детайли, а листа, върху който рисува, е винаги малък за нея, докато последните са с по-изчистена и облекчена композиция. Най-новите й творби са вдъхновени от хайку поезията. Желанието на Светла да експериментира я подтиква към създаването на образи, вдъхновени от тристишията, написани от сестра й Людмила. Тези картини са синтез между визуален образ и поетични строфи (по подобие на японските, които традиционно са рисунка с туш, съчетана с калиграфски изписан текст) и са изблик на емоции, плод на красиви и нежни усещания. Лишени от сюжет или дадени ситуации, това са уловени мигове от природата, цъфнали цветя и дървета, води, непрестанния кръговрат на деня, нощта и сезоните, различни в своето многообразие (“Избуели храсти”, “От люляка небето се разтапя”, “Узряха мушмулите”, “Цели в цвят магнолиите”). С тези хайга картини, които черпят вдъхновение от далекоизточната живопис и философия и вижданията на японците за изкуството като продължение на живота, художничката не изневерява на своя стил, а по-скоро го допълва. И тук тя търси играта на материи, но по различен начин, умело съчетаване на акварел и ръчна хартия, който й дава възможност да избяга от текстила и колажа - изразни средства в предишните й изяви. Плътността на цвета и ефекта на темпера постига целенасочено, а образите създава спонтанно, като нещо стаено дълбоко в сърцето й.
Творбите на Светла Христова вълнуват зрителя. Силата им е в онази непосредственост и искреност, присъщи на художничката, която успява да им предаде своята жизнерадост и деликатност, чувствителност и одухотвореност.
|